Решение № 337 от 17.03.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Плевен, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20244430105216 по описа за 2024 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изп.дир.З.С.Б., чрез юрк.И.Н., пълномощник на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, със съдебен адрес: гр. София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 против П. Л. А., с ЕГН: ********** с настоящ адрес: ***, в която се твърди следното : на 25.11.2021 г. е подписано Приложение № 1/25.11.2021 г. на основание чл.1.3 от сключения на 31.08.2018г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл. 99 от ЗЗД между "Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК 131134023 /Банката/ и „Агенция за събиране на вземания’ ЕАД, с ЕИК *** /АСВ/, по силата на което вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит с № 7001002772 от 02.07.2019 г., сключен между Банката и П. Л. А., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, което вземане е индивидуализирано в Приложение №1 от 25.11.2021 г. към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018 г.

1

Наведени са доводи във вр. с валидността на извършената цесия, респ. направено е искане за връчване на ответника на уведомително писмо, представено като приложение към исковата молба.

Вземането се обосновава със сключен на 02.07.2019г. Договор за потребителски кредит с № 7001002772 между „Ти Би Ай Банк" ЕАД и П. Л.

А., съгласно който кредиторът е предоставил кредит в размер на 1209.59лв,, за общо ползване, която сума ответникът се е задължил да върне на Кредитора ведно с уговорените лихви до 05.07.2020 г. /чл.6 от Договора/ на равни месечни вноски, всяка в размер на 111.16лв. Така към датата на подписване на Договора, страните са уговорили Кредитополучателят/ответник да плати на Банката общата сума от 1333.92 лв.

Съгласно чл.9 от Договора, за отпусната сума се дължи възнаградителна лихва с годишен лихвен процент от 18.46%. А в случай на просрочие, съгласно чл. 9.4. от Договора, се дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената главница за периода на просрочието.

В чл.11.2 от Договора е инкорпориран и погасителния план към него, съгласно който първата дължима месечна погасителна вноска е с падежна дата 05.08.2019 г., а последната е 05.07.2020 г.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.

№3547/2020г. по описа на Районен съд - Плевен, а именно :1023.06лв. представляваща неизплатена главница по Договор за заем;

88.45лв. - договорна лихва за периода от 05.10.2019 г. до 05.07.2020 г., 102.37лв. - лихва /обезщетение/ за забава, начислена за периода от 05.10.2019 г. до 14.07.2020 г.; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга;

Претендират се разноски, вкл. за заповедното производство.

В срок е депозиран писмен отговор от ответника, чрез назначения особен представител адв.М.Б. от ПлАК, с който исковете се оспорват. Твърди 2 се, че не е налице валидно сключен договор за кредит с ответника и се оспорва подписа му. Направено е възражение за давност – неуточнено.

В о.с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява.

Представено е писмено становище.

В о.с.з. ответната страна, редовно призована, се представлява от особения представител адв.М.Б., която прави изявление,че исковете следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

От приложеното ч.гр.д. №3547/2020г. по описа на ПлРС се установява, че на 30.07.2020год. ищецът е депозирал в ПлРС заявление срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, предмет на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, което обосновава идентичност на вземанията в двете производства - заповедното и настоящото исково.

Съдът приема, че е налице доказаност на облигационната връзка, възникнала между страните по делото по силата на сключен по надлежния ред облигационен договор за заем от 02.07.2019год. Действително, с отговора е оспорен подписът на ответника, но в случая следва да се отбележи, че договорът за заем е реален договор и с оглед отразените плащания на две от дължимите месечни вноски, отразени в представеното в заповедното производство извлечение от сметката на длъжника, следва да се приеме, че е налице валидно сключен договор за заем за отразената в договора сума от 1000лв. От представения с исковата молба договор за потребителски кредит №7001002772 от 02.07.2019год. се установява, че страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 1000 лева, при общ размер на кредита 1333,92лв., с годишен лихвен процент 18,46%, и начин на връщане:12погасителни вноски, с краен срок на погасяване – 05.07.2020год. В погасителния план към договора са посочени падежите на отделните вноски и техния общ размер. В чл.7.1 от Договора, след посочения размер на кредита е посочена и застраховка „Bank Комбо живот“ на стойност 39,60лв. и застраховка „Bank Комбо безработица“ на стойност 40,39лв. /79,99лв. общо/.

Посочен е общ размер на кредита 133,92лв., в който се включва и дължима 3 еднократна такса за оценка на риска в размер на 129,60лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансирана от кредитора и възстановима от потребителя заедно с дължимите месечни вноски. В чл.7.2.2 е посочено, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, дължимата част от кредита за съответната застраховка се превежда директно на застрахователя или застрахователния посредник, съгласие за което кредитополучателя декларира с подписване на договора. В чл.9.1. от договора за кредит е посочено, че годишния лихвен процент е в размер на 18,46%, като лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита, на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, а в чл.10 е посочен годишният процент на разходите – 48,21%, и обща сума, дължима от потребителя – 1333,92лв. В договора за потребителски кредит е обективиран и погасителен план с посочване на падежа на всяка вноска и нейния размер – 12 вноски по 111,16лв.

Представена е и застрахователна полица №81001NLB2011 по застр.програма „Защита живот, безработица/хоспитализация“ с преддоговорна информация към нея, подписани от ответника и издадена от ЗК „Уника живот“ АД, в полза на застрахования потребител – ответникът – л.14 от делото. В застрахователната полица е предвидено еднократно заплащане на застрахователната премия в размер на 79,99 лева.

Представени са доказателства за сключен Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 31.08.2021 г. между „Ти би ай Банк“ ЕАД, като продавач, и ищцовото дружество като купувач, Анекси към него от 28.08.2019 г., от 02.11.2020 г., от 31.08.2021 г. и от 25.11.2021 г./л.16 и сл. от делото/, като в Приложение №1/25. 11.2021 г. към Договора за цесия, под №2138 е посочено вземането към ответника П. А., индивидуализирано както следва: отпусната главница – 1000лв., общо задължение по кредита – 1463,52лв., остатък на дължима сума към дата 04.11.2021год. – 1546,24лв. С пълномощно от 31.08.2018 г. „Ти би ай банк“ ЕАД е упълномощило “Агенция за събиране на вземания” ЕАД да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания, цедирани с Рамков договор за цесия от 31.08.2018г. – приложено на л.26 от делото. По делото е представено Уведомително писмо за извършената цесия от дата 326.08.2024год., без представени доказателства да е връчено на 4 ответника.

Видно е, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано в съда на 30.07.2020год., след настъпване на падежа на последната погасителна вноска по кредита.

С оглед първия, наведен от особения представител довод за неоснователност на исковата претенция, следва да се посочи, че не е основателно възражението за невалидност на извършената цесия.

Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса /с получаването на исковата молба, към която е приложено и Уведомителното писмо за цесията/, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде взет предвид при решаване на делото, с оглед разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК, която намира приложение и в настоящото производство /в този смисъл е Решение №78 от 09,07,2014 г. на ВКС по т. д. №2352/2013 г., II т. о., ТК/. Задължението за съобщаване по чл.99 ал.4 от ЗЗД цедентът може да извърши както лично, така и чрез трето лице, поради което съдът приема, че съобщаването, извършено от цесионера по силата на изрично дадено пълномощно от 31.08.2018 г. за целта /л.26 от делото/, с изпращането на писмо от 26.08.2024год., е валидно и е породило свързаните с него правни последици, като е прекратена облигационната връзка между длъжника и цедента, и новият кредитор на длъжника по сключения договор за потребителски кредит е ищецът-цесионер. Установеното в чл.99 ал.4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането, като го предпази от двойното плащане на едно и също задължение.

Възражение от длъжника, че цесията не му е надлежно съобщена може да се прави само в случай, че длъжникът е платил на стария кредитор до момента на уведомяването, а в настоящия процес ответникът не твърди извършено пълно плащане - в този смисъл е Определение №987 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр.д.

№867 от 2011г. на ІV г.о. – „Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението“, и Решение №173 от 15.04.2004 г. на ВКС по гр.д. №788/2003 г., ТК – „..неизпълнението му /на условието на чл.99 ал.4 от ЗЗД/ не се 5 отразява на действителността на договора за цесия, а води до неговата непротивопоставимост на длъжника само тогава, когато съобщението за сключването му се предхожда от изпълнение, престирано на досегашния кредитор. От това следва ирелевантността на факта кога и на кого е съобщено за прехвърленото вземане, след като по делото безспорно е било установено, че задължението за главница по договора за заем не е погасено”.

Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД е активно легитимиран по иска с оглед задължителното за прилагане от съдилищата ТР№4/2013 г., т.10б.

Кредитодателят „Ти би ай Банк“ ЕАД представлява финансова институция по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. Уважаването на исковете е обусловено от наличието на следните предпоставки: 1.наличието на валидно облигационно отношение, породено от договор за потребителски кредит; 2.реалното предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на сумата, претендирана като главница по договора; 3.настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на главницата и договорната лихва, респективно обявяване на задължението по кредита за предсрочно изискуеми, и 4.неизпълнение на това задължение, като предпоставка за начисляване на обезщетение за забава. Както беше посочено по-горе съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между „Ти би ай Банк“ ЕАД и ответника е била налице облигационна връзка, възникнала по силата на сключен между тях договор за потребителски кредит, посочен погоре/процесният договор/, по силата на който на ответника, като потребител, е предоставен кредит в размер на 1000лв., със срок на кредита – 05.07.2020год., а кредитополучателят е поел задължение да погасява кредита на 12 месечни погасителни вноски. След като по делото се установи възникналото облигационно правоотношение, следва да се прецени дали този договор е действителен, вкл. в изпълнение на служебните задължения за преценка на действителността на договор /или клаузи от него/, сключен с потребител.