Решение № 37 от 19.06.2023, Районен съд - Царево
- Съд
- Районен съд - Царево
- Дело
- Административно наказателно дело 52/2023
- Вид
- Решение № 37
- Подписан
- 19.06.2023
- В сила
- 20.02.2024
- Състав
- Минчо Танев Танев
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 25, ал. 1 · Закон за устройството на Черноморското крайбрежие
- чл. 6, ал. 3 · Закон за устройството на Черноморското крайбрежие
- чл. 18, ал. 1 · Конституция на Република България
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 37 гр. Царево, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Антония Д. Димитрова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20232180200052 по описа за 2023 година Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по постъпила жалба от „Николов - Т. 2017“ ЕООД, с ЕИК:
204514200, срещу наказателно постановление № Т-НП-1 от 05.01.2023 год. на Министър на туризма, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие, на „Николов - Т. 2017“ ЕООД, с ЕИК: 204514200, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000.00 лева на основание чл. 25, ал. 1 от ЗУЧК.
В жалбата се навеждат твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения и съображения за материалната незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна. Сочи се, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен представител- адвокат. Пледира се за отмяна на атакуваното НП.
АНО, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище, счита неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на 1 наказателното постановление.
Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и устни доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
Морски плаж „Царево Василико“, находиш се в община Царево, област Бургас, е изключителна държавна собственост на основание чл. 18, ал.
1 от Конституцията на Република България и чл. 6, ал. 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, съставляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на гр. Царево, община Царево, област Бургас.
На основание чл. 7, ал. 7 от Закона за устройството на ЧК, морски плаж „Царево Василико“ е обявен за неохраняем със Заповед Т-РД-16172/27.04.2022 г. на министър на културата. При извършена проверка на морски плаж „Царево – Василико“, от длъжностни лица от областната администрация, е било установено, че на плажа са поставени преместваеми обекти: дървена паянтова постройка с площ 37 кв.м.; дървена паянтова постройка с площ 104 кв.м.; дървена маса; пейка; ограда. Комисията е обективирала установените при проверката факти в Констативен протокол, съставен на датата на извършване на проверката - 01.07.2022 г.
След като приел, че е налице нарушение, актосъставителя съставил против жалбоподателя АУАН № Т-УМП-12-АУАН-0010/09.09.2022 год. В същия дал подробно описание на приетото за нарушение и квалифицирал деянието като такова по чл. 25, ал. 1 от ЗУЧК.
Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на събраните по АНП доказателства и писмените възражения на жалбоподателя, било издадено атакуваното НП, в който нарушението е описано по идентичен с АУАН начин и е възприета правна квалификация, идентично с тази в АУАН.
Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя, които съда кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което 2 същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията на съда са следните:
Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. В случая въпрос за вина не може да бъде изследван, тъй като сочения за нарушител е юридическо лице- правно образование- което не може да прояви субективен елемент към деянието.
Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
На първо място, в случая жалбоподателя не е извършил вмененото му нарушение. Така, разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗУЧК гласи, че който постави преместваем обект или съоръжение на територията на морския плаж в нарушение на чл. 10, ал. 4, т. 2 или чл. 13, ал. 3 , ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. Видно он приложените по делото картен материал и показания на актосъставителя, констатираните преместваеми обекти, не са били поставени на плажа, т.е. жалбоподателя не е извършил вмененото му нарушение.
Отделно от това, в конкретния случай, при съставянето на АУАН и при издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно: неяснота относно датата на извършването на нарушението- която се разминава в АУАН и атакуваното НП, което възпрепятства както правото на жалбоподателя да разбере за какво точно е ангажирана административно- наказателната му отговорност, така и преценката на съда за материалната законосъобразност на постановлението.
С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът 3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № Т-НП-1 от 05.01.2023 год. на Министър на туризма, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие, на „Николов - Т. 2017“ ЕООД, с ЕИК: 204514200, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000.00 лева на основание чл. 25, ал. 1 от ЗУЧК.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 4