Решение № 3846 от 05.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3846 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20251100107501 по описа за 2025 година

Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищците Р. А. Б. и Я. А. С. твърдят, че на 06.12.2024 г. около 20:45 часа, между бул. „Цар Освободител“ и бул. „Васил Левски“, е настъпил пътен инцидент между лек автомобил „Деу“ с рег. № ********, управляван от Н.К., и пешеходеца А.И.Т.. Лекият автомобил се е движел по бул. „Цар Освободител“ с посока от ул. „Г. С. Раковски“ към бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, като в района на кръстовището с бул. „Васил Левски“ не е пропуснал и е реализирал сблъсък с пресичащия отляво надясно спрямо посоката му на движение пешеходец А.Т.. Въпреки оказаната спешна медицинска помощ, на 24.01.2025 г. е настъпила смъртта на А.Т.. Твърди се, че към датата на процесния инцидент гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Деу“ с рег. № ******** е била застрахована при ответното дружество. Ищците сочат, че са дъщери на починалия А.Т. и че са претърпели тежки морални вреди вследствие на внезапната смърт на своя баща, с когото са споделяли дългогодишен и пълноценен семеен живот. Загубата ги е лишила завинаги от бащинската грижа, подкрепа и авторитет, които са били определящи за тяхното лично и емоционално развитие. След настъпване на събитието ищците са изпитвали трайна скръб, чувство за необратима загуба, 1 социална отчужденост и отказ от обичайните радостни преживявания.

Смъртта на бащата – социално активен, толерантен и подкрепящ човек – им е причинила интензивни и продължителни болки и страдания. Всяка от ищците твърди, че се е затворила в себе си, станала е отчуждена, избягвала е социални контакти и срещи и е отказвала обичайните радостни преживявания и стремежа към положителни емоции, които преди са били част от ежедневието й. Преживявали са постоянна скръб и чувство на необратима загуба.

Посочват, че страданията и болката по загубата на близкия човек ще ги съпътстват през целия им живот и ще оставят траен отпечатък. На 29.01.2025 г. ищците са предявили пред ответното дружество претенция по чл. 380 КЗ, но обезщетение към датата на сезиране на съда не им е било изплатено. По изложените съображения молят съда да осъди ответника да им заплати сумата от 61355 евро (равняващи се на 120000 лв.), предявени частично от 92032 евро (равняващи се на 180000 лв.) за всяка от ищците, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

В отговор на исковата молба ответникът не оспорва правоотношението по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с водача на лекия автомобил „Деу“ с рег. № ********. Твърди, че процесният инцидент не е настъпил по вина на водача, а по вина на пешеходеца А.Т., който в нарушение на правилата за движение е предприел пресичане на забранено място - през платната за движение на бул. „Цар Освободител“, при наличие в непосредствена близост на изграден пешеходен подлез. Пресичането е било осъществено непосредствено преди външната граница на бул. „Васил Левски“, където няма пешеходна пътека или пешеходна секция на светофар. Трафикът в участъка е бил интензивен, с ограничена видимост поради часа от денонощието и влошената метеорологична обстановка, като пешеходецът е бил облечен с тъмни дрехи.

Пешеходецът е могъл да възприеме трафика и да не предприема пресичане между движещите се автомобили. Твърди се, че пресичането е било предприето в момент, в който пешеходецът е бил в опасната зона на лекия автомобил „Деу“. Евентуално се прави възражение за съпричиняване, като се поддържа, че действията на пешеходеца са съпричинили настъпването на пътния инцидент в размер на 95%. Оспорва се смъртта да е настъпила във връзка с процесния инцидент. Оспорва се ищците да са представили всички 2 необходими документи към претенцията с оглед своевременно произнасяне и определяне на дължимото обезщетение. Оспорва се и наличието на твърдяната близка връзка между ищците и А.Т., както и настъпването на сочените вреди. Прави се възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.

В съдебно заседание ищците, чрез адв. Дамянов, поддържат предявените искове. Ответникът, чрез юрк. В., оспорва исковете.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

А.И.Т. е починал на 24.01.2025 г. Негови наследници по закон са дъщерите му Я. А. С. и Р. А. Б.. От представените удостоверения е видно, че Я. С. има съпруг и двама сина, а Р. Б. - съпруг и две дъщери.

В Протокол за ПТП с пострадали лица № К-724 е отразено настъпило ПТП на 06.12.2024 г. между л.а. „Деу“ с рег. № ********, управляван от Н.К. и пешеходец А.И.Т.. Пътният инцидент настъпил около 20:45 часа в гр. София, на кръстовището на бул. „Цар Освободител“ посока бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ в района на бул. „Васил Левски“ между завиващия надясно лек автомобил по бул. „Васил Левски“ и пресичащия отляво надясно пешеходец.

Образувано е ДП № 513ЗМК 11372/2024 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 11599/2025 г. по описа на СГП.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Т. В. Ц.. Свидетелят сочи, че е очевидец на процесния инцидент, управлявал е лек автомобил по бул. „Васил Левски“ в посока към паметника „Левски“. Бил втора или трета кола, спряла на червен сигнал на светофара срещу Софийския университет. Свидетелят сочи, че времето е било изключително лошо, валял силен дъжд, видимостта била силно намалена. По отношение на механизма на произшествието свидетелят Ц. заявява, че изведнъж е видял пешеходец, облечен в черни дрехи, който притичал по жълтите павета по бул. „Цар Освободител“ в участъка пред светофарната уредба при изхода на подлеза, в посока към градинката на Парламента, като е пресичал бул. „Цар Освободител“ от района на дискотека „Ялта“. Посочва, че в този участък няма пешеходна пътека, но има подлез. Свидетелят уточнява, че за пръв път е възприел пешеходеца в момента, в който последният притичал пред колата, като преди да стъпи на пътното платно не го е забелязал и не си спомня да го е 3 виждал на тротоара. Свидетелят сочи, че ударът между лек автомобил, движещ се по бул. „Цар Освободител“, и пешеходеца е настъпил в найдясната, евентуално средната лента на бул. „Цар Освободител“, при което автомобилът е бил с включени фарове. Посочва, че към момента, в който той е бил спрял на червен сигнал, автомобили са преминавали по бул. „Цар Освободител“ в направлението от ул. „Г. С. Раковски“, като точно не може да посочи дали преди пресичането са преминали няколко автомобила. Описва удара като моментален, при който пешеходецът „прелетял“ пред автомобила, а след удара е възприел как маратонката на пострадалия отхвръкнала на около 30 метра и пада в района на кръстовището, докато тялото е останало на платното на бул. „Васил Левски“, без да има „носене“ на тялото, а отскачане напред на неизвестно разстояние. Веднага след удара свидетелят спрял автомобила, включил е аварийните светлини и изтичал при пострадалия, за да му окаже спешна медицинска помощ, като лично е сигнализирал за пристигане на полиция и спешна помощ (свидетелят е лекар). Посочва, че е бил първи при пострадалия, забранил е неговото преместване, въпреки опитите на други лица да го местят. На въпрос относно скоростта на автомобила, блъснал пешеходеца, свидетелят заявява, че същият със сигурност не се е движел бързо и по принцип в този участък не е възможно да се движиш с висока скорост, като не може да си спомни дали пред него са се движили други автомобили. Свидетелят уточнява, че инцидентът е настъпил в часовия диапазон около 18:00-19:00 часа, при тъмна част от денонощието и интензивен трафик.

По делото е приета съдебна автотехническа и медицинска експертиза, изготвена от вещите лица инж. С. М. и д-р А. М., която съдът кредитира като пълна, обоснована и изготвена при съвкупна преценка на доказателствения материал, включително видеозаписи на процесния инцидент.

Като най-вероятен механизъм на ПТП експертите приемат, че водачът Н.К. е управлявал лек автомобил „Деу Матиз“ със скорост около 33 км/ч по дясната пътна лента на бул. „Цар Освободител“ в посока от запад на изток, при интензивно движение, нощни условия, валеж от дъжд, мокра настилка от жълти павета и асфалт и работеща светофарна уредба, подаваща зелен сигнал за неговото направление. В същото време пешеходецът А.И.Т. е предприел пресичане на булеварда от север на юг, отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила, извън обозначена пешеходна пътека и при наличен в 4 непосредствена близост подлез, достигнал е средата на платното (двойната непрекъсната линия) и е останал там в неподвижно положение около 5–6 секунди. След този престой пешеходецът е потеглил отново с бавно бягане, със скорост около 5,14 км/ч, отляво надясно, навлизайки в двете южни пътни ленти. Към момента на повторното потегляне автомобилът се е намирал на разстояние приблизително 35-36 м западно от бъдещото място на удара, като водачът не е реагирал нито тогава, нито при по-нататъшното приближаване, а едва около 1,8 секунди преди удара, когато се е намирал вече в рамките на опасната зона за спиране при съответната скорост: 23,84 м при 33 км/ч; при 50 км/ч опасната зона би била 42,08 м. В хода на цялото развитие на произшествието видимостта между водача и пешеходеца е била непрекъсната и безпрепятствена: водачът е могъл да възприеме пешеходеца най-малко 4,9 секунди преди удара, когато последният е стоял на разделителната линия, и 3,9 секунди преди удара – от момента на повторното му потегляне; от своя страна, при налично улично осветление и включени фарове надлъжната видимост по булеварда е надвишавала 100 м, като пешеходецът е имал обективна техническа възможност да забележи приближаващия се отдясно автомобил още при повторното тръгване от разделителната линия. Ударът е настъпил в дясната пътна лента, в предната дясна част на автомобила (предна броня и десен фар) и в дясната странична част на тялото на пешеходеца, движещ се отляво надясно с лице към юг. След първоначалния контакт е настъпило повдигане и завъртане на тялото върху предния капак и челното стъкло с последващ контакт в областта на гръдния кош и главата, а след спиране на автомобила – падане на пешеходеца върху платното пред него.

Автомобилът е изминал след удара още около 7,42 м и се е установил на мястото, отразено в протокола за оглед. Мястото на удара се локализира на 99,4 м западно от приетия по протокола ориентир и на 1-1,4 м северно от южната граница на платното, в дясната лента на бул. „Цар Освободител“. Не са установени спирачни следи. Експертите посочват, че при първоначалното стъпване на платното от северната страна пешеходецът не е попадал в опасната зона на автомобила, както и че и при повторното потегляне от разделителната линия разстоянието до автомобила (35-36 м) е било по-голямо от дължината на опасната зона за спиране при действителната скорост. От мястото на повторното потегляне до мястото на удара пешеходецът е изминал около 4,80 м за приблизително 3,36 секунди, през които е разполагал с 5 техническа възможност да преустанови движението си или да се върне обратно до разделителната линия, преди да навлезе в траекторията на автомобила.

Като причини за настъпване на произшествието вещите лица посочват, от една страна, поведението на пешеходеца, който е предприел пресичане на нерегламентирано място, при намалена видимост, при наличен подлез и без да се съобрази с приближаващите се автомобили, и от друга – закъснялата реакция на водача, който не е предприел своевременни действия за избягване на удара нито при повторното потегляне на пешеходеца, нито при достигане на разстояние, по-голямо от пълния спирачен път.