Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 403 от 22.04.2025, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 217/2025
Вид
Определение № 403
Подписан
22.04.2025
В сила
08.08.2025
Състав
Полина Пенкова, Кремена Големанова, Галина Косева

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 403 гр. Габрово, 22.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500217 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. във вр. с чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Ц. И. И. против Определение №180/07.02.2025г. по гр.д.№1674/2024г. по описа на РС Габрово, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение в частта за разноските на Решение №23/17.01.2025г. по гр.д.

№1674/2024г. на РС Габрово.

В жалбата се твърди, че присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение не отговаряло на реално дължимото, на осн. чл.38 ЗАдв. трайната съдебна практика приемала, че представителството по чл.36 ЗАдв е възмездно, като размера на дължшмото възнаграждение следвало да бъде определен от съда съобразно чл.36 ЗАдв, който препращал към Наредба №1/2004г. По делото била изготвена искова молба, взето било отношение по направените в отговора на ответника възражения, като след с.з. била изготвена и представена писмена защита. Поради изложеното адвокатското възнаграждение следвало да бъде определено за всеки един от исковете. Твърди се, че общо дължимото за всеки от исковете възнаграждение е в размер на3215лв. моли съда да отмени обжалваното определение и да присъди правилния размер на адвокатското възнаграждение.

Ответника по жалбата „ЕОС Матрикс“ ЕООД я оспорва, като неоснователна.

Съдът, като разгледа жалбата, както и останалите приложени до момента доказателства намира същата, за подадена в законния срок, от надлежна страна, за процесуално допустима.

Въз основа на подадена от Ц. И. И. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД искова молба е образувано гр.д.№1674/2024г. по описа на РС Габрово, по което с Решение №23/17.01.2025г. по гр.д.№1674/2024г. на РС Габрово е признато за установено, че Ц. И. И., ЕГН **********, с адрес: **************, не дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ************, сумата 15370 лева - главница, сумата 1235.99 лева – договорна лихва за периода 27.07.2009 г. – 25.03.2010 г., сумата 14.26 лева – наказателна лихва за просрочена главница за периода 27.07.2009 г. – 25.03.2010 г., сумата 1031.30 лева – разноски по делото, събирани в производството по изп. дело № 20247320400354 на ЧСИ В. Ц., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по частно гр. дело № 576/2010 г. на ГРС, поради изтекла 5-годишна погасителна давност.

Ответното дружество е осъдено да заплати на пълномощника на ищеца адв.Д.Н. сумата от 500лв.- адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ЗАдв.

С постъпила е молба от ищцовата страна с искане за изменение на решението в 1 частта за разноските, тъй като присъденото в полза на адв.Н. по реда на чл.38 ЗАдв. възнаграждение не било определено правилно.

С обжалваното Определение №180/07.02.2025г. по гр.д.№1674/2024г. по описа на РС Габрово молбата по чл.248 ГПК е оставена без уважение.

За да постанови акта си първоинстанционният съд приел, че разпоредбите на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения на ВАдвС са неприложими, съгласно даденото задължително тълкуване с решение на СЕС по дело С-438/22, защото противоречи на правото на ЕС.

С решение на СЕС от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 е установено, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Националната юрисдикция е длъжна да не прилага Наредбата, а възнаграждението следва да бъде определено според предвидените в ГПК обективни критерии: фактическа и правна сложност на делото, обем на извършената от адвоката работа, в който смисъл е и константната практика на ВКС.

В конкретния случай правният спор се отличавал с много ниска правна и фактическа сложност, като ищецът не оспорвал правопораждащия вземанията фактически състав, а твърдял по отношение на тях да е изтекла предвидената в закона 5-годишна погасителна давност. Ето защо и доказателствата, които са относими към предмета на спора, били само такива, установяващи настъпване на факти обусловили прекъсване и спиране на давността, по който правен въпрос има задължителна съдебна практика, което обуславяло и ниската правна сложност на спора. По така предявените отрицателни установителни искове, доказателствената тежест била за ответника и не изисквала никакви усилия за защита от страна на ищеца. От друга страна предмет на исковете е главница и акцесори, с един правопораждащ факт, което не обуславяло присъждане на възнаграждение в по-голям размер в сравнение с хипотеза, в която е предявен един иск. В случая високият материален интерес на делото не можел да е фактор за определяне на адвокатския хонорар, тъй като действията, извършени от адвоката, не би следвало да се различават от тези, извършени по дело със сходен предмет, но с нисък материален интерес. Липсата на фактическа и правна сложност на спора обусловила и решаването му в едно съдебно заседание.

С оглед на това развитие на производството действията на упълномощеният от ищеца адвокат се изчерпвали в подаване на искова молба и явяване в едно съдебно заседание с продължителност 5 минути, по което е взел становище по съществото на делото без изготвяне на писмена защита. Следвало да се отбележи, че правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица или на роднини, близки или на друг юрист, е безплатна, а съгласието да окаже безплатна помощ, е въпрос на преценката на самия адвокат, с оглед на което размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да е сходен с размера на възнаграждението, което би получил при осъществено процесуално представителство в аналогични случаи по реда на ЗПП вр. НЗПП.

Въззивният съд намира следното :

Въведеното с чл.38, ал.2 ЗАдв. правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, §1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. (в този см. са Определение №50015/16.02.2024г. по т.д.№1908/2022г. на Іт.о., Определение №959/05.03.2024г. по ч.гр.д.№5106/2023г. ІІІг.о., Определение №50016/26.02.2024г. по т.д.

№1964/2022г. на Іт.о. и др.)

По изложените съображения нормата на чл.38, ал.2 ЗА, препращаща към Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни 2 случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са : видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Предвид изложеното, съдът приема, че в настоящия случай в полза на процесуалния представител на ищеца – адв.Н. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв в размер на 500лв., каквото е определил и първоинстанционния съд.

При определяне на размера на присъденото адвокатско възнаграждение, съдът съобразява заявената цена на исковете, липсата на каквато и да било фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че по предявения иск доказателствената тежест е възложена на ответната страна, а не на ищеца, както и обстоятелството, че производството пред първа инстанция е приключило в едно с.з. с продължителност от няколко минути, в което адв.Н. е заявил, че поддържа исковата претенция и е пледирал по същество на спора.

Същият е изготвил исковата молба, но не е взел становище по направените в отговора на исковата молба възражения.

Поради горното съдът счита, че правилно районният съд оставил без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №180/07.02.2025г. по гр.д.№1674/2024г. по описа на РС Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3