Решение № 98 от 08.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова. като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330103771 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Н. И. И. против „Неткредит“ ООД, с която се предявява иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК , вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, за установяване недействителността на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит № ................., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1200 лева.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ........, по силата на който ищецът получил сумата от 1500 лева при ГПР 48,77 % и годишен лихвен процент от 40,39 %. Така общо дължимата сума възлизала на 1848 лева, която ищецът се задължил да върне на 12 вноски.

Съгласно чл.6 от договора ищецът дължал неустойка в размер на 1200 лева за непредоставяне на обезпечение в срок. Посочва се, че процесната клауза е нищожна поради накърняване на принципа на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.

3 от ЗЗД, поради което се достигало до значителна нееквивалентност на престациите.

Нарушавал се принципът на добросъвестност и справедливост, тъй като неустойката била в размер на 70 % от отпуснатия заем. В този смисъл клаузата била неравноправна на основание чл. 143, т.19 от ЗЗП. Клаузата била неравноправна и на основание чл.

143, т.5 от ЗЗП, тъй като била необосновано висока. Ищецът сочи, че с процесната 1 клауза се прехвърлял рискът от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника върху самия длъжник и водила до допълнително увеличаване размера на задължението. Твърди се, че така уговорената неустойка не обезпечавала и обезщетявала вреди от неизпълнение, а съставлявала допълнителен разход по кредита, който следвало да се включи в ГПР. Чрез уговарянето на задължението по чл. 6 от договора като неустоечно се правел опит да се избегне императивният лимит на чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Така посоченият в договора ГПР, който не включвал неустойката, не отговарял на действителния, поради което била налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. Посочената клауза била неравноправна и поради това, че не била индивидуално уговорена и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й. Иска се от съда да уважи предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Неткредит“ ООД е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на исковите претенции. Не оспорва факта, че на ............ страните са сключили Договор за кредит № .............., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на .......... лева. Не оспорва обстоятелството, че неустойката не била включена в ГПР по кредита, но твърди, че това не съставлявало нарушение на чл. 11 от ЗПК, доколкото чл. 19, ал. 3 от ЗПК изрично изключвал плащания, възникващи при неизпълнение на задълженията по договора. Поддържа се, че неустойката имала обезпечителна функция, произтичаща от стимулиращия ефект за длъжника, който с цел предотвратяване заплащането на неустойка, следвало да положи максимално усилия да изпълни точно задължението си. Моли претенциите да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Ответникът „Неткредит“ ООД в законоустановения срок е предявил насрещен иск с правно основание чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ищеца да му заплати парична сума от .........., представляваща част от пълния размер на непогасените суми по договора в общ размер на ............ – главница и възнаградителна лихва, дължими за периода от ..........., ведно със законната лихва за забава за периода от депозиране на насрещната исковата молба – 15.04.2025 г., до окончателното изплащане. Насрещният ищец твърди, че по сключения между от страните Договор за кредит № ............ Н. И. е направил плащания за погасяване на кредита в размер на ..........., след което изпаднал в забава за две вноски. Моли съда да уважи предявения насрещен иск. Претендира разноски.

Постъпил е срочен отговор на насрещната искова молба от Н. И., с който се взема становище за неоснователност на иска. Поддържа се, че сключеният между страните договор за кредит е недействителен поради неточно определения размер на ГПР, поради което следвало да се приложи разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Моли заплатената от него сума в размер на .......... да се прихване към дължимата се 2 главница. В случай че исковите претенции бъдат уважени, прави искане разноските по делото да останат в тежест на ответната страна. Иска насрещният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

По делото между страните не са спорни обстоятелствата, че между ищеца и ответника е сключен Договор за кредит № ................. по силата на който „Неткредит“ ООД е предоставил на Н. И. И. кредит в размер на .............; в чл. 6 от същия се съдържа задължение за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 4, ал. 3 от договора в размер на ..........; неустойката при непредоставяне на обезпечение, уговорена в цитираната клауза, не е включена при изчисляване на ГПР по кредита. Тези обстоятелства документално се потвърждават и от представените писмени доказателства – договор за кредит и инкорпориран в договора погасителен план. Не е спорно и че по посочения договор за кредит Н. И. е платил на „Неткредит“ ООД парична сума в размер............

По правото:

По първоначално предявения иск:

Като взе предвид характеристиките на процесното съглашение и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл.

9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни да е действало с оглед на професионалната си дейност.

Потребителят – ищец, следователно, се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

Доколкото разпоредбите на ЗПК са специални на тези на ЗЗД, що се касае до уредбата на недействителността на договорите, сключени с потребител, и предвид обстоятелството, че един договор не може да е нищожен на повече от едно основание, освен ако от различните основания не произтичат различни последици (какъвто настоящият случай не е), съдът намира, че първо следва да се разгледа основанието за недействителност по закона с най-тесен обхват – чл. 22 от ЗПК (за което съдът следи и служебно – тълкувателно решение № 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС). Едва при извод на съда, че договорът отговаря на предвидените в тази разпоредба критерии, следва да се премине към обсъждане на останалите изложени доводи.

За да избегне заплащането на уговорената в договора неустойка за 3 неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителят следва да осигури в изключително кратък срок – до края на следващия ден от сключване на договора, гаранция по кредита – банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция за сума в размер на.......... (представляваща размера на усвоената сума за главница по договора и дължимата възнаградителна лихва), със срок на валидност до ........... Предвид изложеното, може да се направи обоснованият извод, че кредитодателят е поставил практически неизпълними за уговорения кратък срок изисквания, които са и икономически неоправдани с оглед сравнително ниската стойност на отпуснатата сума – ........... От тук следва, че възникването на вземането по неустоечната клауза за финансовата институция – кредитор е предвидимо и очаквано.

Правната теория и съдебната практика единодушно приемат, че смисълът на обезпеченията е да се предпази кредиторът от последиците от длъжниковото неизпълнение. От факта, че кредитът е останал необезпечен, за кредитора не могат да произтекат други вреди, освен тези, чието настъпване се „покрива“ от уговарянето на обезпечение по принцип, а именно – дългът да не бъде изпълнен. Като се скрепва с неустойка (при това – значителна по размер с оглед размера на дълга) неизпълнението на задължението на длъжника да предостави обезпечение, се постига единствено фактическо увеличение на размера на дълга. При това положение, макар и формално задължението по чл. 6 от процесния договор за потребителски кредит да е уговорено като неустоечно, всъщност то създава основание за едно допълнително плащане в полза на кредитодателя. При това положение, то оскъпява кредита и е следвало да се включи в ГПР. Това не е сторено, тоест посоченият в процесния договор за кредит размер на ГПР (48,77 %) не отговаря на действителния. Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК. Това е така, понеже целта на разпоредбата е да се осигури на потребителя ясна и точна информация за реалните параметри на договора за кредит.

Изложеното води до извода, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – в договора за потребителски кредит не е посочен годишният процент на разходите по кредита.

Въз основа на горното, искът за признаване недействителността на сключения между страните договор се намира за основателен и като такъв, следва да бъде уважен.

С оглед на изложеното по-горе относно съединяването на исковете, доколкото се установи недействителността на договора по режима на специалния закон с найтесен обхват – ЗПК, то е безпредметно да се разглеждат останалите наведени аргументи в полза на тази теза.

По насрещния иск:

Съгласно чл. 23 от ЗПК при установена недействителност на договора за 4 потребителски кредит в предвидените в чл. 22 от ЗПК хипотези, кредитът се счита освободен от лихви и такси – потребителят дължи да върне само чистата му стойност.

Както се посочи по-горе, налице е предвидената предпоставка за приложението на чл.

23 от ЗПК, следователно ответникът по насрещния иск следва да заплати на „Неткредит“ ООД именно чистата стойност по кредита. Искът е доказан в своето основание и следва да се премине към установяване на неговия размер. Както се посочи по-горе, безспорно е между страните, че потребителят е платил на финансовата институция парична сума в размер на 858 лева. При приспадането й от чистата стойност на кредита, която е единствено дължима на основание чл. 23 от ЗПК, съдът достигна до извод, че остатъкът в размер на .......... е дължим и следва да се постанови плащането му.

Тук е мястото да се отбележи, че макар сумата да се претендира чрез „частичен иск“, то понеже съдът прие, че тя се дължи в цялост, но при основание само остатъчната главница по кредита (без лихви и разноски), това ще бъде отразено в диспозитива на решението, за да се гарантират интересите на потребителя и да се преустанови възможността за възникване на нови спорове между страните.

Върху вземането за главница („чиста стойност“) се дължи и законна лихва, която следва да се присъди считано от депозирането на насрещната искова молба в съда – 15.04.2025 г., до окончателното плащане.

Следва за пълнота, доколкото считано от .............. еврото е официалната парична единица в Република България, да се посочат и равностойностите на пазарните цени на имотите в евро по фиксирания курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

По разноските:

С оглед изхода от спора на Н. И. следва да се присъдят разноските за производството по първоначално предявения иск в размер на 50 лева за държавна такса. Към съда е отправено искане да присъди възнаграждение в по реда на чл. 38, ал.

2 от ЗАдв от процесуалния представител на ищеца. Настоящият състав намира, че съответен на фактическата и правна сложност на делото е хонорар в размер на 480 лева с включено ДДС.