Решение № 712 от 06.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 712 гр. Варна, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Василева при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20223110106053 по описа за 2022 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 109 ЗС, предявен от М. И. С. и П. М. Н. за осъждане на ответника Г. С. да преустанови действията, с който пречи на ищците да ползват необезпокоявано собствения си недвижим имот, представляваща жилищна сграда с идентификатор No *** по кадастралната карта и на 120/720 идеални части от поземлен имот с идентификатор No *** по кадастралната карта, представляващ УПИ VI - 3, кв. 447 по плана на гр.Варна, с площ 737 кв.м.,, които действия се изразяват в изграждане в северозападната част на поземления имот на заграждение с размери - 4м/5.м и с площ 20 кв.м., очертано с червен цвят на приложената скица на л. 15 от делото скица и в отглеждането на куче порода Кане корсо, вкл. оставянето на кучето безконтролно да се разхожда в дворното място и непочистване на екскрементите, оставени от кучето.

Твърди се в исковата и уточняващата я молба, че ищците са собственици на жилищна сграда с идентификатор No *** по кадастралната карта и на 120/720 идеални части от поземлен имот с идентификатор No *** по КК и КР на гр.Варна в режим на СИО по силата на договор за покупкопродажба, обективиран в НА, вписан в СВ-Варна под номер No *** В същия двор е разположена къща, собственост на А. и Ж.П., която се обитава от ответника по силата на наемно правоотношение.

Семейство П. не притежават права по отношение на дворното място. На 22.12.2021г. ответникът и негов приятел поставили заграждение в дворното място. Същата вечер в така заграденото място е доведено куче-порода Кане Корсо. Въпреки отправените предупреждения, г-н С. отказал да премахне заграждението.

1

Ответникът ежедневно разхождал кучето в двора, като по този начин ограничавал ищците да влизат и излизат в и от имота си. Поддържа се, че кучето е голямо и опасно и създава заплаха за здравето и живота на ищците и децата им. Освен това замърсява двора като отделя екскременти, които ответникът не почиства. Сочи се, че кучето ги смущава, като лае до късно през нощта и осуетява спокойствието и това на децата им. Заграждението пречи на ищците да ползват пълноценно двора на имота си, в който те са отглеждали цветя и зеленчуци.

Поддържа се, че доколкото наемодателите на ответника не притежават правото на собственост върху дворното място, ответникът може да ползва същото само доколкото това е необходимо за достъпа до наетия имот. По изложените съображения се настоява за уважаване на така предявените искове и присъждане на разноски.

Ответникът не е депозирал отговор на иска.

В проведеното първо заседание излага, че собственикът на имота, в който е наемател му е разрешил да гледа в двора кучето си. След това имало жалби за кучето и идвали от ХЕИ и от Общината, но всички документи били изрядни. От десет месеца кучето живеело вътре в апартамента, тъй като счупило крака. Сочи, че когато наел апартамента, казал на комшиите за кучето и че ще сложи ограждения в двора, за да не се плашат от него. Кучето било мирно и досега никога не било нападало човек. След няколко седмици съседът му казал, че ще направи всичко възможно да се махне. Кучето в момента било в Балчик.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно договор за покупко-продажба от 08.02.2019г., обективиран в НА №*** на нот.№224- П. П., ищците М. И. С. и П. М. Н. са собственици на сграда с идентификатор №*** в гр.Варна, ул.*** и 125/720 ид.ч. от ПИ, в който е построена сградата, с идентификатор №***.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот No*** на нотариус К.К., No*** в НК, вписан в Служба по вписванията Варна дв.вх.рег.No***, вх.рег.No28354 от 07.12.2015 г., акт No*** , се установява, че А. П. Ж.А. П.а са собственици на еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***.5, изградена в поземлен имот с идентификатор *** и адрес: гр. Варна, ул. ***

Съгласно заключението на проведената по делото СТЕ в югозападната част на имот с идентификатор №*** е изградено заграждение, което 2 представлява ограда от мрежа от поцинкована тел 4/4 см с височина 1.50 см, с която е оградена частта от двора на имота между сграда с ид.05 и масивната ограда, изградена по югозападната кадастрална граница на имота. Дължината на заградения участък е 3.30 м. пред сграда 05 има изградена покрита веранда подходът, до която е по външни обезопасени с парапет от ковано желязо стълби. Участъкът под верандата е с дължина 1 м, ограден е със същата мрежа, а този под стълбищното рамо е с полиетиленова защитна мрежа с дължина 2.40м. Заградената част от двора е повдигната с жълт цвят на приложената към СТЕ схема и е с площ от 13 кв.м.

Свидетелката М.М.С.майка на ищцата/ излага, че М. и П. живеят в гр.Варна, уол.***. В двора им имало заграждение, в което се гледало куче.

Заграждението било направено скоро след като се настанил наемателя, който бил с куче преди около година. В момента нямало куче, но заграждението още било там. В другата страна стълбите ищците имали посяти краставици и лук, но заради заграждението не можело да се влиза там. П. и М. не били съгласни там да има куче, защото имали бебе и малко дете. Тази година заради заграждението не можели да си посеят нищо там. На няколко пъти кучето било пуснато да се разхожда свободно из двора. М. и П. се притеснявали, че кучето лаело.

Свидетелят Е.Г.Н. излага, че е приятел на ищците, които си направили нова къща зад Общината и ходел там често на гости. В двора имало заграждение, в което имало голямо куче. Не знае кой е направил това заграждение, но П. и М. против него. Кучето не било тяхно и се притеснявали от него. Преди да дойде това кучето те си били засадили от едната страна краставички, домати. Имали мушката и цветя. След като било направено заграждението не можели да ползват това място, защото то им пречело.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Негаторният иск по чл.109 ЗС е средство за защита на титуляра на вещно право срещу всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява в пълен обем правомощията в качеството му на носител на същото си според предназначението му или което ограничава възможността му за реализирането му.

Не е спорно по делото, че ответникът е наемател на жилищна сграда с 3 идентификатор ***.5, изградена в поземлен имот с идентификатор *** и адрес: гр. Варна, ул. ***със собственици Ж. П. и А. П., както и че същият е изградил в поземления имот заграждение, в което е отглеждал куче.

Установява се, че ищците са собственици на сграда с идентификатор №*** в гр.Варна, ул.*** и 125/720 ид.ч. от ПИ, в който е построена сградата, с идентификатор №***. От приложената по делото скица е видно, че сграда с идентификатор №***, собственост на ищците и сграда с идентификатор №***.5, наета от ответника попадат в ПИ с идентификатор №***.

Липсват твърдения и не са налице доказателства праводателите на ответника да притежават собственост в ПИ с идентификатор №***.

В ТР № 31/ 84 от 06.02.1985 г. по гр.д. № 10/84 г. на ОСГК е прието, че искът по чл. 109 ЗС предоставя правна защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие над обекта на правото на собственост, което ограничава правото на собственост и пречи на ползването на вещта.

Законодателят е предоставил правна защита срещу всяко въздействие над обекта на правото на собственост, което ограничава това право и пречи на ползването на вещта по предназначение. Ограничаването на ползването й може да е свързано с действие или създаване и поддържане на състояние, което пречи, или смущава ползването на вещта по предназначение и това ограничение не е законово обосновано. Преустановяването на това ограничение в правото на ползване може да е свързано с премахване на строеж или преустановяване на действията, които създават пречки за ползването на вещта.

Изграждането на заграждение за отглеждане на куче, а и самото отглеждане на куче в двор, част от който се притежава от ищците, от лице, което не притежава права в него, безспорно представлява създаване на обективна невъзможност за пълното и безпрепятствено използване на двора, както и им създава смущения при ползването на жилищната им сграда като е предпоставка за притеснения, свързани с безопасността на децата им и създаването на шум от лай.

Ответникът е изградил заграждението, поради което е легитимиран да отговаря по иска по чл.109 ЗС и следва да бъде осъден да премахне същото и да преустанови отглеждането на куче в двора. Заграждението следва да се 4 индивидуализира съобразно описанието му от вещото лице по СТЕ и приложената към него скица.

На изложените съображения съдът намира предявения иск за основателен, предвид и на което същия следва да бъде уважен.

По разноските :

Предвид изхода на делото в полза на ищците следва да бъдат присъдени направените разноски, на основание чл.78,ал.1 ГПК : 100 лева – заплатена д.т. по делото; 250 лева депозит за експертизи; 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът :

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. С. с адрес гр.Варна, ул.*** да преустанови действията, с които пречи на ищците М. И. С.- Н.а, ЕГН: ********** и П. М. Н., ЕГН:

********** и двамата с адрес гр.Варна, ул.*** да ползват необезпокоявано собствения си недвижим имот, представляваща жилищна сграда с идентификатор No *** по кадастралната карта и на 120/720 идеални части от поземлен имот с идентификатор No *** по кадастралната карта, представляващ УПИ VI - 3, кв. 447 по плана на гр.Варна, с площ 737 кв.м., които действия се изразяват в изграждане в северозападната част на поземления имот на заграждение с размери - 4м/5.м и с площ 13 кв.м., очертано с жълт цвят на приложената към СТЕ скица, находяща се на л.80 от делото и в отглеждането на куче порода Кане корсо, на основание чл.109 ЗС.

ОСЪЖДА Г. С. с адрес гр.Варна, ул.*** да заплати на М. И. С.- Н.а, ЕГН: ********** и П. М. Н., ЕГН: ********** и двамата с адрес гр.Варна, ул.*** сумата от 650/шестстотин и петдесет/ лева, представляваща направените разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5

6