Решение № 5792 от 29.07.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 23.07.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

Мл.Съдия АНЕТА ИЛЧЕВА при секретар Нина Светославова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д.

№ 7244/2017 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Със съдебно решение от 15.03.2017 г., постановено по гр.д. № 23602/2015 г. Софийски районен съд e отхвърлил предявените от „В.В.“ ООД, ЕИК ******срещу "Ч.Р.Б." АД, ЕИК ******, иск с правно основание чл.82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 2969 лв., обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди поради прекъсване на електроподаването в периода 07- 09.01.2015 г., изразяващи се в стойността на бракувани хранителни продукти, и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 90.81 лв. за периода от 10.01.2015 г. до 29.04.2015 г. Осъдил е „В.В.“ ООД, ЕИК ******да заплати на "Ч.Р.Б." АД, ЕИК ******, сумата от 400 лв. разноски по делото.

Недоволен от постановеното съдебно решение е останал ищеца „В.В.“ ООД, който е подал настоящата въззивна жалба, с която твърди неправилност на първоинстанционното решение.

Въззиваемата страна не е представила отговор в законоустановения срок. В съдебно заседание въззиваемият твърди неоснователност на подадената въззивна жалба и излага становище за правилност на обжалваното съдебно решение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност съдът намира следното:

Няма спор между страните по делото, че „В.В.“ ООД, ЕИК ******е наемател на търговски обект № 2, от 220 кв.м., находящ се на територията на пазар Дружба – 1, град София, които обект е нает с цел производство и търговия на сладкарски и тестени изделия.

От писмо от Ч.Р.Б. АД, отправено до Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и до управителя на В.В.–ВК ООД се установява, че в посочения период са налице изключвания извод „Тих труд“ от подстанция „ София Изток“, причинени от претоварване на мрежа ниско напрежение поради превишена консумация и високи товари. Мерки за преустановяване на проблема са взети на 09.01.2015 г., когато е подменена част от мрежа ниско напрежение, подменени са главните прекъсвачи в трафопоста, преразпределени и симетрирани са товарите по мрежа ниско напрежение. В писмото е посочено, че след посочените дейности не са регистрирани прекъсвания на тока.

Няма спор между страните за това, че между тях са налице облигационни отношения, както и че обектът, който се ползва от ищеца е бил с трета категория осигуреност на захранването съобразно Наредба № 3 от 09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

От свидетелските показания на свидетеля С.С., която работи при ищеца от 7 години, се установи, че са били налице прекъсвания на тока в два последователни дни – на 7 и 8 януари 2015 г.

На 7 януари имало ток до 7,30 ч. и после за по 10-15 имало ток, после спирал за по два – три часа. Това продължило и на 08.01.2015 г.

Свидетелят Е.П., който е служител на ответника, установява с показанията си, че ищецът има осигуреност ниво трето, поради което ако захранващия кабел аварира, той остава без ток.

Посочва също, че в началото на януари 2015 г. е аварирал кабел, който осигурява захранването на имота, ползван от ищеца, като аварията е била поправена до 14 часа на същия ден. Освен това свидетелят е посочил, че при претоварване има автоматичен предпазител, който се задейства и изключва тока на потребителите.

Това се е случилf и на процесните дни, тъй като е било много студено и потреблението на ток е било много високо, поради което се е получило претоварване, довело до включването на предпазителя и спирането на тока. На 09.01.2018 г. отново е имало проблем със снабдителен кабел, който отново е бил сменен.

Съгласно допусната СТЕ се установи, че за производствения процес, осъществяван от ищеца – замесване, ферментация, формоване, изпичане и съхранение на изделията, които ищецът твърди да е бракувал в резултат от спирането на тока в обекта му, по технологични изисквания е необходима употребата на ел.ток. Внезапната липса на такъв може да доведе до изхвърляне на цялата продукция. В съдебно заседание вещото лице конкретизира, че въпреки ниските температури навън не е възможно просто стоката да бъде изнесена на студено като спре тока по аналогия с домашния хладилник.

Излага, че това са много продукти, които трябва да се съхраняват в точно определени температурни граници, като качествата им се развалят при неспазване на това изискване, особено ако се стигне до замръзване на някои от продуктите.

Освен това по отношение на печенето на продукцията, вещото лице посочва, че ако токът спре при ферментационният процес на продукта, той става негоден и се бракува.

От показанията на свидетелката С.се установи, че в процесните два дни 07. и 08. Януари 2015 г. са изхвърлили цялата продукция, тъй като ту имало, ту нямало ток. Те тъкмо започнели процеса по изготвяне на продукта и внезапно токът спирал и целият процес се прекъсвал, а продукцията ставала негодна за употреба и следвало да се бракува.

По делото е представен протокол за бракуване на продукция, изготвен от комисия, назначена със заповед от 09.01.2015 г. от управителя на ищеца, в който е посочен вида и количеството на продуктите, които са негодни за употреба.

Съгласно допусната по делото

СЧЕ се установява, че посочения горе протокол за брак е осчетоводен и бракуваната готова продукция е отчетена като разход. Стойността на бракуваната готова продукция е в размер на 2 969 лв. като законната лихва върху тази сума за периода от 10.01.2015 г. до 29.04.2015 г. е в размер на 90,81 лв.

От изслушаната пред въззивната инстанция СТЕ се установи следното: При правилно планиране, разширяване, реконструиране, модернизиране, поддържане, управление на електроразпределителната мрежа и спомагателните мрежи, което е в задълженията на електроразпределителното дружество, съобразно чл. 89 от Закона за енергетиката, не би настъпило претоварване на мрежата и може да се предотврати аварията. Видът на аварията е установен от компетентен орган и причините за нея са претоварване на мрежа ниско напрежение поради повишена консумация и високи товари. Длъжностните лица при ответното дружество, които осъществяват планомерното развитие и присъединяването на нови абонати към мрежата могат да предвидят възникването на претоварване на мрежата. При правилно оразмеряване на новоприсъединените абонати не е възможно да настъпи претоварване на мрежата, тъй като абонатните предпазители ще изключат абоната. Останалите изводи на експертизата не следва да се кредитират от съда, доколкото съставляват анализ на правната уредба, което е единствено в правомощията на съда.

При така установеното, съдът намира следното:

Съгласно Наредба № 3 от

09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии осигуреността на електроснабдяването на потребителите на електрическа енергия се определя в проекта на основание на нормативните и технологичните изисквания. По осигуреност на електроснабдяването потребителите на електрическа енергия се разделят на четири категории - нулева, първа, втора и трета.

Безспорно по делото е установено, че ищецът е имал трета категория на осигуреност, което означава, че се електроснабдява от един източник на захранване при условие, че прекъсването на електроснабдяването, необходимо за ремонт или подмяна на повреден елемент от системата на електроснабдяване, не надвишава 24 часа (чл. 46).

Съгласно правилата, приети с

Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, искането за проучване на условията за присъединяване на обект към електрическата мрежа се подава по образец, предоставен от съответния мрежови оператор.

Съобразно чл. 89 от Закона за енергетиката за лицензионната територия, обхваната от електроразпределителната мрежа, операторът на електроразпределителната мрежа осигурява разпределение на електрическата енергия, постъпваща в електроразпределителната мрежа; непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия; управление на електроразпределителната мрежа; поддържане на електроразпределителната мрежа, обектите и съоръженията и на спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания; разширяване, реконструкция и модернизация на електроразпределителната мрежа и на спомагателните мрежи, съобразено с изискванията за опазване на околната среда, енергийна ефективност и ефективно използване на енергията; измерване на електрическата енергия в електроразпределителната мрежа; други услуги, свързани с лицензионната дейност.

Съгласно чл. 5, ал.1 от Общите условия, приложими към конкретните облигационни отношения категорията по осигуреност, при която електроразпределителното предприятие пренася електрическа енергия през електроразпределителната мрежа до потребителите, е трета, освен ако при присъединяването на обекта не е договорена друга, по –висока категория на сигурност.

Предоставянето на по-висока категория става с подписването на допълнително споразумение, след подадено заявление по реда на Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи.(ал.2 и ал.3 на същия член). Съгласно ал.7 на същата разпоредба обектите от трета категория на осигуреност се електроснабдяват от един източник на захранване при условие, че прекъсването на електроснабдяването, необходимо за ремонт или подмяна на повреден елемент от системата на електроснабдяването, не надвишава 24 часа.

Съгласно чл. 17 от ОУ потребителят има право да получава непрекъснато електрическа енергия в зависимост от категорията на осигуреност с показатели за качество, одобрени от ДКЕВР.

Разпоредбата на чл. 42 от ОУ предвижда, че електроразпределителното дружество носи имуществена отговорност за вреди, нанесени на потребителите по негова вина при неправомерно прекъсване на електроснабдяването и при нарушаване на непрекъснатостта на захранването на потребителите, определена от категорията на осигуреност на захранването. Отговорността се изключва само при условията на чл. 34 и чл. 36 от ОУ. Съобразно чл. 34 от ОУ електроразпределителното предприятие може временно да прекъсна снабдяването с електрическа енергия без предварително уведомление на потребителите и без ограничение във времето в случай на: непреодолима сила, терористични действия, при възникване или за предотвратяване на аварии, с изключение на случаите, при което авариите са настъпили по вина на електроразпределителното предприятие, както и при повреди в електрическите врежи и съоръжения по независещи от същото причини, при други причини, изрично посочени в тази разпоредба.

От така събраните по делото доказателства се установи, че в рамките на периода от 07.01.2015 г. до 09.01.2015 г. електричеството в стопанисвания от ищец обект е било прекъсвано многократно, след което е било възстановявано и пак е било прекъсвано. Установи се също така, че прекъсването на тока в обекта се дължи на настъпила авария в два кабела от снабдяването, както и в резултат от претоварване на мрежата, поради високо потребление поради студеното време. Безспорно по делото е установено, че съгласно сключения договор ищецът е имал трета категория на осигуреност на електроснабдяване, което означава, че подаването на тока се осъществява от един единствен източник, освен ако се налага спираните на последния за ремонт за повече от 24 часа. Съответно при авария и/или автоматично изключване на тока поради претоварване, ответникът няма задължението да осигури второ захранване с ток на обекта, освен ако не е видно, че за отстраняването на проблема ще са необходими повече от 24 часа. В настоящия случай се установи, че ремонт ( подмяна на кабели) е правена в рамките на 48 часа – два пъти, като всяка подмяна е направена в рамките на 24 часа след което подаването на ток временно е било възстановявано, съответно не е налице основание да се осигури втори източник на захранване на процесния обект.