Решение № 11050 от 10.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11050 гр. София, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110140534 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от (ФИРМА) против Х. Н. К. и Е. Х. К. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че всеки един от ответниците поотделно дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 321,52 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

(АДРЕС), аб. № 244531, за периода от м. 10.2018 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 23.05.2022 г. до изплащане на вземането, 29,06 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 29.04.2022 г., 17,24 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 04.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 23.05.2022 г. до изплащане на вземането и 3,03 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до 29.04.2022 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 16408/14.06.2022г. по ч. гр. д. № 26955/2022 г. по описа на СРС, 127 състав, срещу която длъжниците са подали възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на 1 ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителите дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците поддържат доводи за частична недопустимост на исковото производство, тъй като с подадените в заповедното производство възражение Е. Х.

К. и Х. Н. К. са признали дължимостта на сумата в размер на 281,52 лева, представляваща главница за топлинна енергия и сумата в размер на 17,24 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия. По същество на спора с подадените отговори исковата претенция е оспорена, като са изложени доводи, че ответниците не притежават право на собственост или вещно право на ползване върху част или целия процесен имот, респ. между страните по спора не съществува валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия. Ответниците поддържат, че топлофикационното дружество недопустимо претендира заплащане на суми за дялово разпределение на топлинна енергия, тъй като услугата дялото разпределение не се извършва от ищеца, а следва да бъде предоставяна от лице, регистрирано да я извършва, избрано от етажните собственици, въз основа на сключен договор. При условията на евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна давност. С депозираните отговори са оспорени и акцесорните претенции за обезщетение за забава. В депозираните възражения по чл. 414 ГПК са изложени твърдения, че ответниците в периода октомври 2018 г. – април 2021 г. са извършвали плащания в погашения на начислени за имота задължения. По изложените доводи е направено е искане исковата претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените от ответниците съдебни разноски.

По допустимостта на производството:

Съдът намира, че възражението на ответниците за недопустимост на производството е неоснователно. Предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск цели установяване на дължимостта на вземания, идентични с тези, за които е издадена заповедта за изпълнение, срещу която длъжниците са подали възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Следва да бъде отбелязано, че в срока за възражение длъжниците са навели твърдения, че са извършвани плащания в погашение на задължения за имота за периода от месец октомври 2018 г. до април 2021 г., като плащанията са извършени преди образуване на заповедното производство, но независимо от предоставената им възможност същите не са уточнили размера и периода на вземанията, които считат за недължими. Изрично е необходимо да бъде посочено, че в подадените от длъжниците в заповедното производство молби липсва изявление за признаване на дължимостта на вземания по заповедта за изпълнение, още помалко от съдържанието на молбите може да се извлече, че Х. Н. К. и Е. Х. К. признават посочените в отговорите на исковата молба суми 281,52 лева, представляваща главница за топлинна енергия и 17,24 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия. От изложеното следва, че очевидно е налице спор между страните относно дължимостта и размера на претендираните от (ФИРМА) вземания, който следва да бъде решен в исково производство, а не чрез задължаване на заявителя в заповедното производство да представя „подробна справка, от която да е видно за всеки отделен месец включен в процесния период какви суми се претендират и дали извършените от длъжниците плащания са отразени“ каквото искане са заявили длъжниците.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и 2 качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

При съобразяване на поддържаните от страните твърдения на основание чл. 146, ал.

1, т. 4 ГПК, с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е доставил топлинна енергия до процения имот на посочената в исковата молба стойност.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.

В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за възникнало валидно облигационно правоотношение между страните по спора по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди е представена молба от (ФИРМА) – МВР – София за вписване на законна ипотека върху апартамент № 41, находящ се в гр. (АДРЕС) а, по сключен договор с Е. Х. К. и писмо от Столична община, Район И за заличаване на вписана ипотека върху имот собственост на ответницата съгласно нотариален акт за собственост върху жилище дадено като обезщетение срещу отчужден имот. Съгласно удостоверение с изх. № 68-00-692/03.06.2014 г., издадено от ГИС София, адрес (АДРЕС) се отнася за жилищна сграда, нанесена с планоснимачен номер 47 в кадастрален лист 287 по плана на гр.

София, попадаща в кв. 175 по плана на м. Г. Като писмено доказателство по делото е представен договор за продажба на идеална част от недвижим имот от 13.07.2017 г., обективиран в нот. акт № 200, том II, нот. дело № 316/2017 г. по описа на нотариус Георги Тихолов, помощник-нотариус по заместване на нотариус В.М по силата на който ответницата Е. К. прехвърлила на съсобственика си и неин син ответника Х. К.

8290,667/9638 ид.ч. от процесния недвижим имот. Като писмено доказателство по делото са представени разписка № 0200023483695847/10.10.2024 г. за внесена в полза на ищеца сума в размер на 449 лева с основание „плащане призната част по чгрд26995 от 22 г., 127 св, СРС от Х.Н.К.“ и разписка № 0200023483662573/10.10.2024 г. за внесена в полза на ищеца сума в размер на 449 лева с основание „плащане призната част по чгрд26995 от 22 г., 127 св, СРС от Е.Х.К.“.

Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства разгледани в съвкупност при съобразяване на извършеното от ответниците плащане в хода на делото на част от процесните вземания при равни части, следва, че Х. Н. К. и Е. Х. Кочова са притежавали качеството потребители на топлинна енергия за процесния период.

Действително от събраните доказателства по делото не може да бъде установен точният обем права притежавани от всеки един от ответниците поотделно, но доколкото същите не оспорват по същество наличието на съсобственост върху процесния имот и по аргумент от разпоредбата чл. 30, ал. 2 ЗС, частите следва да се считат равни. Когато топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна енергия на ответника в определен предходен момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова тежест, а в 3 доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота преди процесния период, респ., че партидата за имота е открита на друго лице. Такива твърдения не са наведени от ответниците, респ. не са ангажирани доказателства, поради което и съдът приема, че между страните по делото за процесния период е съществувало валидно облигационно правоотношение, поради което ответниците дължат при равни квоти заплащане на стойността на доставената до имота топлинна енергия.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.