Решение № 310 от 14.03.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 2835/2025
- Вид
- Решение № 310
- Подписан
- 14.03.2026
- В сила
- 13.07.2026
- Състав
- Албена Славова
Цитирани разпоредби
- чл. 143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.2 т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- §1 т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 1 ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 402 · Кодекс на труда
- чл. 402 ал. 1 т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 414 ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 415 ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 415в · Кодекс на труда
- чл. 415в ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 1 · Кодекс на труда
- § 1, т. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 310 гр. Варна, 14.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20253110202835 по описа за 2025 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба от *** чрез управителя Ф. А. против НП № 03-2500237/22.05.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание 414, ал. 3 от КТ на дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2000 /две хиляди лева/, за нарушение на чл. 62 ал.1 вр. с чл. 1 ал.2 от КТ.
В подадената до съда жалба се излагат твърдения, че обжалваното НП е неправилно, необосновано и недоказано, противоречащо на материалният закон.
Оспорова се констатацията, че се касае за трудово правоотношение, като се твърди, че лицето, посочено в НП е осъществявало дейност въз основа на гражданския договор, а именно - до два часа на ден, доколкото лицензът, който дружеството-жалбоподател притежава е за осъществяване на асистентска подкрепа, която услуга е почасова, съотв. се осъществява без фиксирано работно време и съобразно индивидуалните нужди на обгрижвания. Сочи се, че лицата упражняващи тази дейност са пенсионери или с ТЕЛК. Релевира се довод, че не е налице нормативна уредба, която предвижда полагането на трудова дейност при осъществяване трудовите функции на болногледач се осъществява въз основа на сключен трудов договор. Адресира до съда искане НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
В хода на съдебното производство, дружеството-жалбоподател се представлява от управителя Ф. А., която в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество оспорва изложените в НП факти, като твърди, че 1 ежегодно обслужващите счетоводната дейност на дружеството уведомяват НАП за сключените граждански договори с работещите като социални асистенти лица.
Навежда аргумент, че осъществяваната дейност не е под пряк контрол на работодателя, а болногледачите сами организират графика си, като нямат фиксиран начален или краен час, нито ежедневна отчетност, като услугата се извършва в домовете на клиентите, съотв. осъществяваната от тях дейност е почасово, а не в рамките на пълен работен ден. Сочи се, че няма работно място, определено от работодателя, а услугата се извършва по домовете на клиентите, съотн. болногледачите могат да отказват да поемат конкретен ангажимент и да се заместват помежду си.
Твърди се, че дружеството-жалбоподател няма качеството на работодател по отношение на посочените лица, а е посредник между същите и лицата, в чиято полза се полага труда. Навежда довод за маловажност на нарушението и приложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото вследствие на осъществяването му не е настъпила щета за държавата и конкретния работник. Адресира се до съда искане НП да бъде отменено.
В хода на съдебните прения процесуалния представител на АНО – юк *** оспорва жалбата. Излага становище, че в хода на съдебното производство е безспорно установено, К. С. е полагало личен труд в полза на ***ЕООД с определено работно място, с определено работно време, срещу уговорено възнаграждение, които признаци разкриват съдържанието на трудово правоотношение. Твърди, че по служителката е извършвала дейност с повтарящ се характер и продължително времетраене, а не конкретно определена услуга или резултат, с оглед на което отношенията със същата нямат гражданскоправен характер, а предметът на сключения със същата договор е престиране на работна сила, която е свързана с предмета на дейност на възложителя. В подкрепа на изложените изводи се цитира съдържанието на т. 3 от договора с лицето, в която е обективирана клауза, според която изпълнителят се задължава да не напуска дома без да е завършил поставените задачи, като същата поставя във функционална зависимост изпълнителя, което е признак на отношения на власт и подчинение, характерно за трудовото правоотношение между работник и работодател. Като аргумент досежно обосноваността на издаденото НП се цитира Наредба за качеството на социалните услуги, в Приложение № 24 за асистентска подкрепа на която , в критерий 8, т. 1 е разписано, че всички служители следва да са с подписани трудови договори за извършване на определена работа за предоставяне на определена услуга.
Оспорват се доводите на представляващия въззивника, като се сочи, че и лицата, които са пенсионери и престират труд имат право при сключен трудов договор да искат увеличаване на получаваната от тях пенсия, като не сключването на трудов договор води до същностното нарушаване правата на лицата, които полагат труд.
Адресира се до съда искане НП да бъде потвърдено и в полза на ДИТ да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят и свидетелят по акта, лицето полагало труд в полза на дружествотожалбоподател, цитирано в НП – свид. К. П. С., както и лицето, с което е сключен договорът за социална услуга, във връзка с който е полагания от С. труд – свид. В. Н.
Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и извлечение от информационната система на НАП на справка за актуалното състояние на ЕЕТЗ за действащи трудови договори по отношение на дружеството-жалбоподател, както и от информационната система на **“*** за регистрирани трудови договори с „***“ ЕООД в периода до 02.08.2021 г.
2
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:
Във връзка с постъпило от Агенция за качеството на социалните услуги писмо в Дирекция „Инспекция по труда" - Варна, заведено с вх. № 25022547/25.02.2025 г., относно допуснати нарушения на трудовото законодателство от „***" ЕООД, гр.
Варна, като доставчик на социалната услуга „Асистентска подкрепа“, служители на ДИТ – Варна извършили проверка на дейността на дружеството. В хода на проверката, въз основа на събраните сведения и документи е установено, че „***" ЕООД е допуснало лицето К. П. С., ЕГН **********, да полага труд в полза на дружеството, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, без да е сключен писмен трудов договор между страните по възникналото трудово правоотношение.
За целите на проверката, с Призовки № ПР2509795/ 10.03.2025 г. и № 25017642/17.03.2025 г. от „***" ЕООД, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, са изискани трудови досиета на работниците, които полагат труд за него, в това число и трудово досие на К. П. С..
В хода проверката не е представено трудово досие на К. П. С., а граждански договор, сключен между лицето и
„***"ЕООД, ЕИК **** Съгласно представения граждански договор К. С. в качеството на изпълнител се задължава: да извърши грижи, услуги и други възложени задачи /пазаруване, почистване на дома, приготвяне лекарства по списък и др./ според нуждите и изискванията на възрастен човек или негови роднини, в неговия дом; да не напуска дома на възрастния човек без да е завършил поставените задачи. В съдържанието на гражданския договор е предвидено задължение на дружеството-жалбоподател в качеството на възложител, след приемане на извършената работа, да изплати на изпълнителя договореното възнаграждение по договора в брой всеки месец, в размер на 6 лева на час.
В хода на проверката са попълнени писмени сведения от К. С. на основание чл.
402 ал. 1 т. 3 от КТ, в които същата е посочила, че обслужва от 12.08.2024 г. конкретен потребител на социалната услуга „Асистентска подкрепа", извършвайки трудови функции като обгрижва потребителя - купуване на закуска и лекарства, смяна на памперси, грижа за къщата и други; с определено работно място - домът на потребителя на социалната услуга „Асистентска подкрепа"; с определено работно време за дните от понеделник до петък от 12:00 часа до 13:00 часа и от 17:00 часа до 18:00 часа и почивни дни седмично - събота и неделя; и с уговорено трудово възнаграждение в размер на 6.00 лева на час.
Констатирано е, че горепосоченото нарушение е осъществено във връзка със сключен от дружеството-жалбоподател договор за социална услуга – асистентска подкрепа с потребител В. Н. , с адрес гр. Варна,*** подписан като възложител от дъщерята на последната – свид. А. Д..
С оглед на изложеното е констатирано, че „***" ЕООД, ЕИК ****, е допуснало да работи в негова полза лицето К. П. С., с ЕГН **********, като от 12.08.2024 г. обслужва конкретен потребител на социалната услуга „Асистентска подкрепа", без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение.
За установеното нарушение на чл. 62 ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, свид. М. М., на длъжност „***“ в ДИТ – Варна съставила на дружеството-жалбоподател АУАН № 03-2500237/09.05.2025 г.
3
В законоустановения срок срещу акта е постъпило възражение от представляващия въззивника.
След като е приел възраженията за неоснователни Директорът на ДИТ – Варна издал срещу дружеството-жалбоподател процесното НП, с което на основание чл. 414 ал.
3 от
КТ за описаното в
АУАН нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника като му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло като логични, последователни, непротиворечиви и взаимодопълващи се и въз основа на които се установява безспорно описаната по-горе фактическа обстановка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателно постановление НП № 03-2500237/22.05.2025 г. е издадено от компетентен орган - Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Варна, съгласно заверено копие на Заповед № 3-0864/17.10.2022 г на Изпълнителния директор на ИА“**“.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Административно-наказателното производство се е развило в рамките на сроковете, визирани в нормата на чл. 34 от ЗАНН.
Съдържанието на НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Съдържанието на АУАН е в съответствие с описанието на нарушението, посочено и в НП.
Като разгледа жалбата по същество съдът установи от правна страна следното:
От обективна страна за съставомерността на деянието по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение – работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по трудовото правоотношение.
Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към Кодекса на труда "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
Съдът намира, че от анализа на събраните и ценени от съда писмени и гласни 4 доказателства по настоящото дело, се установи по категоричен начин, че лицето К. П.