Решение № 3892 от 06.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3892 гр. Пловдив, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330117736 по описа за 2024 година за да се произнесе,взе предвид следното:

Подадена е искова молба от АПС БЕТА България ЕООД срещу С. С. Т. по реда на чл. 422 ГПК. Иска се от съда да признае дължимостта на следните вземания съгласно Заповед по чл. 410 ГПК: главница в размер на 800 лв. по договор за потребителски кредит № ******/22.01.2021 г., сключен със Сити Кеш ООД, по който вземанията били прехвърлени на ищеца по силата договор за цесия от 13.01.2022 г.; договорна лихва в размер на 135 ,25 лв. за период 22.01.2021 – 22.08.2021 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 218,42 лв. за период 22.08.2021 – 31.05.2024 г. Претендира се също сумата от 373,97 лв., дължими такси съгласно Тарифа за таксите и разноските, както и сумата от 625,75 лв. неустойка по чл. 6.2 от договора за кредит. Иска се присъждане на законна лихва от подаване на заявлението, претендират се разноски. Твърди, че с договора е отпусната в заем сумата от 800 лв., която следвало да бъде върната до 22.08.2021 г. Бил уговорен фиксиран лихвен процент и ГПР в размер на 47,83%. Твърди, че договорът бил сключен по електронен път, както и че длъжникът не изпълнил задълженията си. Твърди, че уведомил длъжника за цесията на електронна поща, а в случай на евентуалност моли да се приеме уведомен с исковата молба. Сочи, че не е претендирал законна лихва за периода на извънредното положение. Твърди лихвата забава да е в размер на законната лихва, макар да е уговорена в договора.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът чрез особения представител счита иска за недопустим, при евентуалност за неоснователен, тъй като намира договора за потребителски кредит за недействителен.

Оспорва изцяло исковете по основание и размер. На първо място възразява, че 1 уведомление за цесия не е изпращано и не е достигало до длъжника. Счита, че не е допустимо уведомяване на длъжника чрез изявление, връчено на особения представител. Ето защо намира, че цесията не е породила действие спрямо длъжника. Счита, че ако договорът за потребителски кредит се приеме за сключен, то същият е недействителен, тъй като противоречи на изискванията на ЗПК, като в този случай дължима била само чистата стойност на кредита, но в случая присъждането на чистата стойност би променило основанието на иска. Възразява, че договорът не е сключен по електронен път, нито по друг законово позволен начин, възразява ответникът да е получил сумата за главница. Счита, че клаузите за неустойка са нищожни поради накърняване на добрите нрави. Липсвали данни за направени разходи, за да се начисляват такси за тях. Счита, че на ответника не е представена цялата изискуема по закон информация. Относно договора за цесия възразява, че липсва индивидуализация на вземанията, дължими от ответника, а на следващо място счита договора за нищожен поради липса на уговорена цена.

Счита, че представеното извлечение не може да доведе до категоричен извод за волята на страните за договора за цесия относно предмета и цената на конкретното вземане. Моли за отхвърляне на исковете, оспорва представените писмени доказателства.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и и чл. 92 ЗЗД.

За основателността на исковете, следва да са налице следните юридически факти: сключването на действителен договор за потребителски кредит, с писмена уговорка за възнаградителна лихва и валидни клаузи за неустойка и такси, усвояване на заетата сума и настъпване падежа за изплащане на задълженията, забава на длъжника и валидно прехвърляне на вземанията по договора чрез договор за цесия в полза на ищеца, за което длъжникът да е бил уведомен.

Съдът намира, че не се установява първата предпоставка от фактическият състав, а именно – сключването на действителен договор за потребителски кредит. Съдът намира, че договорът за потребителски кредит, сключен със „Сити Кеш” ООД е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В т. 6.1. от Договора потребителят се задължава в тридневен срок от усвояване на заетата сума да представи обезпечение, отговарящо на условията на договора – поръчител или банкова гаранция. В противен случай, съгласно т.6.2. от Договора, дължи неустойка в размер на 625,75 лв. В решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C‑714/22 Съдът на ЕС е задал критерии, въз основа на които определени вземания по кредита попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита“ – когато размерът им е явно непропорционален спрямо размера на отпуснатия кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В случая са налице и двата критерия. Размерът на неустойката се доближава до размера на отпуснатия кредит от 800 лв. В 2 същото време неустойката се дължи за неизпълнение на задължение да се предостави обезпечение. Такова неизпълнение не води до реални вреди за кредитора, каквито биха настъпили при невръщане на главницата, например.

Непредоставянето на обезпечение само увеличава кредитния риск, доколкото кредиторът ще разполага само с имуществената сфера на длъжника, за удовлетворяване на вземанията си. Дължимостта на парична сума за носене на кредитния риск няма обезщетителна цел, а възнаградителна. За този извод допринася и размерът на неустойката, както и краткия срок, предвиден за предоставяне на обезпечението. Въз основа на изложеното може да се приеме, че неустойката има за цел да осигури на кредитора допълнителна печалба. По този начин тя съставлява именно конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита. Ето защо размерът на неустойката следва да е включен в ГПР, което не е сторено съгласно т.5 от Договора. Поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – непосочване на ГПР в реалния му размер, договорът е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

Не се е осъществил първият юридически факт от фактическия състав на иска – наличието на действителен договор, поради което претенциите за възнаградителна лихва, обезщетение за забава, такси и неустойка подлежат на отхвърляне, на основание чл.23 ЗПК.

Относно чистата стойност на кредита в размер на 800 лв., доказване се нейното усвояване, съгласно разписка от “”Easy pay”. Не се доказва, обаче, това вземане да е прехвърлено на ищеца. В тази връзка са представени договор за цесия и приложение към него. В договорът (т.1.1.) е посочено, че вземанията, които се прехвърлят, са индивидуализирани в Приложение 1.

Въпросното приложение е представено на съда във вид на извлечение от файл на Майкрософт ексел. Това извлечение е в табличен вид, съдържа един ред и 11 колони, но няма никаква доказателствена стойност, тъй като не е подписано и по нищо не личи да е част от твърдяното „Приложение 1“ към договора за цесия, а не, например, да е съставено за целите на процеса. Не се касае за документ, отразяващ изявления, а до част от табличен файл, в който са набрани данни за договора за кредит. Това доказателство не е достоверно, а същото е и оспорено изрично с отговора на исковата молба. Ето защо не се доказва вземането за чистата стойност да е прехвърлено с договора за цесия от първоначалния кредитор на ищеца.

Исковете подлежат на отхвърляне в цялост.

При този изход от спора, право на разноски има ответникът, но той не е сторил такива.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86, ал.1 и чл.92 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че С. С. Т., ЕГН **********, с адрес: ******, дължи на „АПС БЕТА България” ЕООД, ЕИК: 203374133, с адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 3

81 В, ап.3, следните вземания по Договор за паричен заем № ****** от 22.01.2021 г. и Договор за цесия от 13.01.2022г., за които е издадена Заповед № 5559/03.07.2024г. по ч.гр.д. № 11456/2024г. на ПРС, а именно: сумата от 800 лв.- главница; сумата от 135,25 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 22.01.2021 г. до 22.08.2021 г.; сумата от 218,42 лв. - законна лихва за забава върху главницата за период от 22.08.2021 г. до 31.05.2024 г.; сумата от 373,97 лв. - такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити кеш“ ООД; сумата от 625,75 лв. – дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 07.06.2024 г., до окончателно изплащане на вземанията Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4