Решение № 4885 от 12.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4885 гр. Пловдив, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20255330101893 по описа за 2025 година

Предмет на производството по делото е предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба от Д. Х. К. против Д. И. И., с която е предявен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4829,08 лв. – обща сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца Д. К., ведно със законна лихва, считано от 26.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът Д. К. твърди, че е ****** на ответника, като до ****** г. семейството на ищеца е живяло заедно с ответника в жилищна сграда в гр. К.. Твърди се, че ответникът заедно с ****** Е.С са сключили с лицето Р. Я. Б. предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил: ******, с държавен peг. № ******, за сумата от 9000 лева, която била платена от Б.. Купувачът Б. не успял да се снабди с документ за собственост на свое име за закупения автомобил, тъй като върху този лек автомобил били наложени запори от ЧСИ за задължения на ответника И. към трети лица. Ответникът предложил на ищеца да му прехвърли колата, срещу което ищецът да заплати задълженията на ответника към лицето Р. Б. в размер на 3800 лева и да изплати задълженията на ответника по изп. дело на ******, по което дело бил наложен запор върху ******, с държавен peг. № ******. Твърди се, че ищецът платил на Б. сумата от 3800 лева, както и сумата от 1029,08 лева задължения на ответника по изпълнително дело № ******. Твърди се, че ответникът не прехвърлил на ищеца правото на собственост върху автомобила. Ищецът твърди, че е получил автомобила от ответника и започнал да го ползва, но след случилото се домашно насилие през ***г. , отношенията между страните се влошили, като ответникът си взел обратно колата. В уточнителна молба 1 посочва, че сумата от 3800 лв. е заплатена на лицето Р. Я. Б. през месец февруари 2020 г., като сумата е платена в брой след предаване на автомобила и не може да се посочи точна дата. Пояснява се, че срещу задължението на ответника да прехвърли на ищеца правото на собственост върху гореописания автомобил, К. е поел задължение да изплати задълженията към лицето Р. Б. и към съдебния изпълнител. Твърди се, че е налице неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеце, доколкото липсва основание за разместването на блага и съответно за получаване на гореописаните престации чрез погасяване на задължения на ответника. Моли искът да се уважи.

От ответника има постъпил писмен отговор, в който сочи, че не се оспорва родствените отношения между ищеца и ответника, както и твърденията за домашно насилие. Оспорват се всички останали изложени твърдения в исковата молба, а именно: че между ищеца и ответника е имало уговорка за продажба на процесния автомобил и уговорка за плащане на задълженията на ответника от ищеца. Твърди се в отговора на исковата молба, че автомобилът е такси, което ищецът е искал да ползва, с цел получаване на доходи, с оглед на което ответникът предоставил на ищеца колата за безвъзмездно ползване. Автомобилът бил ползван от ищеца, докато не се повредил двигателя му, за който ремонт ищецът задлъжнял с 2000 лв. на майстора, който от своя страна пък дължал на ответника дадена му в заем сума, но понеже ищецът отказал да плати ремонта, майсторът заявил, че прихваща вземането си за 2000 лева с това на ответника в размер на 2000 лв. Посочва се, че за по - печеливша експлоатация на автомобила, ответникът предоставил на ищеца в заем 650 лв., за да закупи и монтира газова уредба на същия автомобил, която сума също не била върната от ищеца.

Твърди се, че ищецът е отдавал под наем автомобила на таксиметрови шофьори, за което получавал по 20 лв. наем на ден, като така ищецът, ползвайки автомобила на ответника, се бил обогатил със сумата от 7 200 лв. Заявява се възражения за прихващане вземане в размер на 2000 лв. за погасено от ответника задължение за ремонт на процесното МПС; вземане в размер на 650 лв., представляваща предоставена от ответника на ищеца заемна сума за закупуване и монтиране на газова уредба на колата и вземане в размер на 7200 лв., представляващо сбора от получени от ищеца наеми за ползване собствения на ответника таксиметров автомобил, и вземане в размер на 8000 лв., представляваща предоставена от ответника на ищеца заем за ремонт и обзавеждане на обитавано от ищеца жилище в гр. К..

Оспорва твърдените като платени от ищеца суми да са послужили за погасяване на дълг на ответника, като сочи, че плащането на сумата от 3800 лв. е с различно от посоченото основание. Оспорва да е имал дълг в този размер към Р. Б., който да е заплатен отищеца.

Посочва наличие на водени граждански и изпълнителни дела срещу него, както НОХД, по което е обвиняем за закана за убийство. Твърди, че споровете се дължат на влошените отношения с ищеца, с ******та на ответника и бившата ****** на ответника. Моли искът да се отхвърли

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

2

За да се уважи предявеният иск ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице соченото в исковата молба обедняване в размер от 4829,08 лв. – обща сума, както и че е налице обогатяване на ответника, изразяващо се в заплащане на задължения на ответника към соченото физическо лице и съдебен изпълнител. Следва да се установи при условията на пълно и главно доказване, че е налице причинна връзка между обедняването и обогатяването т.е., че двете произхождат от общ факт или група факти.

Следва да установи обедняването си по размер. Ответника по иска с правно основание чл.59 ЗЗД следва да докаже пълно и главно, че е налице основание за твърдяното имуществено разместване.

По делото е представена нотариално заверена декларация от лицето Р. Я. Б., която обаче няма доказателствена стойност по смисъла на ГПК. Нотариалната заверка на подписа на декларатора не придава на документа същността на официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила по отношение на изложените в него обстоятелства.

Не се оспорва и от приетата Заповед за незабавна защита се установява, че по отношение на ответника за наложени мерки по ЗЗДН по молба на ищеца в настоящото производство.

Ответникът е отстранен и от съвместно обитаваното с ищеца жилище.

За обезпечаване на настоящия иск е издадена обезпечителна заповед по реда на чл. 390 ГПК и е образувано изпълнително производство, по което са представени доказателства за направени разноски.

Доколкото констатираните нередовности на направеното възражение за прихващане не са отстранени в указания срок, то същото не е прието за съвместно разглеждане, поради и което не следва да се обсъждат събраните в хода на делото доказателства за установяването на претендираните за прихващане суми. В т.ч., но не само извадки от банкова сметка и др.

От приетото като писмено доказателство удостоверение, издадено от ********, се установява, че изпълнително дело № ****** г. е образувано въз основа на молба от Община К. въз основа на ****** г. срещу Д. И.. По делото на **** г. е постъпила молба от Д. К. – *** на длъжника, като същият е заявил, че лично ще изплаща задължението в условията на разсроченост. Общият размер на сумата, внесена от Д. К. е 1029,08 лв., като основанието е погасяване на задълженията на Д. И. по изпълнително дело № ***** г. Сочи се, че сумите са внесени лично от Д. К., както следва: сумата от 150 лв. на 09.03.2020 г., сумата от 100 лв. – на 27.05.2020 г. и сумата от 779,08 лв. на 30.07.2020 г.

От приетото като писмено доказателство удостоверение, издадено от Нотариус ***** и район на действие ****** се установява, че на **** г. между Д. И. и Е.С И.а в качеството на продавачи и Р. Я. Б. в качеството на купувач е сключен предварителен договор за покупко продажба на МПС – ****** с рег. № *****. На същата дата е подписано от продавачите по предварителен договора на купувача по предварителен договор Пълномощно за управление на МПС. Представено е и свидетелство за регистрация на МПС, от което е видно, че собственик е Д. И..

3

От разпита на свидетелката Е.С се установява, че същата е собственик на лек автомобил ****** с рег. № ****, който е закупен през ****** г. с идеята да се дава като такси. Сочи, че автомобилът е ползван от Д. И., като такси. Свидетелката посочва, че са се развели през 2015 г., като един месец преди развода Д. помолил Е. да се явят пред нотариус, където тя да заяви, че е съгласна да продадат автомобила, тъй като намерил продавач. Посочва, че Б. платил 4000 лв., като уговорката била да се платят още 5000 лв. във времето, за да я изплати на Д.. През 2019 г. ****** им М. и ****** им Д.а се преместили да живеят в гр. К. в къщата на нейната свекърва. Изтеглили кредит, за да направят ремонт на жилището, като ипотекирали къщата. Един ден М. се похвалила, че баща й е уредил на изгодна цена автомобил от негов шофьор, който иска да заминава в чужбина. Тъй като св. С. знаела, че автомобилите са запорирани, тъй като Д. имал доста дългове и теглил и бързи кредит, тя посъветвала ****** си да отиде в КАТ да провери и се оказало, че и колата, която уредил за детето си и ****** си е запорирана. Д. платил запора, като имало уговорка Д. да си плати дълговете и да прехвърли колата на Д.. Колата била предадена на Б. за сумата от 9000 лв., като Д. платил 3800 лв. на Б. за автомобила и колата била предадена на Д.. Д. ползвал колата една година, като имало множество ремонти. Колата посочва, че е давана под наем за 2 месеца, като след осъществен акт на домашно насилие от Д. против Д. и М. и постановени мерки, Д. свалил шофьорката, на която била предоставена колата и си я прибрал. Св. С. е категорична, че пари за ремонти Д. не е давал, като Д. си имал негови майстори.

От разпита на св. Б. С. – първи ****** на Д. и ****** на ****** се установява, че Д. е помагал на М. и Д. финансово, като платил сватбата, разрешил им да стегнат втория етаж от къщата, докато бил в А.. Твърди, че Д. е дал около 7500 лв. на децата да стегнат втория етаж от къщата. Св. С. заявява, че със сестра му се отказали от имоти, за да може Д. да ги продаде и да помогне на младото семейство. Доколкото обаче възражението за прихващане на ответника не е прието за съвместно разглеждане, то ирелевантни са установените от свидетеля обстоятелства, че Д. е помагал финансово и с труда на ****** си М. и ****** си Д..

От разпита на св. М. К.а – ****** на ответника и ****** на ищеца се установява, че първоначално отношенията между ****** й и ответника са били добри. Съпругът й решил да се развива в таксиметровия бизнес и да вземе кола, като баща й заявил, че има изгодна оферта за кола от негов сменник- шофьорът Р. Б.. Р. търсил бащата на свидетелката и твърдял, че той му дължи пари, като не казал колко пари му дължи. Тогава Д. предложил да му платят 3800 лв., като Д. ги платил на Р. и взел колата. Били щастливи и като отишли на гости при баща си май месец взели кутия бонбони да почерпят. Майка й била много изненадана, тъй като колите на Д. били заложени и посъветвала Д. да се оформи надлежно сделката, като се прехвърли колата. Дала им пари за прехвърлянето на автомобила. В момента, в който отишли да я прехвърлят се установило, че има запор, като се наложило да платят на ****** 1020-1030 лв., за да се вдигне запора. Оказало се, че има и други запори и Д. казал да си карат колата, като той ще оправи своите задължения. Предоставил пълномощно на М.. Февруари месец обаче бил осъществен акт на насилие, като те си взели 4 колата и Д. продължил да си я кара. Впоследствие колата била отдадена под наем на една жена, която я карала месец, два, като заплащала по 20 лв. наем на ден. Уведомила ги, че изчезнал малкия талон от жабката, като малко след това, бащата на свидетелката отишъл и си взел колата от наемателката. След това продал колата на трето лице. Търсили Б., за да си вземат парите, които са му дали, но той заявил, че баща й – Д. го е излъгал, като той е взел колата от Д. за 5000 лв. и я е предал на Д. за 3800 лв. Заявява, че уговорката е била да закупят колата за 3800 лв., а за 1000 лв. към съдебния изпълнител нямало уговорка. Твърди, че парите, които й е дал баща й да направи ремонт на банята са му върнати, тъй като са предоставени в заем. Посочва, че Д. ползва имота, а тя заплаща кредита.