Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 764 от 08.07.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2263/2024
Вид
Решение № 764
Подписан
08.07.2025
В сила
08.07.2025
Състав
Светла Величкова Пенева, Деница Славова, Красимир Тодоров Василев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. Варна, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20243100502263 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Настоящото въззивно производство по гр.д. № 2263/2024г. е образувано след връщане на делото от ВРС след произнасяне по реда на чл. 250 от ГПК и чл. 247 от ГПК.

Към настоящия момент с влязло в сила Определение № 179/20.03.2025г. по в.ч.г.д. № 20253000500071 по описа за 2025 г. на Апелативен съд – Варна е отменено Определение № 5295/02.12.2024г. по в. гр. д. № 2263/2024г. на Окръжен съд – Варна и е върнато делото на Окръжен съд – Варна за разглеждане на въззивна жалба вх. № 59665/23.07.2024г., подадена от С. В. Г. срещу Решение № 2482/01.07.2024г. по гр. д. № 682/2024г., поправено с Решение № 2922/01.08.2024г. по гр. д. № 682/2024г. по описа на Районен съд – Варна.

Производството по в.г.д. № 2006/2024г. е било образувано по въззивна жалба вх. № 59665/23.07.2024г. от С. В. Г. ЕГН **********, срещу Решение № 2482/01.07.2024 г., постановено по гр.д. № 20243110100682 по описа за 2024 г. на ВРС, 33 с-в, в липсващата отхвърлителна част.

1

С Решение № 2922/01.08.2024 г., постановено по гр.д. № 20243110100682 по описа за 2024 г. на ВРС, 33 с-в, съдът ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение

№2482/01.07.2023г., постановено по гр.д.№ 682/2024г. по описа на ВРС, като:

1/ В диспозитива на решението по чл. 143 СК, на стр. 7 вместо изписаното:

„ОСЪЖДА на основание чл. 143 от СК, Г. Г. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, местност „Ф.Д." ***, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето Д.Г.Г. Г. ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка и законен представител С. В. Г. ЕГН **********, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 300,00лв./триста лева/, считано от датата на от датата на подаване на исковата молба – 19.01.2024г., с падеж до 30- то число на месеца, за който издръжката се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване“ ДА СЕ ЧЕТЕ:

„ОСЪЖДА на основание чл. 143 от СК, Г. Г. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, местност „Ф.Д." ***, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето Д.Г.Г. Г. ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка и законен представител С. В. Г. ЕГН **********, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 300,00лв./триста лева/, считано от датата на от датата на подаване на исковата молба – 19.01.2024г., с падеж до 30-то число на месеца, за който издръжката се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 500 /пет стотин/ лева. “ 2/. в диспозитива на решението по чл. 149 СК, на стр. 7 и 8 вместо изписаното:

“ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК, Г. Г. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, местност „Ф.Д." ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето Д.Г.Г. Г. ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка и законен представител С. В. Г. ЕГН **********, издръжка за минало време в размер по 300,00лв. /триста лева/ месечно, или обща сума от 3600.00лв./три хиляди и шестстотин лева/, за периода от 19.01.2023г до 19.01.2024г., ведно със законната лихва, до окончателното й изплащане.“

2

ДА СЕ ЧЕТЕ:

“ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК, Г. Г. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, местност „Ф.Д." ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето Д.Г.Г. Г. ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка и законен представител С. В. Г. ЕГН **********, издръжка за минало време в размер по 300,00лв. /триста лева/ месечно, или обща сума от 3600.00лв./три хиляди и шестстотин лева/, за периода от 19.01.2023г до 19.01.2024г., ведно със законната лихва, до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 500,00лв. /петстотин лева/ месечно, или за разликата до пълния претендиран размер обща сума от 6000.00лв./шест хиляди лева/, за периода от 19.01.2023г до 19.01.2024г.“ Решение № 2922/01.08.2024 г., постановено по гр.д. № 20243110100682 по описа за 2024 г. на ВРС, 33 с-в, не е обжалвано!

Съгласно задължителните указания, дадени с Определение № 179/20.03.2025г. по в.ч.г.д.№ 20253000500071/2025г. на Апелативен съд – Варна, предмет на въззивната жалба е Решение № 2482/01.07.2024 г., постановено по гр.д. № 20243110100682 по описа за 2024 г. на ВРС, 33 с-в, поправено с Решение № 2922/01.08.2024 г., постановено по гр.д. № 20243110100682 по описа за 2024 г. на ВРС, 33 с-в, в частта, с която съдът: отхвърля иска на С. В. Г. ЕГН ********** против Г. Г. Г. ЕГН **********, за заплащане в полза на детето Д.Г.Г. Г. ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка и законен представител С. В. Г.

ЕГН **********, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 200,00лв., представляваща разликата между претендирания размер от 500лв. и уважения размер от 300лв., считано от датата на от датата на подаване на исковата молба – 19.01.2024г., с падеж до 30-то число на месеца, за който издръжката се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, и отхвърля иска на С. В. Г. ЕГН ********** против Г. Г. Г. ЕГН **********, да заплати в полза на детето Д.Г.Г. Г. ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка и законен представител С. В. Г. ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на сумата от 2400лв., представляваща разликата между претендирания размер от 6000.00лв. и уважения размер от 3600.00лв., за периода от 19.01.2023г до 19.01.2024г., 3 ведно със законната лихва, до окончателното й изплащане.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че по делото не е установено ответникът да дължи издръжка на други непълнолетни деца.

Същият получава месечно възнаграждение в размер на 2450лв., поради което има възможност да заплаща пълния размер на претендираната издръжка.

Детето е във възраст, в която се налага ходене на частни уроци, тъй като й предстои завършване на средното образование. Освен това има нужда от джобни пари, а следващата година ще е и абитуриентският й бал.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в посочената част и да уважи претенциите на ищцата в тяхната цялост.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който излага становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че в случай на уважаване на въззивната жалба, би се стигнало до постановяването на неправилен съдебен акт, който би бил в противоречие с т.5 от Постановление №5 от 16.11.1970г. на Пленума на ВС, т.1 на Постановление №5 от 31.11.1981г. на Пленума на ВС и т.7 от Постановление №5 от 16.11.1970г. на Пленума па ВС. Това е така, защото по този начин съдът би определил общият размер на текущата месечна издръжка в полза на детето за минало време и след предявяване на иска да възлиза на 900 лева, като при разпределянето й между двамата родители, бащата би следвало за поеме задължението да заплати сумата от 500 лева месечно, а останалите 400 лева, като се вземат предвид грижите и усилията, които майката е полагала, да се възложат на нея.

Определянето на общ размер на месечната издръжка в полза на дете от 900 лева, който е в по-голям размер от нетната стойност на минималната работна заплата за страната, която в брутен размер възлиза на 780 лева за 2023г., а за 2024г. на 933 лева, само по себе си би било в нарушение на принципа да не се присъжда месечна издръжка в прекомерен размер.

По отношение на доходите на ответника сочи, че съгласно представената справка от ТД на НАП - Варна същата съдържа информация единствено за размера на осигурителния доход на лицето, но не и за нетното му трудово възнаграждение, което определя действителните възможности на съответния родител да престара издръжка.

4

Сочи още, че детето - Д.Г.Г. Г. е живеела на равни периоди и при баща си и при майка си до 15.02.2023г. След фактическата раздяла на родителите, грижи и издръжка за другото им дете - В., което е било студент в град София е полагал единствено бащата. Тези факти не са оспорени от насрещната страна.

Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от С. В. Г. ЕГН ********** срещу Г. Г. Г. ЕГН **********, искове за прекратяване на сключения между страните граждански брак, на основание чл.49 ал.1 от СК, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака /без произнасяне по въпроса за вината/ и небрачни искове, както следва: за предоставяне на ищеца упражняването на родителските права спрямо детето Д.Г.Г. Г., за определяне на местоживеенето на детето при нейната майка, за определяне на ответника Г. Г. Г. с ЕГН: ********** подходящ режим на личен контакт с детето, за осъждане бащата да плаща чрез майката издръжка за детето Д.Г.Г. Г., с ЕГН **********, в размер от 500 (петстотин) лева месечно занапред и за осъждане на бащата да заплати чрез майката издръжка на непълнолетното дете - Д.Г.Г. Г. ЕГН **********, за минало време, за една година назад, считано от датата на завеждане на настоящия иск в общ размер на 6000 лева - 12 месеца по 500 лева, ведно със законната лихва, да се постанови фамилното име на съпругата след прекратяване на брака – да е предбрачната фамилия - „П.".

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтичат претендираните права, Ищцата твърди, че от 11 години съпрузите са във фактическа раздяла, като между тях са прекъснати всякакви емоционални, икономически и лични отношения. Живеят в отделни жилища - Г. Г. Г. в жилище в гр. Варна, местност „Ф.Д." ***, което е негова лична собственост, а С. В. Г. живее в жилище собственост на родителите й на адрес гр. Варна, ул. „Арх. П.М." ***. От брака съпрузите имат две родени деца, едното от които е пълнолетно и живее със своята майка, като бащата не заплаща издръжка за него.

В срокът по чл.131 ГПК, ответникът Г. Г. Г. ЕГН ********** 5 потвърждава, че брачната връзка съществува формално, поради което счита, че искът е основателен и следва да бъде уважен, като бракът бъде прекратен. Не се противопоставя на искането упражняването на родителските права на роденото от брака дете Д.Г.Г. Г. да бъде предоставено на майката, както и да се определи местоживеенето на детето да бъде при майката на адрес: гр. Варна, ул. „Арх. П.М." ***. Не се противопоставя и по отношение на посочения в исковата молба режим на лични отношения между бащата и непълнолетното дете Д.Г.Г. Г.. Не се противопоставя и на искането на ищцата да възстанови предбрачното си фамилно име — П.. По отношение на предявения иск с правно основание чл.149 от Семейния кодекс, с който се претендира издръжка за минало време в общ размер на 6000 лева или 12 месеца по 500 лева, ответникът заявява, че не го оспорва по основание, но оспорва същия по размер. С оглед на гореизложеното счита, че предявеният иск с правно основание чл.149 от СК е основателен, но претендиралият размер на месечната издръжка следва да бъде редуциран до 300 лева. По тази причина оспорва претендираната сума за разликата над 3600 лева до посочената в исковата молба от 6000 лева, като в тази й част счита претенцията за неоснователна. По отношение на заявената претенция с исковата молба бащата да бъде осъден да заплаща издръжка в полза на детето Д.Г.Г. Г. в размер на 500 (петстотин) лева, оспорва същата по размер. Счита, че претендираната месечна издръжка е завишена и същата следва да бъде определена в размер на 300 лева.

При така очертания предмет на въззивна проверка по реда на чл.