Решение № 9 от 22.01.2024, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№9 гр. , 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ********, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело № 20231860200186 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „**********“ ЕООД, ЕИК:102934158, със седалище и адрес на управление: гр.*******, ж.к. „******“, ул. „********“ №1Б, ап.3, представлявано от управителя С.Д., подадена чрез пълномощника адв.Ч. П. от САК срещу Наказателно постановление /НП/ № 001552/15.03.2023 г., издадено от и.д. директор на Регионална Дирекция за областите *******, ******, *********, ******* и ********** към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на жалбоподателя са наложени 4 на брой имуществени санкции, както следва: 1000.00 лв. на основание чл.208 във вр. чл.114, т.2 от Закона за туризма /ЗТ/, 500.00 лв. на основание чл.209 във вр. чл.114, т.3 ЗТ, 500.00 лв. на основание чл.210 във вр. чл.115, т.1 ЗТ и 1000.00 лв. на основание чл.214 във вр. чл.131, т.1 ЗТ.

В жалбата, подадена чрез упълномощения от управителя на „**********“ ЕООД адвокат – Ч. П. от САК, се сочи, че обжалваното НП е незаконосъобразно. Сочи се, че не е налице твърдяното нарушение, квалифицирано като такова по чл.114, т.2 ЗТ, тъй като нямало никакви данни и доказателства, че туристическият обект не отговаря на цитираните от контролните органи изисквания. Сочи се, че нормата е препращаща към наредбата по чл.121, ал.5 ЗТ, с която се уреждат изискванията към категоризираните места за настаняване.

Конкретното по вид нарушение следвало да се квалифицира като нарушение на конкретна норма от наредбата, като в случая наказващият орган не е дал точна правна квалификация на твърдяното нарушение. Не било възможно жалбоподателят да е нарушил цялата наредба.

Поради тази причина АУАН и НП страдали от съществен порок относно формата и съдържанието си, като не били спазени изискванията на чл.42, ал.1, т.5 ЗАНН и чл.57, ал.1, 1 т.6 ЗАНН, с оглед на което жалбоподателят бил в невъзможност да разбере какво нарушение му се вменява. Следващото нарушение било квалифицирано като такова по чл.114, т.3, б. „б“ и „в“ ЗТ. По отношение на това нарушение се сочи, че е допусната неправилна правна квалификация на твърдяното деяние, като фактическото описание на последното не съответства на хипотезата на посочената като нарушена правна норма. Видно било както от АУАН, така и от НП, че контролните органи твърдят, че липсвали информация относно фирма, седалище и адрес на управление на търговеца, имената на управителя на обекта и телефон за контакт, като тези изисквания са въведени с букви „А“ и „В“ на чл.114, т.3 ЗТ, а наказващият орган е квалифицирал нарушението по буква „Б“ на същата норма, която касае изискване относно информация за работното време на обекта. Нито в КП, нито в АУАН били направени фактически констатации за работното време на обекта и дали информация за него в поставена в близост до входа. Въпреки, че такова нарушение не било констатирано, жалбоподателят бил наказан за него, което прави НП незаконосъобразно. Следващото нарушение, квалифицирано по чл.115, т.1 ЗТ не било извършено от жалбоподателя, тъй като ценоразпис на нощувките и услугите в обекта бил поставен на рецепцията на хотела, като на контролните органи било представено и копие от ценоразписа, след поискване от тяхна страна. Последното нарушение било квалифицирано по чл.132, ал.1 ЗТ за това, че търговецът не е спазил задължението си да постави на видно място в обекта табелата, част от категорийната символика. На стр.2 от НП обаче имуществената санкция била наложена на основание чл.214 във вр. чл.131, ал.1 ЗТ, като нито една от двете цитирани разпоредби не съдържала санкционна норма, която да определя вида и размера на наказанието. Нито една от двете цитирани норми нямала и никаква връзка с твърдяното нарушение относно табелата. Не ставало ясно по какъв начин и въз основа на коя разпоредба наказващият орган е наложил 1000 лв. имуществена санкция. Нарушен бил чл.27 ЗАНН. Освен това, табелата, част от категорийната символика, се поставяла до входа на обекта, заедно с информацията относно данни за фирмата, работно време и данни за управителя, за което нарушение на жалбоподателя било наложено отделно наказание, а следвало наказанието да е едно общо.

Сочи се, че Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ и Наказателното постановление /НП/ са издадени въз основа на Констативен протокол № К2757955/13.10.2022г. от проверка на обекта, стопанисван от дружеството, при която са извършени определени констатации, но проверката е извършена в отсъствие на управителя на санкционираното дружество и не е подписан от него, нито от друго лице с представителна власт и не му е връчен да се запознае. Сочи се, че за да е налице основание за санкция на база на този свидетелстващ документ, същият следва да е подписан от адресата си. Сочи се, че този документ не обвързва съда а в производството административнонаказващият орган /АНО/ е длъжен да установи по безспорен начин извършеното нарушение, което в случая не било сторено. На следващо място, в жалбата се сочи, че е допуснато съществено процесуално нарушение още при съставянето на АУАН, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт, а именно: нарушения на императивните разпоредби на чл.40, ал.1 и ал.2 ЗАНН и чл.43, ал.1 ЗАНН. Сочи се, че трайната съдебна практика приема, че когато актът е съставен срещу юридическо лице, той 2 следва да е предявен на представляващите го физически лица, като в случая управляващ и представляващ санкционираното дружество е С.Д., а АУАН не е връчен на него, а на друго лице- Я.Х., която не е законен представител на дружеството, нито пълномощник на дружеството, а трето лице. От това следвало, че в конкретния случай актът е съставен и връчен на лице без представителна власт. Съставянето на АУАН в присъствие на ненадлежно упълномощено лице се приравнявало на съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, в която хипотеза е приложим редът на ал.2 на чл.40 ЗАНН, но липсват данни този ред да е бил спазен. Не била спазена и разпоредбата, касаеща връчването на АУАН.

Връчването на лице без представителна власт по своите правни последици се приравнявало на липса на връчването му, с което пък бил нарушен чл.43, ал.1 ЗАНН. Лицето нямало право да получава АУАН и НП, за което се изисква от закона изрично пълномощно. Касаело се за съществени процесуални нарушения, тъй като се накърняват правата на наказаното лице, а участието в административнонаказателното производство е свързано с упражняване на процесуални права, не просто с подписване, подаване или получаване на документи.

Същото се отнасяло и за съставянето и връчването на НП. На следващо място, видно било от съдържанието на АУАН и НП, че не отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Освен това, сочи се, че дори съдът да приеме, че дружеството е осъществило съставите на твърдените нарушения, то видно от всички документи и доказателства по преписката, може да се направи обоснован извод, че в настоящия случай, макар и формално да е осъществен съставът на административно нарушение, с оглед наличието на множество смекчаващи обстоятелства (нарушението е извършено за първи път, няма нанесени щети, дружеството е изпълнило точно и в срок всички предписания и указания, на рецепцията, на видно за потребителите място, е поставено удостоверението, отразяващо категорията), деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. От приложените писмени доказателства ставало ясно, че се касае за инцидентна проява, липсвали данни за други подобни нарушения, дружеството добросъвестно изпълнявало всички указания и предписания. Поради това наказващият орган следвало да предприеме някоя от мерките по чл.28 б. „а“ ЗАНН преди да пристъпи към санкциониране на дружеството. При това положение, налагането на имуществени санкции в определените размери се явявало несъразмерно тежко спрямо степента на обществена опасност на деянията и дееца. Като не го квалифицирал като такова, АНО бил приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН. С оглед на всичко изложено, се иска от съда да отмени изцяло обжалваното НП като незаконосъобразно, необосновано, издадено в противоречие с материалноправните и процесуалните разпоредби на закона или да го отмени като приложи нормата на чл.28 ЗАНН. Претендират се и разноски.

В съдебните заседания по разглеждане на делото жалбоподателят „**********“ ЕООД не изпраща представител. Депозирана е писмена молба от процесуалния представител на дружеството- адв. Ч. П., с която заявява, че поддържа жалбата, оспорва становището на насрещната страна и моли съда да уважи жалбата и отмени като незаконосъобразно обжалваното НП, както и да присъди на доверителя му сторените в производството 3 разноски, за които прилага списък.

Въззиваемата страна- Директорът на РД за обл.*******, ******, *********, ******* и ********** към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, също не изпраща представител в проведените съдебни заседания. Изразил е обаче писмено становище чрез упълномощения юрк. А. Д. в съпроводителното писмо, с което административнонаказателната преписка е изпратена в РС-********. Становището е за неоснователност на подадената от „**********“ ЕООД жалба. Сочи се, че процесният АУАН е съставен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити по чл.42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл.232, ал.4 ЗТ от служители на РУ на МВР-********, като с АУАН нарушителя е уведомен, че в 14-дневен срок може да отправи до наказващия орган предложение за сключване на споразумение за приключване на производството. Сочи се още, че НП е издадено от компетентен орган, връчено е по реда на чл.232, ал.4 ЗТ и отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН, като с него нарушителят е уведомен за правата му по чл.79б ЗАНН. Относно твърденията в жалбата е заявено, че КП е връчен на служител на дружеството Я.Х., който е присъствал на проверката и е задължен да го предаде на управителя. С писмо от 29.12.2022г. до адреса на дружеството, бил поканен управителят да се яви в КЗП за съставяне на АУАН, като обратната разписка се е върнала с отметка „непотърсена“, което се дължи на проявено от управителя бездействие, от което той не би следвало да черпи благоприятни последици. Съставеният АУАН пък бил връчен отново на основание чл.232, ал.4 ЗТ в търговския обект на служител на дружеството- Я.Х. от служители на РУ-******** и бил върнат в КЗП, като управителят отново проявява бездействие и не представя възражения, които АНО би взел предвид, ако са основателни и не би се стигнало до издаване на процесното НП. Сочи се още, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като от една страна не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, а освен това „*******“ ЕООД е търговски дружество, т.е. субект, който по занятие извършва сделки и следва да бъде запознато с нормативната уредба, касаеща неговата дейност и стриктно да я спазва. Нарушенията били формални, поради което доказване на наличие на претърпени вреди не е необходимо. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да потвърди процесното НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер. Иска се, в случай, че жалбата бъде уважена, да се намали адвокатското възнаграждение на жалбоподателя до минималното такова по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

РП-*********, ТО-******** като заинтересована страна, не изпращат представител в съдебното заседание и не вземат становище.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: