Решение № 3823 от 12.07.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3823 гр. София, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100506237 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20121153 от 20.05.2021 г. по гр.д. № 71407/2017 г. по описа на СРС, 174 с-в е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ******* дължи на „И.М.“ ЕООД, ЕИК ******* сумата в размер на 10936,79 лева, представляваща неустойка за забавено плащане на месечни наеми за периода от м.08.2013 г. до м.04.2016 г., дължими по договор за наем, сключен между страните на 18.08.2010 г. за наем на недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, площад „*******, идентификатор ***, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44175/2016 г. по описа на СРС, 27 състав.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК решението е обжалвано от ответника „О.Б.Б.“ АД с изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, поради необоснованост и нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че в производството не е установена забава при заплащане на наемните вноски, не е доказан и падеж на задълженията. С оглед това при неправилни фактически констатации в тази насока съдът неправилно е приел за установени претенциите на ищеца. В решението съдът не е изложил мотиви съобразно разпределената доказателствена тежест в доклада по делото. За уважаване на исковете съдът неправилно и изолирано е тълкувал сключения договор и при липса на установяване 1 представянето на фактури относно задълженията е приел, че е доказана забава в изпълнение на задълженията. В производството е доказано, че Банката е изпълнявала добросъвестно задълженията си по договора, поради което съдът неправилно е уважил исковете. Заявява възражения, че страните не са се договорили изрично и несъмнено плащането на наемната цена да се извършва от 1-во до 5-то число. Поради това и при постановяване на своето решение съдът неправилно е тълкувал договора и постигнатите между страните ясни и изрични уговорки. Забава на ответника при изпълнение на задълженията не е установена и чрез събраните пред първата инстанция доказателства – ССчЕ и показания на свидетели.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението и отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „И.М.“ ЕООД, в която изразява становище за нейната неоснователност.

Отправя искане за потвърждаване на решението, като правилно. Претендира разноски.

Срещу постановеното Определение № 20026886/03.04.2022 г. по реда на чл.248 ГПК е подадена частна жалба от ответника „О.Б.Б.“ АД, с която същото се оспорва като неправилно.

В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба, в който същата се оспорва като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът намира следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че в производството е доказана забава в изпълнение на задълженията на ответника за заплащане на дължимата наемна цена до 5-то число на съответния месец. Приел е, че 2 според договореното в т. 2.2.6 от договора за наем от 18.08.2010 г., наемателят – ответник дължи неустойка за забава в размер на 0,5 % от месечната наемна цена за всеки ден забава, чийто размер според приетата ССчЕ възлиза на сумата 12654,16 лв. за периода от м. 08.2013 г. до м. 04.2016 г. Доколкото претенциите на ищеца са за помалка сума, а именно за сумата 10936,79 лева, съдът е приел исковете за доказани за посочения претендиран размер.

Решението е правилно.

Производството пред СРС е образувано по искова молба, подадена от „И.М.“ ЕООД срещу „О.Б.Б.“ /“ОББ“ АД/, с която е предявен установителен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10936,79 лева, представляваща неустойка за забавено плащане на месечни наеми, дължими по договор за наем, сключен между страните на 18.08.2010 г.

В исковата молба се твърди, че на 18.08.2010 г. между страните по делото е сключен договор за наем на недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, площад „*******, идентификатор ***, по силата на който ответникът в качеството си на наемател поел задължение да заплаща месечен наем за ползването на имота в размер на 7190,000 евро без ДДС на всяко от 1-во до 5-то число на текущия месец. Поддържа, че ответното дружество е изплатило със забава след така уговорения падеж описаните месечни наеми. Същевременно в чл.2.2.6 от договора за наем било уговорено наемателят да заплаща наказателно обезщетение в размер на 0,5 % от месечната наемна цена и от всички други неплатени такси за всеки календарен ден закъснение при плащане на задължението, считано от момента на възникване на задължението до окончателното му заплащане. Предвид така постигнатата договорна клауза и допуснатата от ответника забава в плащанията на посочените месечни наеми ищецът претендира заплащането на дължимото наказателно обезщетение в общ размер на 10936,79 лева. Въз основа на тези доводи е отправено искане за уважаване в цялост на исковата претенция.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „ОББ“ АД е подал отговор, с който оспорва изцяло предявената искова претенция. Изложени са доводи за недопустимост и за неоснователност на същата. Поддържа, че искът бил недопустим, тъй като предметът на същия - дължимостта на законна лихва за забава, бил акцесорен спрямо главното задължение по процесния договор за наем, поради което с погасяването на последното било погасено и акцесорното задължение за лихва. Сочи, че е изпълнявал точно и добросъвестно всички свои задължения по сключения между страните договор за наем.

Поддържа, че ищецът не изпълнявал коректно свое задължение за изпращане на фактури за всяко месечно вземане, което - предвид постигнатите между страните уговорки - обуславяло като предхождащо по своя характер задължението на банката да заплаща сумите по тези фактури. Фактурите били изпращани на грешен адрес и след 3 определения в договора срок за това - не по-късно от 1-во число на месеца. Въз основа на тези доводи ответникът заявява, че поради неточно изпълнение на договорно задължение от страна на ищцовото дружество падежът на дължимите месечни задължения по договора за наем не настъпвал на 5-то число. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен.

Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът „О.Б.Б.“ АД дължи на ищеца „И.М.“ ЕООД сумата от общо 10936,79 лева, представляваща неустойка за забавено плащане на месечни наеми в периода от м. 08.2013 г. до м. 04.2016 г., дължима на основание чл. 2.2.6 от сключен между страните на 18.08.2010 г. договор за наем на недвижим имот.

За основателността на иска с правно основание чл. 92 ЗЗД ищецът следва при пълно и главно доказване да установи следните юридически факти: наличие на облигационно правоотношение по договор за наем между страните; 2. изпълнение на задълженията си по договора; 3. валидно уговорена клауза за неустойка и 4. размера на неустойката.

В производството е установено чрез събраните доказателства и страните не спорят, че са били обвързани от договор за наем, сключен на 18.08.2010 г. с предмет недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, площад „*******, идентификатор ***.

Доводите на въззивника – ответник, че в сключения договор не е посочено изрично, ясно и недвусмислено падеж на задължението за заплащане на наемна цена по договора, съдът намира за неоснователни.

При наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. При спазване посочените правила съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението; доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл. При тълкуването на неясни клаузи следва да се има предвид и се изследват обстоятелствата, при които е сключен договора, породените към този момент отношения между страните и произтичащото от това поведение на последните, както и това след сключването му, които обстоятелства водят до цялостно изясняване на действителната воля на страните.

В случая с разпоредбата на чл.2.2.1. от договора страните изрично са посочили, че наемателят – ответник дължи заплащане на наемна цена авансово от 1-во до 5-то 4 число на текущия месец в посочените размери. С оглед това и изводите на СРС обосновани чрез представените доказателства са правилни и съответни на приложимия материален закон. Падежът на задълженията на наемателят е посочен ясно и точно с цитираната разпоредба.

Както е посочено в разпоредбата на чл.228 ЗЗД при изпълнено задължение от наемодателя за предаване на имота наемателят дължи заплащане на договорената наемна цена.

В разпоредбите на сключения между страните договор за наем не е предвидено и обусловено заплащането на наемната цена с издаването на фактура от страна на наемодателя. Изводите на въззивника в посочен смисъл съдът намира за неоснователни. С разпоредбата на чл.2.2.1. от договора страните изрично са посочили, че наемателят – ответник дължи заплащане на наемна цена авансово от 1-во до 5-то число на текущия месец в посочените размери. Действително с разпоредбата на чл.2.3 от договора е предвидено заплащане на пълна стойност на издадената от наемодателя – ищец фактура, но то е относимо към пълно или частично изпълнение на задълженията по договора от страна на наемателя.

За заплащането на разходите във връзка с ползването на имота е предвидено с разпоредбата на чл.2.2.3 от договора издаване на фактура от наемодателя, но същото е относимо към отразяване на показанията на съответните уреди за измерване на потребеното в наетия имот количество ел.енергия, вода и пр. Последното обаче не е обуславящо за падежа на задълженията за заплащане на наемна цена.

Освен това, както е установено чрез показанията на свидетеля Д.Т., разпитан пред първата инстанция и чрез констатациите на приетата пред първата инстанция ССчЕ, които настоящия състав напълно възприема по реда на чл.202 ГПК, издадените от наемодателя фактури за задълженията във връзка с ползването на имота са били предавани на наемателя на 1-во число от месеца или в случай, че е почивен този ден, в първия работен ден след това.

Доводите на въззивника за необоснованост на решението на СРС доколкото от една страна е посочено, че наемателят е издавал фактурите до 5-то число, а от друга, че същите са били изпращани на наемателя на 1-во число от текущия месец съдът намира за несъответни на изложените от СРС мотиви. Както правилно е посочено в изложените от първата инстанция правни и фактически констатации фактура за задълженията на наемателя е била издавана на първо число от текущия месец или когато този ден е неработен в първия работен ден след това, като същата е била изпращана на наемателя за плащане до 5 то число на текущия месец. Идентични правни и фактически констатации формира и настоящия състав.