Решение № 46 от 23.03.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Варна, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500697 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК вр. чл. 294 ГПК.

С решение № 760/18.12.2025 г., постановено по гр.д. № 941/2025 г.

Върховният касационен съд е отменил въззивно решение № 179/15.11.2024 г. по в.гр.д. № 350/2024 г. на АпС – Варна само в частта, в която след отмяна на обжалваното решение на ОС – Варна, е отхвърлен предявеният от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/ иск против П. А. А. за отнемане на сумата от 463 885 лева, иззета по ДП № 251/2013 г. на ОСлС при ОП – Варна, както и в частта, в която Комисията е осъдена да заплати държавна такса в размер над сумата от 522 лева, и делото е върнато за ново разглеждане с указания за изследване на всички изискуеми се предпоставки от фактическия състав на предявения иск досежно това имущество.

Предходното въззивно производство /в. гр. д. № 350/2024 г. на АпС – Варна/ е било образувано по подадени от П. А. А. и С. Г. Д. въззивни жалби против решение № 260004/29.02.2024 г. по гр. д. № 1972/2017 г. на ОС – Варна, с което са уважени исковете на КОНПИ с правно основание чл. 153 ЗОНПИ вр. § 5, ал. 2 ЗОНПИ, като е постановено отнемане от двамата ответници на л. а. „Фолксфаген Пасат“ с рег. № **** и л. а. „Фолксфаген Пасат“ с рег. № **** и от П. А. А. на сумата от 463 885 лева, иззета по ДП № 251/2013 г. на ОСлС при ОП – Варна, пр. пр. № 1635/2012 г. на ОП – Варна.

С оглед постановеното решение на касационната инстанция, въззивното 1 решение по в. гр. д. № 350/2024 г., в частта, в която първоинстанционният акт е бил отменен относно отнетите два леки автомобила и вместо това исковете на Комисията досежно това имущество са отхвърлени, е влязло в сила, поради което настоящото въззивно производство касае единствено подадената от П.

А. А. въззивна жалба срещу решението на ОС – Варна в частта й, с която се обжалва уваженото от първоинстанционния съд искане на КОНПИ за отнемане на сумата от 463 885 лева, иззета като веществено доказателство във воденото срещу него досъдебно производство. С. Д. не е ответник по този иск, няма качеството на проверявано лице по см. на чл. 108 ЗОНПИ, съответно чл.

21 ЗОПДНПИ /отм./, поради което и не участва като страна по настоящото в. гр. д. № 697/2025 г.

Относимите към така очертания предмет на спора оплаквания във въззивната жалба на П. А. срещу обжалваното първоинстанционно решение са за неправилност на изводите на съда, че процесните иззети парични знаци са негови, поради което и не формират изискуемото се от закона несъответствие, както и че същите подлежат на отнемане.

С подадения в срока по чл. 263 ГПК от КОНПИ писмен отговор, тези оплаквания са оспорени като неоснователни.

За да се произнесе по спора, съобразно предметните предели на настоящото производство и разпоредбите на чл. 269 вр. чл.294 ГПК, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна, взе предвид следното:

Исковите претенции са предявени при действието на ЗОПДНПИ /отм./ и разгледани по реда на действащия ЗОНПИ, на основание § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗОНПИ.

В исковата си молба КОНПИ е изложила твърдения, че след надлежно уведомление за повдигнати обвинения срещу въззивника П. А. А., попадащи в предметния обхват на чл. 22, ал. 1, т. 18 ЗОПДНПИ, е образувана проверка по чл. 27, ал. 3 от същия закон, обхваща периода 25.09.2005 г. – 25.09.2015 г. При извършеното обследване и анализ на имущественото състояние на проверявания А. и свързаните с него лица, е установено, че същият и ответницата С. Д., негова бивша съпруга, с която е бил в брак за част от проверявания период, са придобили имущество с неустановен произход, формиращо несъответствие в изискуемия се от закона размер. Наведени са конкретни твърдения за тези обстоятелства – придобито имущество, признати доходи и направени разходи. Съобразно това и при отчитане на направения по реда на чл. 233 ГПК частичен отказ, се претендира отнемане на гореописаните два л. а., притежавани след прекратяване на брака в обикновена съсобственост /по ½ ид. ч. от всеки един от ответниците/ и отнемане от П. А. на иззетите в досъдебното производство 463 885 лева.

Наведените с писмения отговор по чл. 131 ГПК възражения от въззивника П. А. по основателността на иска са за липса на предпоставките за отнемане на процесното имущество. Оспорва иззетите парични знаци да са 2 негови, в резултат на което се твърди, че същите не следва да участват в анализа за несъответствие. Оспорва приетите в анализа на Комисията разходи, както и претендираните придобивни стойности на придобиваното през периода имущество. Твърди, че в приходната част не са включени реализирани от него приходи по договор за заем.

При настоящото разглеждане на спора, въззивникът поддържа въззивната си жалба и заявените с нея и отговора възражения по съществото на спора.

Въззиваемата КОНПИ поддържа оспорването на въззивната жалба. В изпълнение на дадени от настоящата инстанция указания е навела допълнителни твърдения относно връзката с престъпната дейност, за която са били повдигнати обвиненията срещу проверяваното лице и претендираната за отнемане сума. Твърди, че в наказателното производство е установено наличието на осъществявана престъпна дейност – схеми за източване на ДДС чрез фиктивни дружества и сделки към 2012 г., част от която се твърди да е и П. А.. С оглед на това, независимо от постановеното прекратяване на наказателното производство срещу него, липсата на заявени претенции по делото от трети лица и доколкото не е установено законно основание за осъществяваната от въззивника А. фактическа власт върху процесните парични средства, счита, че същите подлежат на отнемане. Излага правни доводи, че регламентацията на гражданската конфискация обосновава легитимната цел за недопускане придобиването и разпореждането с незаконно придобито имущество.

Съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГГПК и константната практика по нейното приложение /напр. решение № 119/26.05.2014 г. по гр.д. № 7034/2013 г. на ВКС, І г. о.; решение № 250/18.07.2013 г. по гр.д. № 634/2011 г. на ВКС, ІІ г .о.; решение № 60150/29.11.2021 г. по гр.д. № 2080/2020 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 418/27.06.2024 г. по гр.д. № 1665/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др./, при разглеждането на спора след постановена отмяна от касационната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане предметът на делото е в рамките, очертани от касационното решение, въззивният съд е обвързан от дадените указания по приложението на материалния и процесуалния закон, в т.ч. и от даденото тълкуване на установените по делото факти и правните им последици. След като спорът между страните по съществуването на определени факти и обстоятелства и за тяхното правно значение е разрешен с отменителното решение на ВКС и делото е върнато за изясняване на други факти и обстоятелства, вторият въззивен състав следва да ограничи своята дейност само в рамките на това, за което делото е върнато, като приеме останалите факти и тяхното значение така, както касационният съд ги е приел в своето отменително решение. Следователно, споровете относно правното значение на приети за установени от ВКС факти се преклудират и въззивната инстанция е длъжна да се съобрази с направеното по тях тълкуване.

В тази връзка, при отчитане предмета на настоящото производство с 3 оглед влязлата в сила част от първоинстанционното решение и приетото в постановеното по гр. д. № 941/2025 г. на ВКС решение, съдът намира, че с обвързваща го сила са установени следните предпоставки, обуславящи възникването правото на държавата да иска отнемане на незаконно придобито имущество: 1./ Към датата на образуване на проверката по чл. 27 ЗОПДНПИ /отм./ въззивникът П. А. е бил привлечен като обвиняем за извършени от него престъпления, попадащи в предметния обхват на чл. 22, ал. 1, т. 18 ЗОПДНПИ /отм./, съответно на чл. 108, ал. 1, т. 18 от сега действащия ЗОНПИ и 2/.

Установено значително несъответствие по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ между придобитото и притежавано в края на проверявания период имущество и нетния доход за целия проверяван период.

По задължителен начин към настоящия момент е установено и че процесните 463 885 лева са част от имуществото на въззивника, формиращо несъответствието. В отменителното решение на касационната инстанция изрично е прието, че презумпцията на чл. 147 ЗОНПИ не е оборена, същите са негова собственост, поради което са включени в анализа за несъответствие като налично в края на проверявания период негово имущество.

С оглед на горното и съдът не обсъжда поддържаните възражения относно принадлежността на процесната сума и не формира самостоятелни изводи по размера на нетния доход и наличието на несъответствие в изискуемия се размер по § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ.

Предмет на изследване е другата изискуема се предпоставка, а именно налице ли е основателно предположение, че това имущество е с незаконен източник /незаконно придобито/ и като такова подлежащо на отнемане, което неминуемо предпоставя изследване и на връзката му с престъпната дейност, за която са били повдигнати обвиненията. На отнемане подлежи имущество, което е придобито с доходи, получени от незаконна дейност, а не имущество, за което не е установен законен източник.

Действително, наличието на връзка не е изрично посочено в закона условие, но същото е изведено в съдебната практика /решение № 347/19.06.2025 г. по гр. д. № 2323/2024 г. , ІІІ г. о. на ВКС; решение № 50098/18.01.2024 г. по гр. д. № 1074/2022 г., ІІІ г.о., ВКС; решение № 50104/23.01.2024 г. по гр. д. № 4647/2021 г., ІІІ г.о., ВКС; решение № 695/21.11.2024 г. по гр. д. № 3635/2023 г., ІІІ г.о., ВКС; решение № 679/14.11.2024 г. по гр. д. № 3889/2023 г., ІІІ г.о., ВКС; решение № 464 от 9.07.2024 г. по гр. д. № 3939/2023 г., IV г.о., ВКС, и др./, в т. ч. и задължителната практика на ЕСПЧ /дело „Тодоров и други срещу България“, дело „Йорданов и други срещу България“/, като произтичащо от принципа, че легитимната цел на законите за конфискация на незаконно придобито имущество е оправдана само при пропорционалност на мярката за отнемане на имущество и намесата в мирното ползване на притежанията, съгласно § 1 от Протокол 1 към ЕКПЧ.

Тази предпоставка е посочена като подлежаща на изследване при новото 4 разглеждани и в отменителното решение на ВКС.

Съдът приема, че липсата на доказан законен източник би могло да направи предположението за наличие за връзка с незаконната дейност основателно, но необходимо условие за това е възможността от доказателствата по делото да се обоснове извод за влагане на средства, получени от конкретната престъпна дейност, в имуществото, чието отнемане се иска. Връзката може да бъде пряка – в случаите, когато имуществото е непосредствено придобито от престъплението/незаконната дейност, или косвена – когато придобиването е опосредено чрез една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. Тя може да бъде установена при условията на пълно и главно доказване, така и чрез обосновано въз основа на обстоятелствата и правилата на формалната логика предположение. Не е необходимо с оглед целите на закона постановяването на осъдителна присъда, тъй като деянието може да е несъставомерно или да не осъществява престъплението от субективна страна, или по друга причина да не се стигне до осъдителна присъда, но е необходимо с оглед нуждите на ЗОНПИ да се докаже, че проверяваното лице е извършило забранената или незаконната дейност.

В настоящия случай повдигнатите срещу въззивника П. А. обвинения са за извършени от него престъпления по чл. 255 и чл. 253 НК – за това, че на 13.08.2012 г., като посредствен извършител, чрез поставения под ограничено запрещение П.Г.Д. - собственик и управител на „ЗП П. Д.“ ЕООД, в съучастие с Д.Г.Д., К.В.Ж. и К.К.Ж., избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 330 637, 36 лева, като потвърдил неистина в подадена справка декларация по чл. 72, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 от ЗДДС за получени доставки с доставчик „ЗП Д.Н.“ ЕООД, и приспаднал неследващи се данъчен кредит за периода 01.07.2012 г. - 31.07.2012 г. в размер на 330 637.36 лева; на 14.10.2012 г., като посредствен извършител, чрез поставения под ограничено запрещение Т.Т.Т. - собственик и управител на „ЗП Т.Т.“ ЕООД, в съучастие с Д.Г.Д., К.В.Ж. и К.К.Ж., избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 122 746.70 лева, като потвърдил неистина в подадена справка декларация по чл. 72, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 от ЗДДС от 14.10.2012г. за получени доставки с доставчик „Агро Ериданс“ ЕООД, и приспаднал неследващи се данъчен кредит за периода 01.09.2012 г. 30.09.2012 г. в размер на 122 748, 70 лева; на 15.10.2012 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с Д.Г.Д., К.В.Ж. и К.К.Ж., държал имущество парична сума в размер на 609 645 лева, за която знаел, че към момента на получаването му, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл.