Решение № 286 от 07.03.2022, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 1524/2021
- Вид
- Решение № 286
- Подписан
- 07.03.2022
- В сила
- 11.10.2022
- Състав
- ГАЛЯ ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.70 ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 286 гр. Велико Търново, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110101524 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че съгласно постигната договорка между ищеца и ответника, земеделският производител извършил агротехнически дейности/оран на **** дка земеделски земи в землището на С, К и С, както и торене на **** дка земеделска земя в землищата на С и К/ в полза на ответното дружество, за което била съставена фактура ******ведно със справка за извършени услуги агротехнически мероприятия на обща стойност 14 061,36лв. Ищецът твърди, че ответникът не му е заплатил горепосочената сума, поради което отправя искане за осъждането му да заплати на ищеца сумата 14 061,36лв.-главница по фактура **** сумата 2570,10лв.-лихва за забава, за периода 09.08.2019г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността на исковата претенция. Твърди, че от страна на ищеца не са извършвани описаните в исковата молба агротехнически мероприятия в посочения период. Сочи, че всички агротехнически мероприятия за процесния период били извършвани от „Д”ЕООД.
Заявява, че върху процесната фактура не е положен подпис на представител на ответното дружество, както и че то не е осчетоводявало фактурата от 12.06.2019г. Отправя искане за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа 1 страна следното:
По делото е представена фактура № *****. на стойност 14061,36лв. за извършени агротехнически дейности, издадена от *****, като получател по фактурата е „Д” ЕООД.
Видно от представената по делото справка за извършени услуги агротехнически мероприятия към фактура № 2000000002 от 12.06.2019г , в справката са отразени оран на общо 1352 дка и торене на общо 1227 дка на обща стойност 14 061,36лв.
С покана за доброволно изпълнение от ищецът до ответникът е направено искане за заплащане на сумата по горепосочената фактура в седемдневен срок от получаване на поканата. Същата е получена от пълномощник на ответника на 09.08.2019г., връчена чрез ЧСИ С К.
По делото са представени записки за направени разходи по агротехнически дейности.
Изслушан в съдебно заседание, управителят на ответното дружество каза, че е работил със ***** земеделска дейност през 2015г., 2016г.,2017г и 2018г. През стопанските 2016г, 2017г., 2018г заедно работели земята, като ищецът извършвал дейности по оран, култивиране, пръскане. От своя страна ответникът купувал торове, препарати, нафта и др., като получената продукция делели според вложеното от всеки от тях. Съвместната им работа приключила август-септември 2018г. Управителят на ищцовото дружество каза, че **** е извършвал дейност по оран и торене на земеделски земи в землището на С, К и С.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И П Д, К Т П, Д И И., В. Ив. И., И Ц К, В В В и Е П Д. Свидетелят Д, разпитан каза, че работи във фирма на С В. Свидетелят заяви, че извършили торене и оран в края на октомври, ноември и малко от началото на декември 2018г., като местностите били К, С и С. Свидетелят каза, че работел като тракторист и извършваните агротехнически дейности били контролирани от агронома на „В А”, която е фирма на С В и от страна на „Д” бил Д. Игн., който му показвал блока, който следва да се обработи. Техниката стояла в базата на „Д”. Свидетелят К П от ищцовата страна, разпитан каза, че работи като ръководител производство, като съвместно работели ищецът и ответното дружество-обработвали заедно ниви, а за стопанската 2018г2019г ищецът извършил дейности по оран и торене в С, К и С. Извършените дейности описвали в тетрадка заедно с Д. Игн., в която посочвали дейностите и разходите, които извършвали. Свидетелят каза, че след като извършили дейностите през есента на 2018г., настъпил разрив в отношенията на С В и управителя на фирма „Д” и през пролетта на 2019г. П. започнал сам да работи земята си. Свидетелят каза, че не получили нищо от ответника за извършените оран и торене през есента на 2018г. Свидетелят Д. Игн. каза, че познава ищецът, който е земеделски производител и обработвали земя в С, К. Заедно със свидетеля П съставяли бележки, в които отразявали направените разходи от двете страни.
Свидетелят каза, че бележките били подписвани от него и ги давали на В и П.. Свидетелят заяви, че от страна на **** са извършвани оран и торене в землищата на ****** Свидетелят заяви, че той е водил трактористите да им показва къде са масивите, които трябва да се обработват. Свидетелката В. Ив., разпитана каза, че е работила като **** в ответното дружество и относно процесната фактура заяви, че същата постъпила по куриер при тях, но 2 управителят П. й казал да не я осчетоводява, защото няма основание. Свидетелят К, разпитан каза, че обработва ниви на П. в землищата на *****, стопанската 2018г.-2019г.
Свидетелят ****-земеделски производител, разпитан каза, че през стопанската 2018г.-2019г. обработвал земи в ***** като извършвал услуги култивиране, дисковане, оране. Свидетелят Е Д разпитан каза, че Т.П. разполага с техника за обработване на земята.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че от страна на ***** е издадена фактура №****с получател „Д” ЕООД и предмет „извършени агротехнически дейности”, на стойност 14061,36лв. Фактурата е намерила отражение в счетоводните регистри на **** и в дневника за продажби към подадена справка-декларация за м.юни 2019г. Фактурата не е намерила отражение в счетоводството на „Д” ЕООД. Вещото лице е установило, че по фактурата не са извършени плащания. Вещото лице е посочило, че след направено проучване сред фирми занимаващи се с оран и торене, се изчисляват следните стойности на тези дейности: оран на 1352 дка-12 168лв., торене на 1227 дка-2454лв. Вещото лице е посочило, че за периода 01.12.2018г31.12.2018г. ответното дружество не е разполагало с налична селскостопанска техника, с която да е можело да извършва оран и торене на земеделска земя.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е основателен и доказан по следните съображения:
Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи възникването на договорно правоотношение между страните. Договорът за изработка е двустранен и неформален, поради което писмената форма не е необходима за неговата действителност. По делото не е спорно, че страните по делото няколко стопански години са осъществявали съвместна земеделска дейност, като от страна ответното дружество е предоставяна земя, която да се обработва, а ищецът е осигурявал машини и работна ръка за обработката на земята. В тази насока са както събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П и И., така и от изявленията на управителя на ответното дружество, събрани по реда на чл.176 от ГПК. От представената по делото справка от ОСЗ гр. Севлиево се установи, че ответното дружество обработва масиви в землищата на ******, като са представени и преписи от заявления по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ вр. чл.37б ал.3 от ЗСПЗЗ. Спорният момент по делото е дали са осъществени от страна на ищеца, който е земеделски производител услугите оране и торене на земеделски земи на ответника за стопанската 2018г.-2019г., стойността на които агротехнически дейности са предмет на исковата претенция в настоящото производство. В отговора на исковата молба ответникът е оспорил само извършването на тези дейности от страна на ищеца, като е заявил, че посочените агротехнически дейности са извършени от „Д”ЕООД. Съдът намира, че събраните доказателства сочат на извод, че ищцовата страна е извършила услугите, които претендира за заплащане. Свидетелите Д и П казаха, че през есента на 2018г. е извършена оран и торене в землищата на *****, като подробно разказаха в кое землище каква дейност 3 по обработка на земята е извършена с машини и работници, осигурени от ищеца. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, защото отразяват техни преки впечатления и кореспондират с останалия доказателствен материал. Те не баха опровергани и от показанията на свидетелите на ответната страна. Свидетелят И., който работи при ответника, каза, че е имало съвместна дейност между ищеца и ответника във връзка с обработка на земя, като при съвместната работа водели бележки относно направените разходи от двете страни, които бележки подписвали той и сидетеля П от страна на ищеца.
Свидетелят заяви, че техника на ищеца е била оставяна в двора на фирма „Д**”. Макар и да не си спомни точно през 2018 г. кога е извършвана дейността по оран и торене, свидетелят не отрече, че в горепосочените землища са извършвани тези дейности от страна на ищеца.
Съдът намира, че показанията на разпитаните трима свидетели К В и Д не опровергават извода за извършени оран и торене от страна на ищеца в посочените землища. Тези свидетели, които са земеделски производители казаха, че са обработвали земи на П., но не се установи това да са земите, в които ищецът е извършвал оран и торене за процесната стопанска година. В показанията на свидетелите бяха посочени други землища, както и други агрогехнически дейности. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ответното дружество само е извършило изцяло обработката на земята през посочената стопанска година. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ответното дружество към есента на 2018г. не е разполагало с необходимата техника, за да извърши оран и торене на земите си. След като ищецът е извършил услугите по оран и торене през есента на 2018г. в землищата на *****, на посочените в справката декари обработваема площ, то за него възниква право да претендира заплащането на извършените услуги.
Установи се, че за извършените дейности е издадена процесната фактура от 12.06.2019г., която е била надлежно осчетодена в счетоводството на ищеца и изпратена на ответника, но видно от заявеното от свидетелката В. Ив. фактурата не е била осчетоводена при ответното дружество. От своя страна ответникът не доказа да е заплатил на ищеца извършените услуги по оран и торене. Фактурата е на стойност 14 061,36лв., като към нея е приложена справка за извършените услуги агротехнически мероприятия, в която е посочено количеството обработени земи. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че стойността на агротехническите дейности оран и торене, което вещото лице е дало след направено проучване на фирми занимаващи се с такива дейности, възлиза на сумата общо 14 622лв. Съдът, като съобрази заключението на вещото лице, което кредитира като обосновано и неоспорено от страните по делото, намира, че исковата претенция за главница е изцяло основателна и доказана в претендирания размер от 14 061,36лв.
С оглед основателност на иска за главница, основателна е и исковата претенция за лихва за забава. По делото се установи, че ищецът е отправил до ответника покана за доброволно плащане, която е получена на 09.08.2019г., заедно с копие от процесната фактура. В поканата е предоставен седемдневен срок за доброволно изпълнение на задължението, като след изтичането му, ответникът изпада в забава на плащането и считано от този момент/17.08.2019г/ се дължи и лихвата за забава върху главницата, която изчислена по реда на чл.162 от ГПК до подаване на исковата молба възлиза в размер на 2534,95лв., 4 като за разликата над 2534,95лв. до пълния претендиран размер от 2570,10лв. иска за обезщетение за забава следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан в тази част.