Определение № 7343 от 28.06.2024, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7343 гр. Варна, 28.06.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело № 20243110101837 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Съдът е сезиран с молба вх. № 39816/17.05.2024 г., подадена от молителката Л.

П. И., действаща в лично качество и като законен представител на малолетните деца В. С. И. и Н. С. И., за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В молбата е отправено искане да бъде осъден ответника С. С. И. да заплати на Л.

П. И. сторените в производството разноски в размер на 1100 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, ответника С. С. И. не е депозирал отговор на молбата.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата е подадена от легитимирано лице - молител по делото, действащ чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

В мотивите на решението съдът е обосновал, че правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора по чл. 78 от ГПК не може да намери приложение в делата по ЗЗДН пред първата инстанция. Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна администрация, като това разбиране е застъпено и в мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 25.11.2020 г. по тълк. д. № 2 по описа за 2019 г. на ОСГК, ВКС. Съгласно същото - производството по чл. 12 и сл. ЗЗДН е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, доколкото заповедта не разрешава правен спор, а съобразно правното положение между страните определя ред и начин за упражняване на материалните права и задължения помежду им. Веднъж сезиран, съдът постановява онова, което приема за законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско правоотношение, правейки преценка въз основа на заложените в закона критерии.

Поради това, правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по спорна съдебна администрация пред първата инстанция, като в този смисъл е и каузалната практика на ВКС, обективирана в множество актове (например Определение № 385/25.08.2015 г. по ч.гр.д. № 3423/2015, първо г.о., на 1

ВКС), като практиката в обратния смисъл е изолирана.

Поради това, настоящият съдебен състав намира депозираната молба по чл. 248 ГПК за неоснователна.

Водим от изложеното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 39816/17.05.2024 г., подадена от молителката Л. П. И., действаща в лично качество и като законен представител на малолетните деца В. С. И. и Н. С. И., за допълване на Решение № 1645/11.05.2024 г. по гр.д.

№ 1837/2024 г. по описа на РС-Варна, 9-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2