Решение № 254 от 21.03.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Добрич, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Петева при участието на секретаря Калинка М. Христова като разгледа докладваното от Дияна Петева Гражданско дело № 20223230103219 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба, подадена от „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК 121830616, с която срещу В. К. С. с ЕГН: ********** от с. Б., общ. Д., ул. „***“ № ***, са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.

415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. № 2925/2021 г. на ДРС заповед по чл. 417 от ГПК № 1102 от 20.09.2021 г., а именно:- 14 211.51 лева, съставляваща неиздължена главница, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2021 г. до окончателното й изплащане; - 1 535.89 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода 05.12.2019 г. -31.05.2021 г.; - 109.68 лева – обезщетение за забава за периода от 05.11.2019 г. до 31.05.2021 г.; - 90.80 лева – обезщетение за забава за периода от 01.06.2021 г. до 24.06.2021 г. В условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за процесните суми, предмет на издадената по ч.гр.д. № 2925/2021 г. по описа на ДРС заповед по чл. 417 от ГПК № 1102 от 20.09.2021 г., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.

Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

На 06.03.2019 г. между „Банка ДСК“ АД, като кредитор, и В. К. С. с ЕГН **********, като кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление. Съгласно Договора „Банка ДСК“ е отпуснала на кредитополучателя сумата 15 000 лева под формата на кредит за текущо 1 потребление. Срокът на издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. В т. 8 от договора за кредит е уговорен размера и начина, по който се определя дължимата от кредитополучателя лихва променлив лихвен процент в размер на 7,30 % годишно, формиран от стойността на референтен лихвен процент (РЛП) представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 до 2 години“, който към подписването на договора е имал стойност 0,180 % и фиксирана преференциална надбавка в размер на 7,120 %, при изпълнение на Условията по програма „ДСК Практика“, подробно описани в Приложение № 2 към договора (наричани по-нататък за краткост „Условията“). При нарушаване на Условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката съгласно Условията. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 5-то число на месеца. Кредитът се отчита по заемна сметка № 25942815. Кредитът е следвало да се погасява и при всички останали клаузи на договора за кредит, общите условия към него и промоционалните условия.

„Банка ДСК“ е изпълнила задължението си по договора - кредитът е бил усвоен от кредитополучателя В. К. С. на 06.03.2019 г. безкасово - по разплащателната сметка посочена в т. 4 от Договора за кредит. По същата разплащателна сметка на кредитополучателя е следвало да се извършва и обслужването на кредита (погасяването на дължимите вноски).

От 01.01.2020 г. нататък няма плащания, т.е. има забава от над 90 дни при плащането на суми по кредита. От страна на „Банка ДСК“ са правени безуспешни опити за осъществяване на контакт с кредитополучателя c цел разрешаване на въпроса със забавата в изплащането на кредита.

Поради неплащане на вноските така, както е уговорено в договора и съгласно погасителния план, кредитът е натрупал просрочени суми. Поради това и на основание чл. 18.2. от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление „Банка ДСК“ е предприела действия по обявяване предсрочна изискуемост на кредита. „Банка ДСК“ е изпратила до В. С. покана-уведомление, връчено от ЧСИ Н. Г. на пълнолетен член на домакинството- на 25.04.2021 г., с която покана се прави изявление, че целият остатък по кредита е обявен за предсрочно изискуем. След получаването на уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита В. С. не е изпълнил своето задължение към „Банка ДСК“.

Поради това на 24.06.2021 г. „Банка ДСК“ е подала по пощата заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги по чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя В. К. С. за дължимите суми по главница, договорна лихва, лихвена надбавка за забава, заемни такси, както и законна лихва.

Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 2925/2021 г. по описа на Районен съд Добрич. Искането на „Банка ДСК“ е уважено и е издадена заповед за изпълнение, с която длъжникът В. С. е осъден да заплати на кредитора „Банка ДСК“ следните суми: 14 211.51 лева- главница; 1 535.89 лева- възнаградителна лихва; 109.68 лева- лихвена надбавка за забава; 90.80 лева- законна лихва за забава за периода преди подаване на заявлението; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на 2 заявлението- 25.06.2021 г. до окончателното плащане, както и разноски в заповедното производство, включващи: платена държавна такса в размер 318.96 лева и юрисконсултско възнаграждециев размер на 50 лева.

С Разпореждане от 21.09.2022 г. по ч.гр.д. № 2925/2021 г. съдът е указал на „Банка ДСК“, че в едномесечен срок от връчването на съобщението следва да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника В. К. С., с оглед изискванията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

По изложените съображения се настоява за уважаване на предявените установителни искове. В условията на евентуалност ищецът предявява осъдителни искове за сумите, предмет на процесната заповед за незабавно изпълнение, като отправя изявление с исковата молба до кредитополучателя за обявяване на целия остатък от кредита за предсрочно изискуем.

Претендират се разноските по заповедното и исковото производство, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове, моли за тяхното уважаване и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения от съда особен представител адв. Д. Т., с който се оспорват предявените искове. Твърди се, че в случая не е налице основание на ищеца да обяви процесния кредит за предрочно изискуем, тъй като не е уведомил длъжника надлежно за предсрочната изискуемост. Посочено е, че е изпратил до ответника покана-уведомление, която е връчена от ЧСИ Н. Г. на пълнолетен член на домакинството на 25.04.2021 г. В представената в заповедното производство покана-уведомление е записан като постоянен адрес на лицето село Г. К., община В.д., като този адрес не е нито настоящ, нито постоянен адрес на длъжника. Сочи се, че съгласно направените справки относно постоянния и настоящ адрес на лицето, приложени по делото, В. К.

С. е с постоянен адрес в с. Б., община Д., ул. „***“ № ***, който адрес лицето е посочило при сключване на договора за кредит, както и като адрес за кореспонденция с банката. При извършена справка от съда в НБД „Население“ е установено, че лицето е посочило настоящ адрес в село Б., община Д., ул. „***“ № ***. Никъде в справките не фигурира адрес в село Г.

К., община В. д., което лицето да е посочило като постоянен или настоящ адрес, а и ищецът в исковата молба е посочил като адрес с. Б., община Д., ул.

„***“ № ***.

На следващо място претенцията за лихва се оспорва тъй като, съгласно т.7.1. и следващите от общите условия, приложени към исковата молба, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който се променя от кредитора два пъти в годината. При определяне на нов референтен лихвен процент кредиторът уведомява кредитополучателя за настъпилите промени, като при промяна изготвя актуализиран погасителен план, който се връчва на кредитополучателя. Посочените клаузи за олихвяване на сумите по кредита и правото на кредитора да променя лихвения процент, са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП. Промяната на лихвения процент е предоставена изцяло на преценката на банката, без да е посочена методика за промяната му, с която да може да се аргументира основателна причина по чл. 144, ал. 2, т.1 от ЗЗП или зависимост от външни фактори съгласно чл. 144, ал. 3, т.1 от ЗЗП, 3 поради което по отношение на тези клаузи посочените изключения не са приложими. С оглед на изложеното се твърди, че е приложим чл. 146, ал. 1 и следващите от ЗЗП, според който неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

Твърди се също, че в приложения като доказателство към исковата молба договор за кредит липсва методика, като по отношение на лихвения процент се препраща към общите условия. Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая се твърди, че липсва информация по т.9а, т.13, т.14, т.15 на чл.11 от ЗПК, поради което договорът е недействителен.

Оспорват се размера на претенцията за главница, както и предявените в евентуалност осъдителни искове. Оспорва се и претенцията за начислените лихви за забава, поради липса на надлежно връчване на поканатауведомление по отношение на предявения установителен иск, както и поради недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК по отношение на предявения осъдителен иск.

Релевирано е и възражение за недействителност на клаузата за възнаградителна лихва, поради накърняване на добрите нрави. Договорната клауза за възнаградителна лихва трябва да е уговорена ясно и разбираемо. В случая в договора за кредит липсва подобна уговорка, което в резултат на особения начин на връщане на кредита води до неоснователно обогатяване на кредитора. Твърди се и че лихвата не е изчислена правилно. Посочен е период от 05.12.2019 г., като видно от извлечението по сметката на ответника е извършено плащане и на 27.12.2019 г. и на 01.01.2020 г.

Предвид гореизложеното, се настоява за отхвърляне в цялост на предявените искове като недоказани и неоснователни.

В съдебно заседание ответникът, чрез назначения по делото особен представител моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и подробни доводи развива в подадена в срок писмена защита.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заявление по чл. 417 от ГПК „Банка ДСК“ АД е отправила искане до РС – Добрич за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу В. К. С. въз основа Договор за кредит за текущо потребление от 06.03.2019 г. Настоящата искова молба е предявена в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, след като заповедният съд в рамките на ч.гр. дело № 2925/2021 г. с Разпореждане № 5345/21.09.2022 г. е указал на „Банка ДСК“ АД, че в едномесечен срок от връчването на съобщението следва да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника с оглед изискванията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Съобщението е връчено на заявителя на 06.10.2022 г. чрез пълномощника му юриск. М. С.

Исковата молба е подадена на дата 07.11.2022 г., поради което като допустима подлежи на преценка по основателност.

Правната квалификация на исковете е по чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 9 от ЗПК, чл. 86, ал.1 от ЗЗД и по реда на чл.

4

422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК.

В тежест на ищеца е в условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на вземането, за което е издадена процесната Заповед за изпълнение, а именно: наличие на валидно сключен договор за кредит, изпълнение на задълженията на кредитора по него, размера на претендираните главница, договорна лихва, лихвена надбавка и обезщетение за забава, изпадане на длъжника в забава и началната дата на същата. В тежест на ищеца е да установи, че надлежно е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем, съгласно условията на чл. 18.2 от общите условия към процесия договор за кредит и е обявил на длъжника предсрочната изискуемост, съответно момент на обявяване.