Решение № 2489 от 10.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2489 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20241110104342 по описа за 2024 година

С исковата молба ищецът “Т.С.” АД е предявил кумулативно обективно съединени установителни искове срещу „....“ ЕООД, както следва:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 894,90 лв. – представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. ...., кафене със складово помещение, с аб.№378286, за периода от 01.05.2021г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 14.11.2023г. до окончателното изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 172,95 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 894,90 лв. в размер на законната лихва за периода 01.07.2021г. – 06.11.2023г.;

Ищецът твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно с доставена топлинна енергия за имот гр. ...., кафене със складово помещение.

В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника чрез процесуалния му представител адв. Н. К., с който оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че между страните не е налице договор за доставка на топлинна енергия в писмена форма, нито е бил носител на правото на собственост върху имота за процесния период. Поддържа, че не е поставен в забава, тъй като фактурите не са били публикувани в сайта на дружеството.

Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната 1 съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 149, т. 3 от ЗЕ, действали през процесния период, предвиждат продажбата на топлинна енергия да се извършва въз основа на писмен договор със законоустановено съдържание и приложения, сключен между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност.

В случая ответникът би имал качеството на небитов клиент на топлинна енергия по смисъла на пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, поради което и за да е действителен сключеният от него договор за продажба с топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е спазена предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма и да е налице посоченото в чл. 149б съдържание и приложения. Този извод следва както от представените по делото доказателства относно вида на имота на ответника – кафене със складово помещение, така и от анализа на дефинитивните разпоредби на понятията за "небитов клиент" и "битов клиент", който съгласно пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. От анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона – пар. 1, т. 42 и т. 43, така и в действащата, следва, че законодателят е използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект /физическо или юридическо лице/, и нуждите, за които той ползва/купува енергия /битови - за домакинството си, или небитови – по арг. на противното, такива които не задоволяват битови нужди/. Определящи са нуждите, за които се ползва/купува енергия. В случая ответникът е търговско дружество и ползва имота за задоволяване на небитови нужди.

Следва да се отбележи, че понятието "стопански нужди" или "небитови нужди" съгласно действащата ДР на ЗЕ е дори по-широко от търговска дейност и се свързва с нуждите, които задоволява конкретният имот. В случая несъмнено е, че имотът е предназначен за задоволяване на небитови нужди поради характера му на офис помещение, като още повече собственикът му е юридическо лице поради което, се налага извода за небитово ползване на топлинна енергия.

По делото е представен Договор № 45787/378286 от 21.08.2020г. за продажба на топлинна енергия за стопански нужди по чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Тоест, следва да се приеме, че небитов клиент на топлинна енергия за потребената в имота енергия е дружеството „....“ ЕООД. Без значение е представения по делото договор за наем от 19.01.2016г. на л. 40 и анекс към него на л. 43, тъй като между страните е налице договор и искът е с правна квалификация чл. 79 ЗЗД, а не чл. 59 ЗЗД.

Между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответникът 2 Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С." Ад на потребители в град София.

Според чл. 39 от ОУ Купувачът на топлинна енергия с топлоносител водна пара извършва не по малко от едно текущо плащане през месеца на доставката и изравнително плащане след изтичане на месеца въз основа на отчетената действителна консумация.

Продавачът издава в срок до 5-то число на текущия месец фактура на купувача за количествата енергия: 1. аванс за текущия месец в размер на 50% от потреблението през предходния месец; 2. изравнителна сума за разликата между авансово начислената топлинна енергия и дествително потребената през предходния месец. Количеството топлинна енергия с топлоносител водна пара, действително потребено през съответния месец, както и количеството на върнатия кондензат, се установяват с протокол, подписан между продавача и купувача, след отчитане на средствата за търговско измерване в края на месеца.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от ОУ Купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача дънъчна фактура.

С оглед горепосоченото се достига до извода, че купувачът е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните купувачи се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота се установява от заключението по 3

СТЕ и ССчЕ. Ето защо следва да се приеме, че за процесния период потребената топлинна енергия в имота е в общ размер на 733,07 лв. без ДДС или 879,69 лв. с ДДС, която сума следва да се присъди.

Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.

При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от ОУ Купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача дънъчна фактура.

Съгласно чл. 49, ал. 1 от ОУ При неизпълнение в срок на задълженията си да заплаща фактурираните суми за топлинната енергия, на основание на чл. 86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума по сметката или в касите на продавача.

С оглед горепосоченото се достига до извода, че купувачът е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката.

Тоест, това е и момента, в който купувачът изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение.

Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.

Неполучаването на фактура не освобождава клиента от задължението да заплаща консумираната за съответния период топлинна енергия, и не е елемент от основанието на вземането за мораторно обезщетение.

В настоящият случай предвид заключението по ССчЕ обезщетението за забавено изпълнение върху главницата за топлинна енергия за горепосочения период е 168,10 лв., до който размер следва да се уважи искът.

Относно разноските:

Предявен размер: 1067,85 лв.; Уважена част: 1047,79 лв. Отхвърлена част: 20,06 лв.

Разноски на ищеца: ДТ в исково и заповедно производство – 50 лв.; депозит за експертизи – 550 лв. и юрисконсултско възнаграждение за исково и заповедно производство определено от съда в минимални размери общо 260 лв. на осн. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 и чл.

27 НЗПП/в сила от 01.10.2025г./ или общо 860 лв.

4

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважения размер на исковете ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 843,84 лв.

Разноски на ответника: На ответника не се дължат разноски, тъй като не е допустимо юридическите лица да уговарят възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за безплатна правна помощ. Това е така, тъй като очевидно юридическите лица не биха могли да отговарят на условията на чл. 38, ал. 1, в случая т. 2 поради материално затруднение, както е посочено в договора. В противен случай дружеството е следвало да прекрати дейността си и управителят му да го обяви в несъстоятелност. Обратното, разбира се, би означавало, че управителят е извършил престъпление. Също така абсолютно недопустимо е в договора да се определя размера на възнаграждението за безплатна правна помощ, както са сторили страните. Също така следва да се посочи, че в договора представен на л. 69 от делото липсва съществено съдържание, а именно наименование на клиент, сключил договора за правна помощ. Като цяло пропуските и нарушенията на страната в това отношение са до такава степен съществени, че претенциите за разноски не биха могли да бъдат дори разгледани, още по-малко уважени. Съдът счита, че е недопустимо страните по делата да злоупотребяват по очевидни начини, като този, и да остават безнаказани.

Всички суми, присъдени с решението, се дължат в евровата им равностойност, съгласно Закон за въвеждане на еврото в Република България.

Така мотивиран, Софийският районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че „....“ ЕООД, ЕИК:

...., с адрес: гр. ...., дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр.

..., заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 35235 от 24.11.2023г. по ч.гр.д. № 62295/2023г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:

- на основание чл. 79 от ЗЗД евровата равностойност на сумата от 879,69 лв., представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. ...., кафене със складово помещение, с аб.№378286, за периода от 01.05.2021г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 14.11.2023г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 879,69 лв. до предявения размер от 894,90 лв., като неоснователен.