Решение № 3326 от 15.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3326 гр. София, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20231110217793 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на В. Б. В. против Наказателно постановление (НП) № 42-0008321/27.10.2023г., издадено от и.д Директор на РД“АА“- София, с което на основание чл.93, ал.1, т. 1 от ЗАвПр., за нарушение на чл.9, ал. 5 от Наредба № Н3/07.04.2009г. на МТ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.

Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно и като такова иска неговата отмяна. Твърди, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в АУАН липсват дата и място, както и описание на нарушението. Намира, че отговорността му е била ангажирана неправилно, тъй като процесния график се изготвя от превозвача или ръководителя на лицето. Релевира доводи, че водачът е предоставил на контролните органи всички необходими документи. Прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, не се явява, не се представлява. В придружително писмо, с което съдът е сезиран за жалбата изразява становище, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.09.2023г. св. Б. Б., св. Й.П. и св. П.И. – на длъжност инспектори при РД“АА“- София изпълнявали служебните си задължения, когато около 08:15 часа на главен път I-1, местността Черния кос, на около 1 км преди КАТ- КПП – Владая, с посока на движение към гр. Перник спрели за проверка автобус марка „ХХХ“, модел „Д.“ с рег. № ХХХХХХХХХ, собственост на ХХХХХХХХХХХ.

При извършената проверка било установено, че водач на посоченото МПС е В. В., който осъществявал обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия от гр. София до гр.

Перник със заверено копие № 303170123 към лиценз на Общността, валиден до 31.12.2026г.

При поискване от страна на контролните органи В. представил пътен лист № 429640/29.09.2023г. и маршрутно разписание № 22225, заверено със свеж печат на Столична община, но не представил извлечение от графика за работа на водача.

Св. Б. намерил, че с поведението си В. е извършил нарушения на чл. 9, ал.5 от Наредба № Н3 от 07.04.2009г. на МТ , за което в присъствието на нарушителя и свидетели съставил АУАН № 333766/29.09.2023г., препис от който бил връчен на същата дата и подписан без възражения.

В срока по чл.44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу така съставения АУАН.

На 27.10.2023г. в кръга на своите правомощия и.д Директор РД“АА“- София издал атакуваното наказателно постановление № 42-0008321/27.10.2023г., издадено от и.д Директор на РД“АА“- София, с което на основание чл.93, ал.1, т. 1 от ЗАвПр., за нарушение на чл.9, ал. 5 от Наредба № Н-3/07.04.2009г. на МТ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци .

Изложената фактическа обстановка се установи от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитания по делото свидетел – очевидец на нарушението. При проведения непосредствен разпит на свидетеля съдът не установи различна фактическа обстановка от приетата и описана в АУАН. Показанията на св. Б. съдът кредитира относно обстоятелствата, изложените в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна 2 следното:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че и АУАН и НП са издадени от лица притежаващи материална компетентност.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че липсват дата и място на извършване на нарушението, доколкото същите са ясно и конкретно посочени както в АУАН, така и в НП.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 2-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок.

Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

По приложението на материалния закон.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него нарушение на разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009г. на МТ, която вменява задължение на водачите да носят заверено извлечение от графика за работа, който се 3 представя на контролните органи. Алинея 1 на същата разпоредба указва кои са лицата съставящи графици и в кои случаи това е необходимо, а именно „ Превозвачите и ръководителят на лицето, извършващо превоз за собствена сметка, изготвят ежедневен график за работа за водачите, осъществяващи превози на пътници по автобусни линии с моторни превозни средства, които не попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (обн., ДВ, бр. 99 от 1994 г., ратифицирана със закон ДВ, бр. 28 от 1995 г.), наричана по-нататък "AETR", по образец ( приложение № 1 ).

По делото няма спор, че в конкретния случай осъществявания от жалбоподателя превоз не попада в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006г., видно от разпоредбата на чл. 3, б.“а“ от с.н.а, съгласно която „ Настоящият регламент не се прилага към автомобилен превоз с: а) M2 превозни средства, използвани по редовни линии, когато маршрутът на въпросната линия не надвишава 50 километра;

Съдът не установи различно фактическо положение от това описано в АУАН и НП, а именно, че при извършената му проверка, в качеството му на водач на МПС осъществяващо превоз на пътници по редовна автобусна линия В. не е представил на контролните органи извлечение от графика за работа на водача. По какви причини това не е сторено не е предмет на изследване по делото, а и жалбоподателят не е изложил никакви конкретни уважителни причини, поради които не го е сторил, поради което съдът приема, че нарушението е извършено от обективна страна.

Правилно е приложена посочената санкционна разпоредба, като наложената санкция е в определен от закона размер, поради което същата не може да бъде ревизирана от съда.

В принципен план разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е приложима във всеки един случай и по отношение на всяко едно извършено нарушение. Настоящият съдебен състав, обаче намира, че нарушението, за което В. е санкциониран не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид, поради което не намери основание да приложи посочената разпоредба в конкретния случай.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран и на основание и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 42-0008321/27.10.2023г., издадено от и.д Директор на РД“АА“- София, с което на основание чл.93, ал.1, т. 1 от ЗАвПр., за нарушение на чл.9, ал. 5 от Наредба № Н-3/07.04.2009г. на МТ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5