Решение № 4750 от 27.06.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 27.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 13798 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение №

408213/15.05.2018 г., постановено по гр. д. № 36122/2017 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав, ЗК„Л.И.“ АД е осъден да заплати на Р.А.Р. сумата от 13 000 лв., на основание чл.226 КЗ (отм.), представляваща обезщетение за претърпени в резултат на настъпило застрахователно събитие - ПТП, от 09.02.2013 г., неимуществени вреди в резултат на виновното и противоправно поведение на И.А.А., чиято гражданска отговорност е застрахована от ЗК „Л.И.“ АД със застрахователна полица № 22113000355955, с период на застрахователното покритие 14.01.2013 г. - 13.01.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 09.02.2013 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер. Ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 520 лв. - държавна такса и 300 лв. - възнаграждение за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК. Ответникът е осъден да заплати на адв. Я.В.С. сумата от 773 лв., на основание чл.78, ал.1 вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв., представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство.

С определение от 20.09.2018 г., постановено по същото дело, е изменено горепосоченото съдебно решение в частта за разноските, като ЗК “Л.И.“ АД е осъден да заплати на адв. Я.В.С. , сумата от 154, 33 лв., представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск е депозирана въззивна жалба от ищеца Р.А.Р.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че определеното от решаващия съд застрахователно обезщетение не е съобразено с претърпените от него болки и страдания в резултат на получените от процесното ПТП травматични увреждания, последиците от тях и психическите отражения. В тази насока са ангажирани свидетелски показания, както и експертно заключение по изслушаната съдебно - медицинска експертиза. СРС не е обсъдил ангажираните свидетелски показания относно психическите травми от увреждането. Липсва детайлно и правилно обсъждане на всички събрани по делото доказателства, установяващи претърпените от него болки и страдания. Застрахователният лимит към датата на настъпване на процесното ПТП е 10 000 000 лв. Представил е за сведение на съда формирана съдебна практика за такова увреждане, настъпило през 2013 г., което е в по - висок от определения от съда размер. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск и му присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника ЗК „Л.И.“ АД, с който я оспорва. Счита, че решението в обжалваната от ищеца част е правилно и законосъобразно, а поддържаните от ищеца доводи са неоснователни. Обезщетението за неимуществени вреди не може да се превръща в средство за неоснователно обогатяване. Моли съда да потвърди решението в обжалваната от ищеца част.

Постъпила е въззивна жалба и от ответника ЗК „Л.И.“

АД, с която обжалва първоинстанционното съдебно решение в частта, с която е уважен предявения иск за сумата над 5 000 лв. до 13 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.02.2013 г. до окончателното изплащане. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. От събраните по делото доказателства не са установени настъпили усложнения в резултат на получената от ищеца травма. Счита, че е недоказано твърдението на ищеца, че не може да си служи пълноценно с увредената ръка. Също така при наличието на такава невъзможност, тя може да се компенсира с другата ръка. По делото не са представени доказателства във връзка с показанията на разпитания по делото свидетел, че ищецът е бил на рентген и физиотерапия. Също така показанията му относно периода на имобилизация противоречат на останалите доказателства. Ищецът не е търсил медицинска помощ във връзка с оплаквания от болки в дясната ръка. Това е сторено в хода на процеса, след изслушване на съдебно - медицинската експертиза. Счита, че представените по делото амбулаторен лист за извършен на 27.03.2-18 г. преглед и етапна епикриза се отнасят за един и същ преглед по инициатива на ищеца и за нуждите на процеса. Счита, че неправилно е приложен материалния закон, тъй като действителните търпени от ищеца болки и страдания са приключили към края на м.04.2013 г., а искът е предявен 4 години по - късно. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли предявения иск за сумата над 5 000 лв. до 13 000 лв., като му присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Р.А.Р., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната от ответника част е правилно и законосъобразно. При определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да се отчитат застрахователните лимити и конкретните икономически условия, в каквато насока е и формираната практика на ВКС. Моли съда да потвърди решенията в обжалваната от ответника част.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 09.02.2013 г. на главен път I -8, км

198+400 м. е настъпило тежко ПТП между лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № *******, управляван от И.А.А. и лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, рег. № *******, в който е седял на предна седалка ищецът. Първото МПС, без обективни причини, е навлязло в лентата за насрещно движение и причинява процесното ПТП, от което е починало едно лице и други двама с тежки телесни повреди. С влязла в сила присъда е ангажирана наказателната отговорност на виновния водач. Твърди, че след инцидента е изпитвал силни болки в областта на гръдния кош, коленете, областта на дясната ръка. Оказана му била спешна медицинска помощ, като е установено счупване на 4-та метакарпална кост на дясната ръка. На 09.02.2013 г. е извършена оперативна интервенция за наместване в вътрешна фиксация на счупването. Поставена му била реконструктивна плака, кортилолен винт и портилален винт. Твърди, че и към момента продължава да търпи болки и страдания в областта на счупването при промяна на времето и при натоварване на ръката. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 18 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпилото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 09.02.2013 г. до окончателното изплащане, както и да заплати на представлявалия о по делото адвокат възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че ищецът не е отправял претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. По делото са представени доказателства, които установяват липсата на съдов и неврологичен дефицит. Към края на втория месец след увреждането фрактурата следва да е консолидирана. С оглед на това счита, че не е налице изключителност на претърпените от ищеца болки и страдания от страна на ищеца.

Счита, че претендиранот от ищеца застрахователно обезщетение е прекомерно завишено и не кореспондира с установените факти относно претърпените от ищеца болки и страдания. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.

С влязла в сила на 01.02.2017 г. присъда И.А.А. е признат за виновен в това, че на 09.02.2013 г., на главен път I - 8, км. 197 + 400 м., от гр. Пазарджик в посока гр.

Пловдив, при управление на микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № *******, чужда собственост, като е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.20, ал.1 ЗДвП, не е контролирал непрекъснато моторното превозно средство, което управлява, навлязъл в лентата за насрещно движение със скорост, равна и не по - ниска от 94 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на Б.И.Й.и средни телесни повреди на М.К.Р., на Ф.Е.Р. и на Р.А.Р., изразяваща се в трайно затруднение движението на десен горен крайник, като му е наложено наказание за това.

От представеното извлечение от проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ се установява, че към 09.02.2013 г. е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил марка „Мерцедес“, модел Спринтер“, рег. № *******, сключена с ответното дружество със срок на действие от 14.01.2013 г. до 13.01.2014 г.

От заключението на вещото лице д-р Ц.Н.Г.по изслушаната пред СРС съдебно - медицинска експертиза се установява, че на 09„02.2013 г. при постъпване на ищеца в болница е установено контузия с оток и деформация в областта на 4-та метакарпална (дланна, след киткова) кост на дясната ръка с клинични и рентгенови данни за счупване на 4-та дланна кост.

Травмата се дължи на действие със значителна сила на твърд тъп предмет и може да се получи както от директно травматично въздействие при удар или притискане, така и индиректно при надлъжно натоварване по остта на пръста. Причиняването може да се обясни с механизма на ПТП, от удар в интериора на лекия автомобил.

При благоприятно протичане на оздравителния процес, след разместено счупване, налагащо вътрешна иглена фиксация, отчитайки възрастта на пострадалия, средностатистически функционално възстановяване на ръката настъпва за около 2 месеца, като иглите могат да се отстраняват на 30-35-ти ден след поставянето им. На 09.02.2013 г. е извършена операция по интубационна анестезия с открито наместване с вътрешна фиксация на счупената 4-та дланна кост. Ищецът е изписан с препоръки за раздвижване на имобилизираните пръсти. Отчетено е подобрение, като са му дадени указания за контролни прегледи. Ищецът е изписан на 12.02.2013 г., като липсва документация относно състоянието му след този период. Поначало е възможно от травмата да настъпят усложнения, като неправилно срастване или удължен възстановителен процес, но не са ангажирани документи от проведени контролни прегледи. При липса на такива прегледи 5 години след инцидента вещото лице не може да изведе безспорно причинно - следствена връзка между инцидента и евентуални посттравматични промени, поради което приема, че функционалното възстановяване на ръката е настъпило в рамките на средностатистическите срокове за около 2 месеца.

По делото е ангажирана етапна епикриза на ищеца, в която е удостоверено, че при извършения преглед е установен нормален обем на движение на пръстите на дясната ръка, намалена сила на захвата на IV - V пръст, наличие на оперативен цикатрикс в областта на дясната ръка доразално на ниво IV метакарпалнакост с умерена мускулна хипотрофия на собствените мускули на дланта. Назначено е провеждане на физиотерапия.

От показанията на разпитания пред СРС свидетел И.А.Р. се установява, че е брат на ищеца. През м.02.2013 г. ищецът претърпял автомобилна злополука. На следващия ден се чули по телефона и ищецът му обяснил, че на пътя между гр. Пловдив и гр. Пазарджик е претърпял инцидент.

Няколко минути бил в безсъзнание. Имало тежки поражения от въздушната възглавница - удар в гърдите, в главата, счупена ръка в областта на китката и 4-ти пръст. Впоследствие претърпял две операции и 6-7 месеца бил в гипс, шини и бинтове. Не можел да ползва увредената ръка. Ищецът имал фирма за превоз.