Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 253 от 19.05.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 863/2025
Вид
Решение № 253
Подписан
19.05.2026
Състав
Анелия Цанова, Светла Станимирова, Мария Райкинска

Цитирани разпоредби

  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280,ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280,ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111, буква "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.115 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.21, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.262, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.264, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.264, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.265 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.63 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.95 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.154 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20251001000863 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „ПРОЕКТ 63“-ООД – ответник в първата инстанция чрез пълномощника му адв.Д. Р. против Решение №1294 от 16.09.2025 г. на СГС, ТО, VI-2 състав, постановено по т.д.№772/2024 г., с което дружеството е осъдено да заплати на ищеца „БАУДЕК“ ЕООД, на основание чл.266, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 88 575,92 лв. с ДДС незаплатен остатък от възнаграждение по договор № BG019-CFH/2019 г. от 19.08.2019 г., ведно със законната лихва от 12.04.2024 г. до окончателното плащане, както и да заплати на същото дружество на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата 78 496,35 лв. - договорна неустойка за забава и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в размер на 21 928,05 лв. за исковото производство и 9 079,40 лв. за производството по обезпечаване на бъдещи искове.

Жалбоподателят излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон, като в жалбата се излагат подробни и конкретни доводи за това. Твърди се неправилно приложение на материалния закон - чл.266, ал.1 и чл.79 ЗЗД, както и чл. 92 ЗЗД, неправилна преценка на доказателствата и неизясняване на релевантни факти - съдът е приел, че ищецът е изпълнил надлежно задълженията си, без това да е доказано. Необоснован бил изводът на съда, че изпълнението е надлежно и в срок. Забавите в стотици дни (в някои случаи над 600 дни) 1 показвали съществено нарушение на договора, което изключва възникване на изискуемо право на възнаграждение за забавените дейности. Съдът не е отчел, че изпълнителят е неизправна страна, поради което липсват предпоставки за възникване на право на неустойка. Безспорно било установено, че изпълнителят е допуснал сериозни забави по изпълнението на СМР.

Също така счита, че съдът неправилно е отхвърлил възраженията му за прихващане и неизпълнение. Възражението за прихващане е направено своевременно, в отговора на исковата молба, при наличието на всички законови предпоставки - вземанията са насрещни, еднородни (парични), ликвидни и изискуеми, и имат общ източник - неизпълнение на договора за строителство.

Твърди, че ищецът е забавил изпълнението на редица ключови етапи, в нарушение на ЛКГ, който има задължителен характер по договора. Затова и на основание чл.21 от договора, във вр. с чл.92 ЗЗД, въззивникът е имал право да начисли и прихване дължимата неустойка срещу претендираните от ищеца вземания за възнаграждение. Неправилно било отхвърлено и второто възражение за прихващане с вземането на „ПРОЕКТ 63“ ООД за връщане на недължимо платена сума - 154 416 лв. - разходи за скеле, начислени от „БАУДЕК“ ЕООД в нарушение на договора. Същата сума била фактурирана с фактури № 373/25.10.2022 г., № 3 77/25.11.2022 г. и № 3 81/08.12.2022 г., като ответникът я е заплатил, но това плащане било без правно основание, тъй като разходът за скеле е следствие от забавата на самия изпълнител, който е удължил продължителността на строителството по своя вина.

Погрешно съдът приел, че всички оспорвани насрещни вземания са погасени по давност. Неправилно бил определен момента на настъпване (изискуемост) на правото на вземане за неустойка (чл.21 договора) правилният момент следвало да се пресметне по договорните изменения/анекси и реално установените крайни срокове.

Моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК ищецът „БАУДЕК“ ЕООД чрез пълномощника си адв.Ю. С. е депозирал писмен отговор, в който излага подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба. Отговорът е подробно мотивиран. Моли съда да потвърди решението като законосъобразно и правилно и отхвърли въззивната жалба.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 5-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите, развити в отговора и събраните доказателства, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

2

От събраните в първоинстанционното производство писмени, гласни доказателства и заключения на ССчЕ и комплексна съдебно - техническа и икономическа експертиза - основно и допълнително, се установява следното:

СГС е бил сезиран с обективно съединени искове о т „БАУДЕК“ ЕООД срещу „ПРОЕКТ 63“ ООД както следва:

- по чл.266, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сума в размер от 187 330, 79 лв. - представляваща незаплатен остатък от уговорено възнаграждение за изпълнение на СМР по сключен Договор за възлагане на строителство с № BG019-CFH/2019 г . от 19.08.2019 г., за което е издадена и фактура № 390 от 14.03.2023 г., заедно със законната лихва върху главния дълг, считано от 12.04.2024 г. до окончателното й изплащане и - по чл.92,ал.1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 88 371,83 лв представляваща уговорена договорна неустойка за забава по смисъла на чл.24 от Договора за възлагане на строителство от 19.08.2019 г. в размер на 10 % от стойността на всяко забавено плащане, която е начислена върху всяко едно от забавените плащания на възнаграждение, фактурирано с издадени фактура № 373 от 25.10.2022 г.; фактура № 377 от 25.11.2022 г.; фактура № 381 от 08.12.2022 г. и фактура № 390 от 14.03.2023 г.

В ИМ ищецът твърди, че между ответника „ПРОЕКТ 63“ ООД като възложител и ищеца „БАУДЕК“ ЕООД като изпълнител бил сключен на 19.08.2019 г. Договор за възлагане на строителство. По силата на този договор възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни качествено и в срок при уговорено възнаграждение и на риск и с материали и труд на изпълнителя определени видове и обеми СМР на обект : „Комплекс от пет еднофамилни жилищни сгради с подземни гаражи, допълващо застрояване, басейн и подпорни стени“, който обект е разположен в гр.София и има издадено Разрешение за строеж от 16.02.2018 г. Общата прогнозна стойност на договорените видове и количества СМР, подлежащи на изпълнение, според клаузата на чл.12 от Договора възлиза на 1 297 055,68 лв. без ДДС /1 556 466,82 лв. с ДДС/ . Окончателната цена на изпълнените дейности по договора е предвидено да се определя въз основа отчитане чрез издаването на акт - образец 19 на реално извършените по обекта количества СМР и вложени материали и консумативи. Сочи се, че плащането на заложеното в договора възнаграждение, дължимо за изпълнените СМР, е уговорено да се извършва на всеки 30 дни, считано от започване на тяхното изпълнение и приемането им без възражения от възложителя. За приемането на отделните видове реализирани СМР страните са се съгласили да подписват протокол, съответно разплащането на приетите по този ред работи е предвидено да се прави в срок от 5 календарни дни, считано от подписване на протокола за приемане на съответните СМР.

След започване изпълнението на строителството били подписани още 16 писмени анекса за възлагане на множество допълнителни дейности. В исковата молба е направена разбивка, като е посочена датата на 3 сключване на всеки един от тези 16 броя анекса и цена на възложените с него допълнителни СМР. Срок за извършване на тези допълнителни дейности не е уговорен. След тези допълнително сключени анекси общата стойност на първоначалните и впоследствие възложени за изпълнение на „БАУДЕК“ ЕООД видове СМР нараснала на 3 468 178,48 лв. без ДДС /4 161 814,18 лв. с ДДС/.

Ищецът твърди, че извършените от възложителя „ПРОЕКТ 63“ ООД плащания за реализираните по договора СМР, в т.ч. и допълнително възложените такива, възлизат на 3 974 483,79 лв. с ДДС, съответно оставащият непогасен и дължим остатък на уговореното възнаграждение за изпълненото строителство възлизал на 187 330, 79 лв.

Твърди, че на 14.03.2023г. между страните бил подписан последният 40-ти Акт обр. 19, като с него били актувани извършени СМР с обща стойност от 286 613,00 лв. без ДДС, като за тях бил двустранно подписан акт за приемане на работата, съответно възложителят

„ПРОЕКТ 63“ ООД нямал забележки по предадената му работа. Въз основа на така извършеното приемане на тези видове и обеми СМР изпълнителят „БАУДЕК“ ЕООД издал фактура № 390 от 14.03.2023 г., с която била фактурирана сумата от 286 613,00 лв. без ДДС, съответно 343 935,00 лв. с вкл. ДДС. Сумата по така издадената фактура се поддържа, че е само частично погасена от възложителя „ПРОЕКТ 63“ ООД с получен на 29.01.2024 г. банков превод, като по нея останал неразплатен остатък в размер на 187 330,79 лв. След 29.01.2024г. „БАУДЕК“ ЕООД не е получавал други плащания за изпълнени дейности по договора, което означавало, че и към момента сумата от 187 330,79 лв. остава непогасена от ответника.

Същият е потвърдил счетоводно това свое задължение към „БАУДЕК“ ЕООД към датата 21.09.2024 г. Доброволните опити и покани към ответника да изпълни задължението си не дали резултат.

Ищецът „БАУДЕК“ ЕООД поддържа, че ответникът „ПРОЕКТ 63“ ООД допуснал закъснения в плащането и на други свои изискуеми парични задължения, произтичащи от изпълнението на договора - дължими възнаграждения за изпълнени СМР, за чиято стойност са били издадени : фактура № 373 от 25.10.2022 г.; фактура № 377 от 25.11.2022 г.; фактура № 381 от 08.12.2022 г. и фактура № 390 от 14.03.2023 г. В ИМ подробно са очертани периодите на закъснение в плащането по тези фактури.

Това довело до формиране на вземане за плащане на уговорената в чл.24 от договора неустойка за забава, изчислена в общ размер на 88 371,83 лв., като за закъснението по първата фактура тя е определена на стойност от 29 464,80 лв.; по втората фактура - 11 540,80 лв.; по третата фактура- 12 998,67 лв. и по четвъртата фактура - 34 393,56 лв. При формиране размера на неустойката е ползван договорения в клаузата на чл. чл.24 от договора максимален праг за начисляване на същата, установен на 10 % от общата стойност на закъснялото подлежащо на плащане главно вземане по издадената 4 фактура.

Ответникът „ПРОЕКТ 63“-ООД с отговора на ИМ е оспорил исковете по основание и размер. Не се оспорва, че страните са в договорно правоотношение, породено от Договор за изпълнение на строителство с посочения в ИМ предмет и обект. Твърди, че сроковете за изпълнение на отделните видове и обеми СМР са разписани в нарочен линеен график за изпълнение на СМР и завършване на етапите на строителството - Приложение 2, съставляващо неразделна част от договора.

В клаузата на чл.6, ал.2 от Договора изпълнителят-ищец бил поел ангажимент, че ще изпълнява възложените му с договора СМР при съблюдаване на сроковете, разписани във времевия календарен график. При изпълнението на различни дейности по петте къщи се наблюдавали времеви забави с различна продължителност, вариращи от 67 дни до 699 дни.

Ответникът поддържа, че съгласно договора, полагането на външната топлоизолация на къщите е трябвало да стане в разписания по графика срок.За тази дейност било наложително наемането на скеле. Поради забавата на ищеца обаче, ответникът е направил разноски за наемането на скеле за по-дълъг период от предвидения за това срок, което като разход не би възникнало, ако работата е била извършена от ищеца в заложения за това срок. Твърди, че външната топлоизолация била изпълнена по отношение на 5-те къщи при допускането на съществена забава от 619 дни, като за този период възложителят се наложило да поеме разходите за наем на строително скеле, на стойност от 54 416,00 лв. Тези разходи според ответника се дължали на неизправното поведение на ищеца-изпълнител и именно той следвало да ги понесе.

Ответникът твърди, че изпълнителят е поел с договора задължение за точно, срочно и качествено изпълнение на възложените СМР съгласно изготвения линеен календарен график, но той допуснал съществени отклонения във времево отношение, а това препятствало възможността в негова полза да се породи вземане за неустойка за забава в плащането на уговореното възнаграждение по цитираните в ИМ фактури.