Решение № 45 от 15.01.2018, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 45

15.01.2018г., град Пловдив

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, VІІ-ми граждански състав в закрито заседание на 15.01.2018г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФКА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

КАТЯ БОЕВА като изслуша докладваното от съдия Ст.Михова гр.дело № 2975 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 463 ГПК.

Образувано по жалба на А. Д. Б.,

ЕГН **********, в качеството й на ЕТ „Ади-77-

А. Б.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.

„Белград“ №2, и И. Б. ***,

ЕГН **********, против изготвено на 20.10.2017г. и предявено на 01.11.2017г. разпределение на постъпила сума от публична продан на недвижим имот по изп.дело №358/2015г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, с рег.№.821,с район на действие ПОС, в частта, с която в полза на взискателя „Райфайзенбанк България“ЕАД е разпределена сумата от 69 613,06 лева, с която се погасяват частично вземания обезпечени с втора по ред ипотека посочени под позиции – І, №3, точки 3.1,3.2 и №4, точки 4.1, 4.2. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност на разпределението в обжалваната част,като се поддържа от жалбоподателите за липсата на яснота каква парична сума се разпределя по отделните пунктове, което води до невъзможност да се определи размера на погасеното задължение и счетоводно отразяване на плащанията на взискателя.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не са постъпили възражения срещу жалбата.

Постъпили са писмени обяснения от ЧСИ Петко Илиев по реда на чл.436 ал.3 ГПК, като е изразено становище относно неоснователността на жалбата.

Пловдивският окръжен съд , след преценка доводите на жалбоподателите и материалите по изпълнителното дело, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съгласно разпоредбите на чл.462, ал.2 и чл.463 от ГПК акт на съдебния изпълнител и в срока по чл.462, ал.2 от

ГПК.

С обжалваното разпределение , изготвено на 20.10.2017г., предявено на страните на 01.11.2017г., съдебният изпълнител е разпределил сумата от 94 800 лева, получена от продажбата на недвижим имот, находящ се в град Пловдив, ул.“***“№2, собственост на длъжника А.Б. и на ипотекарния длъжник И.Б..С процесното разпределение съдебният изпълнител отделя суми за вземания по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД и по чл.136,ал.1, т.2 от ЗЗД, след което разпределя суми за вземания от трети ред-с привилегия по чл.136,ал.1,т.3 от ЗЗД и в полза на взискателя „Райфайзенбанк България“ЕАД разпределя глобално сумата от 69 613,06 лева, за вземания обезпечени с втора по ред действаща договорна ипотека, посочени в раздел І, №3, точки 3.1,3.2 и № 4, точки

4.1,4.2 , които се погасяват частично.От мотивите на така посочените в раздел І от разпределението вземания става ясно , че с процесната сума от 69 613,06 лева се погасяват частично вземанията на банката за главница, чиято левова равностойност е 980 045,67 лева, за законна лихва върху главницата към 20.10.2017г. в размер от 38 929,05 лева , за разноски в заповедното производство в размер от 19 953,23 лева и за разноски в исковото производство в размер от 20 274,20 лева.

При тези данни по делото за основателни настоящата инстанция намира доводите на жалбоподателите за незаконосъобразност на разпределението в обжалваната част поради неяснота относно това кои вземания на банката-взискател и в какъв размер се погасяват. В разпределението е посочено само, че с разпределената сума от 69 613,06 лева се погасява частично обезпечените с договорна ипотека вземания на взискателя „Райфайзенбанк България“ЕАД по раздел І, №3, точки 3.1,3.2 и №4, точки 4.1,4.2 ,като привилегировани по чл.136,ал.1,т.3 от ЗЗД. Не е посочено обаче, с тази сума до какъв размер се погасяват вземания на банката по изброените пунктове представляващи съгласно мотивната част вземания за главница с левова равностойност 980 045,67 лева, за законна лихва върху главницата към 20.10.2017г. в размер от 38 929,05 лева , за разноски в заповедното производство в размер от 19 953,23 лева и за разноски в исковото производство в размер от 20 274,20 лева. При множество вземания на взискателя спрямо длъжника, какъвто е процесния случай, са приложими правилата на чл.76 от ЗЗД, за определяне кои от тях и до какъв размер да бъдат погасени.

Това правило обаче, следва да бъде приложено при извършване на самото разпределение, тъй като то съставлява правен акт с погасителен ефект досежно вземанията и като такъв изисква конкретика относно индивидуализацията по вид и размер на подлежащите на удовлетворяване с разпределяемата сума вземания поотделно. В тази връзка следва да се има предвид, че както за длъжника по изпълнителното дело,така и за ипотекарния длъжник не е без значение кои конкретно и до какъв размер вземания на банката се погасяват с процесното разпределение, доколкото сред множеството такива е налице и лихвоносно от 980 045,67 лева и не е ясно до какъв размер същото се погасява, при положение, че върху него или евентуалния му остатък ще продължава да се начислява законна лихва.Същевременно ипотекарният длъжник И.Б. е реално задължен и отговаря единствено с имота за обезпеченото с ипотеката вземане, като в случая цената на продадения такъв не е достатъчна да погаси изцяло вземането на обезпечения ипотекарен кредитор, при което с частично погасеното от стойността на ипотекирания имот вземане отговорността на ипотекарния длъжник е реализирана и изчерпана. Липсва яснота и относно това в какъв размер с глобално разпределената сума от 69 613,06 лева се погасяват посочените в акта на съдебния изпълнител вземания на взискателя за направените в исковото производство и заповедното производство разноски, и които разноски съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/13 г. на ОСГТК, не се ползват с право на предпочтително удовлетворение.Те се прихващат от сумата, която се полага на взискателя по разпределението в удовлетворение на неговото вземане съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

Не е ясно какъв е и непогасеният с процесното разпределение остатък от вземането на банката, по отношение на който принудителното изпълнение ще продължи, което обстоятелство препятства както реализиране на правата на страните така и на самото принудително изпълнение.

Така разпределената глобално сума от 69 613,06 лева за погасяване на вземането на взискателя и ипотекарен кредитор „Райфайзенбанк България“ЕАД, без да е посочено кои точно вземания на банката се погасяват и в какъв размер, възпрепятства настоящият съден състав от проверка за законосъобразност на разпределението.

Предвид изложените съображения и доколкото няма извършено разпределение по отделните вземания в трети ред, който е предмет на жалбата, а съдът не следва да изземва функциите на съдебния изпълнител, в чийто правомощия са да разпредели сумата, обжалваният акт следва да бъде отменен и делото да се върне на съдебния изпълнител, който да извърши разпределени по трети ред, съгласно чл. 136, ал. 1, т.

3 ЗЗД на сумата от 69 613,06 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на А. Д. Б., ЕГН **********, в качеството й на ЕТ

„Ади-77- А. Б.“, ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „***“ №2, и И. Б. ***,

ЕГН **********, изготвено на 20.10.2017г. и предявено на 01.11.2017г. разпределение на постъпила сума от публична продан на недвижим имот по изп.дело №358/2015г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, с рег.№.821,с район на действие ПОС, в частта, с която в полза на взискателя „Райфайзенбанк България“ЕАД е разпределена сумата от 69 613,06 лева, с която се погасяват частично вземания обезпечени с втора по ред ипотека посочени под позиции – І, №3, точки 3.1,3.2 и №4, точки 4.1,4.2, като привилегировани по чл.136,ал.1,т.3 от ЗЗД и

ВРЪЩА делото на ЧСИ Петко

Илиев за изготвяне на ново разпределение по чл. 460 ГПК на сумата от 69 613,06 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.