Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 517 от 16.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 271/2024
Вид
Решение № 517
Подписан
16.04.2024
В сила
14.06.2024
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Руска Атанасова Андреева

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267, ал.1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 42 · Закон за движението по пътищата
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.430, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
  • чл.497 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Пловдив, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20245300500271 по описа за 2024 година Производство по чл.267, ал.1 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ЗК“Лев Инс“ АД, ЕИК: *****, чрез юриск.И. Г. против Решение № 4282/ 210.2023г. постановено по гр.д.№ 3395/ 2023г. по описа на ПРС – ХІV гр.с. в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на С. А. Г., ЕГН: ***** сумата над 2 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, за сумата над 294,20 лева – мораторна лихва, както и дължимостта на мораторна лихва за периода от 02.09.2021г до 26.09.2021г., като се иска отмяна в тази част на решението и отхвърляне на исковите претенции за тези суми. Претендира се присъждане на съдебно деловодни разноски, вкл. юриск.възнаграждение. Доводите, на които се основава жалбоподателя се основават на оплакване за неправилна преценка на приетите в хода на съдебното дирене доказателства по делото, като се намира , че изводите са в несъответствие с доказателствата, нормативната уредба и съдебната практика по аналогични казуси за сумата от 6 000 лева с възражението за прекомерност и завишение на определената парична сума относно морфологичния характер на травмите, настъпили у 1 ищеца, несъобразяване се сочи с критерия по чл.52 ЗЗД, в отклонение от ППВС №4/ 1968г. на ВС. Формулирани са възражения, че не налице приложена медицинска документация към СМЕ, извършва се позоваване на СПЕ за това, че стресът бил преработен и не се наблюдават промени в цялостното функциониране на ищеца. Претенцията за лихва се оспорва с възражението, че не се дължи такава от датата на уведомяването, при невземане предвид разпоредбата на чл.497 КЗ, с изтичането на 15 работни дни, считано от датата на предявяване – в случая на 01.09.2021г., с последен срок за произнасяне - 24.09.2021г.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна С. А. Г., чрез пълномощника си адв.Ц. И., САК, с който отговор оспорва основателността на въззивната жалба, по мотивирани съображения, въз основа на които се иска оставяне без уважението й и потвърждаване на обжалваното решение, като се претендира присъждане на сторените разноски.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства и на основание чл.269, ал.1 ГПК, намери следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.259, ал.1 ГПК, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Съдът е бил сезиран с осъдителни искове по чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД от С.

А. Г. против ЗК „Лев инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на претендираната сума от 7 500 лева частична претенция, 1137,49 лв – обезщетение за забава и 731,60 лв - обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП на датата 27.06.2021г., ведно със законната лихва върху тези суми.

С постановеното от районния съд Решение № 4282/ 210.2023г. по гр.д.№ 3395/ 2023г.по описа на този съд ЗК „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на ищеца сумата 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата 11,60 лева - обезщетение за имуществени вреди, както и сумата 924,21 лв- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 6000 лева за периода 02.09.2021г до 01.03.2023г.

С оглед посочения предмет на въззивната жалба против постановеното първоинстанционното решение в частта в която жалбоподателят е осъден да заплати на С. А. Г., ЕГН: ***** сумата над 2 000 лева- обезщетение за 2 неимуществени вреди, за сумата над 294,20 лева – мораторна лихва, както и дължимостта на мораторна лихва за периода от 02.09.2021г до 26.09.2021г., решението на районния съд е влязло в законна сила за сумата по главницата от 2000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, сумата 11.60 лева обезщетение за имуществени вреди и за сумата от 294,20 лева мораторна лихва.

При уважаване частично на иска по чл.432, ал.1 КЗ за претендираната главница за неимуществени вреди районния съд е отчел безспорните по делото факти за това, че ответното дружество се явява застраховател по валидна застраховка гражданска отговорност на МПС „Фолксваген Пасат“с рег. № ***** към 27.06.2021г. , а от съставения протокол за ПТП от 27.06.2021г. установено, че на посочената дата на път II-84 км. 32+500, е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген Пасат“ и лек автомобил „Пежо 301“, управляван от ищеца, в който е отразен механизмът на произшествието. Същият е в кореспонденция и със събраните по делото гласни доказателства и ангажирана САТЕ, а именно, че водачът Ж. Т. е управлявал л.а. „Фолксваген Пасат“ по източната лента на платното за движение на път II-84 ***-**** в посока от юг на север, като е предприел маневра изпреварване на товарна композиция, движеща се пред него. Водачът С. Г. е управлявал л.а. Пежо 301“ по западната лента на платното за движение на същия път в посока от север на юг, срещу л.а. „Фолксваген Пасат“. Ударът е настъпил в западната лента на платното за движение, а причина за това била предприетата маневра изпреварване от водача на л.а. „Фолксваген Пасат“ и навлизането на автомобила в лявата (западна) лента на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно. При тези данни виновен за настъпването на ПТП е водачът на лек автомобила „Фолксваген Пасат“, който при извършваната маневра е нарушил разпоредбите на чл. 42 ЗДвП, предвиждащи задължения за водача, който предприеме изпреварване след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост и свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, а когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея. Въз основа на доказателствената съвкупност е прието за категорично доказани механизмът на ПТП и вината на застрахования при ответника водач. По тези правни факти не е налице спор и пред въззивната инстанция, като предметът 3 на обжалване касае размера на уважените претенции за неимуществени вреди и законна/мораторна лихва по чл.86 ЗЗД.

Действително от приетата по делото компетентно изготвено и неоспорено от страните заключение по СМЕ е установено, че на ищеца в резултат на процесното ПТП е била причинена контузия на гръдния кош, със съмнение за счупване на ребра, травма на други интраабдоминални органи без открита рана в корема, болезненост по предната лява част на гръдния кош и ляво подребрие, увреждания които е установено като често срещани при водачи на лек автомобил с поставени предпазни колани и удар в предната лява част на автомобила от друг автомобил. Обичайният възстановителен период при благоприятен ход и липса на усложнения е определен на 10-15 дни. Данни за усложнения не са установени, но вероятната причина за уврежданията на ищеца е определена да е от действието на предпазния колан и удара на въздушната възглавница в гръдния кош, при правилно поставен предпазен колан, като е отбелязано от вещото лице, че в противен случай биха се получили по-тежки увреждания в предната половина на гръдния кош, главата и левите крайници.

На следващо място по делото е прието като компетентно изготвено и неоспорено заключение на в.л. по Съдебно-психологическа експертиза, по което е отчетено въздействието на случилото се процесно ПТП, а именно причинило остра стресова реакция, както в момента на произшествието, така и след анализа на хипотетичните негативни възможности за развитие на ситуацията, основно свързани със здравето и живота на сина на ищеца, която е продължила дни след инцидента и за периода на отшумяване на травматичния стрес ищецът бил под влиянието на спомените, емоциите и физическите ограничение резултат от ПТП, изразявали се в негативни емоции, безсъние, страхови състояния и физическа болка. Действително констатирано е също така от експерта, че към момента на освидетелстването стресът бил преработен и не се наблюдавали патологични промени в психичните сфери.

Така въз основа на надлежно събрания доказателствен материал относно вида и причинно следствената връзка между увреждащото събитие – ПТП и вредоносния резултат, възникнал в неимуществената сфера на ищеца, е определен размерът на обезщетението за неимуществени вреди въз основа на 4 законово определения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява, при обосновка на доктриналното понятие за справедливост, възприет от установената съдебна практика като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди. Последният действително е обусловен от конкретните факти по делото, които следва да се отнесат към стойността на тези засегнати блага, които имат съществено значение за своя притежател. Така от доктрината и утвърдената съдебна практика на второ място действително е определено, че справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, като се преценяват конкретните обстоятелства с обективен характер и въз основа на това за справедлив размер на обезщетението е определена сумата от 6000 лева за причинените на ищеца неимуществени вреди от инцидента.

Така постановеното решение с определения размер на дължимото обезщетение на предявения частичен иск за неимуществени вреди не е обжалвано от ищеца.

Така фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд се явяват изцяло в съответствие с доказателствения материал при съобразяване на доктрината и съдебната практика за прилагане на обществения критерий за справедливост, законово регламентиран с разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на частично предявената репарацията на ищеца на причинените в резултат на процесното ПТП неимуществени вреди до размера от 6 000 лева, при отчитане на обективните данни по делото относно вида и степента на причинените леки телесни увреждания и недългия оздравителен период / около 10-15 дни/, внезапния характер на настъпилото вредоносно събитие, вида и степента както на физическата болката у ищеца, така и нейната продължителност с необходимост само от болнично лечение в рамките на 2 дни, така и психоемоционалните последици, настъпили у ищеца поради уплахата непосредствено след инцидента без трайни последици с оглед възрастта на пострадалия / към дата на ПТП на 47- годишна възраст/.

Въз основа на така установената фактически обстановка правилни се отчитат правните изводи на районния съд при определяне на претендираното обезщетение, паричният еквивалент на което е дори в рамките на частично предявения размер от 7 500 лева / 6 000 лева/ за компенсация на причинените на ищеца неимуществени вреди, вкл. с оглед икономическите условия в страната към момента на деликта / м.юни 2021г /, при приложение на основните постановки на ППВС № 4/1986 г. на ВС на РБ и доразвиващата го 5 актуална съдебна практика.

По така изложените съображения на основание чл.269 ГПК преценени формулираните от жалбоподателя доводи за прекомерност и завишение на определеното обезщетение за неимуществени вреди, при неподдържане на възражението за съпричиняване поради неговата недоказаност, въззивният съд намира за неоснователни.

Паричният еквивалент на обезщетението за компенсиране на причинените на ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП е в съответствие с морфологичния характер на травмите, настъпили на ищеца при съобразяване с критерия по чл.52 ЗЗД и приетото в ППВС №4/ 1968г на ВС на РБ, определен е към момента на възникване на вредите.

Индивидуализацията на тази вреди по отношение на физическото състояние на ищеца е след проверка от вещото лице по СМЕ на медицинска документация по удостоверени с документи от Спешна медицинска помощ в ЦСМП – ****, Филиал ***** по карта с № 16073, издадена на датата на инцидента – 27.06.2021г. в 14:47 ч. с Анамнеза : ПТП. Опасваща болка отляво, ирадираща към гърба.“, която при клиничен преглед е допълнена - „ Pulmo – затруднено дишане. Корем – мек, палпаторно болезнен“ Крайници – б.о.“ и определена работна диагноза: „ Контузия на гръдния кош със съмнение за счупване на ребра“. Справката по изготвената на ищеца Епикриза, издадена от хирургичното отделение при „МБАЛ-*****“ ЕООД – гр.***** при проведеното болнично лечение в периода 27.06.2021г. – 29.06.2021г. установява окончателна диагноза: „Травма на други интраабдоминални органи – без открита рана в корема“, с препоръки към ОПЛ – „Наблюдение на състоянието на пациента в извънболнични условия“.