Решение № 192 от 14.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. В.Т., 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Радка Цариградска при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Въззивно гражданско дело № 20254100501190 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 16.10.2025 година, постановено по гр.дeло № 798 по описа на Горнооряховски районен съд за 2025 година, е прието за установено, че Д. Д. В. дължи на “ЛЕВ ИНС“-АД, гр. София, 5 660 лв., стойност на платено обезщетение по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ на пострадал при пътнотранспортно произшествие на 09.08.2018 година, причинено от ответника, ведно със законна лихва върху вземането, считано от 17.01.2025 година до окончателното му заплащане. В полза на ищеца са присъдени разноски.

Решението е обжалвано от Д. Д. В. с искане за отмяната му вцялост и за постановяване на ново, отхвърлящо иска. Позовава се на неправилна преценка на доказателствата и противоречие с материалния закон.

Ответникът по жалбата - “ЛЕВ ИНС“-АД, гр. София - изразява становище за неоснователността й за безпорочност на атакуваното решение. Претендира разноски за второинстанционното производство.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено:

По реда на чл. 422 от ГПК са предявени искове с правно основание чл. 500, ал.1, т. 1, предложение второ, от Кодекса за застраховането и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

1

Ищцовата страна - “ЛЕВ ИНС“-АД, гр. София - излага в исковата си молба, че на *** ответникът, управлявайки лек автомобил „Ш.", причинил транспортно произшествие – сблъсък с насрещно движещ се автомобил, от което последвали увреждания на пътник в последния – М.П.М.. Въз основа на договор за застраховка, покриваща риска гражданска отговорност на автомобилистите, ищецът заплатил на пострадала обезщетение. Д.ието ответникът осъществил след употреба на наркотични вещества. По реда на настоящото производство претендира да се приеме за установено, че има регресно вземане за 5 660 лв., стойност на платеното на пострадалата, ведно със законна лихва върху него, считано от 17.01.2025 година. Претендира разноски.

Ответната страна - Д. Д. В. – оспорва факта на вредите и стойността им. В хода на устните състезания навежда довод за недоказаност на претенцията.

След преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК съдът приема за установено от фактическа страна:

Не се спори, установено е от обясненията на страните и протокол от ***, съставен от служител на пътна полиция, ОД МВР, гр. В.Т., че на ***, около 13:00 часа на ПП I- 5 км. 104 + 100, ответникът е предизвикал транспортното произшествие, от което е пострадала пътничката в автомобил „М." М.М.. Няма спор, че за управлявания от ответника автомобил – „Ш.", с дружеството-ищец е сключена застраховка, покриваща риска гражданска отговорност, и на това основание на пострадалата е изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на исковата сума. В тази насока е и неоспореното откъм съдържание споразумение № 866 от 09.11.2020 година между ищцовото дружество и М.П.М..

Искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Ищцовото твърдение ответникът да е шофирал под въздействието на наркотици е голословно. На това обстоятелство следва да се настои, защото основен елемент в състава на чл. 500, ал. 1, т. 1, предложение второ, от Кодекса за застраховането е употребата на наркотици и шофиране под тяхно въздействие. В общата хипотеза на застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ застрахователят няма право на регрес. Това прави нормата на чл. 500 от КЗ изключителна, а прилагането й може да бъде само стриктно. Липсата на елемент от фактическия състав на регресното вземане – шофиране под въздействие на наркотично вещество, налага то да бъде отречено.

Доводите на ищеца не могат да бъдат съобразени. Те почиват на лаконичната констатация на прокурора в прекратителното постановление от 04.03.2020 година по досъдебно производство зм-693/2019 год., че на ответника е извършена проверка с техническо средство, отчело положителна проба с индикация за амфетамин и метамфетамин. Тази констатация повдига два въпроса, нито един от които не може да намери отговор в доказателствата по делото. На какво се базира твърдението на прокурора при положение, че в протокола на пътна полиция за установяване на транспортното произшествие отбелязване за проверка за наркотици липсва; ако проверката е направена по-късно, къде е протоколът за 2 извършването й, и къде и кога се е състояла. На второ место, ако ответникът е бил под въздействие на наркотици, защо срещу него не е образувано производство поне по текста на чл. 343б, ал. 3 от НК.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

Отменя решение от 16.10.2025 година, постановено по гр.д eло № 798 по описа на Горнооряховски районен съд за 2025 година, вместо което постановява:

Отхвърля предявения от “ЛЕВ ИНС“-АД, гр. София, против Д. Д. В., ЕГН: **********, село П., ул. „К.", и с к, с който на основание чл. 500 , ал. 1, т. 1, предложение второ, от Кодекса за застраховането и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите претендира да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5 660 лв., стойност на платено обезщетение по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ на пострадал при пътнотранспортно произшествие на 09.08.2018 година, ведно със законна лихва по чл.

86 от ЗЗД, считано от до окончателното й заплащане, като недоказан.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. В.Т., 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Радка Цариградска при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Въззивно гражданско дело № 20254100501190 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 16.10.2025 година, постановено по гр.дeло № 798 по описа на Горнооряховски районен съд за 2025 година, е прието за установено, че Д. Д. В. дължи на “ЛЕВ ИНС“-АД, гр. София, 5 660 лв., стойност на платено обезщетение по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ на пострадал при пътнотранспортно произшествие на 09.08.2018 година, причинено от ответника, ведно със законна лихва върху вземането, считано от 17.01.2025 година до окончателното му заплащане. В полза на ищеца са присъдени разноски.

Решението е обжалвано от Д. Д. В. с искане за отмяната му вцялост и за постановяване на ново, отхвърлящо иска. Позовава се на неправилна преценка на доказателствата и противоречие с материалния закон.

Ответникът по жалбата - “ЛЕВ ИНС“-АД, гр. София - изразява становище за неоснователността й за безпорочност на атакуваното решение. Претендира разноски за второинстанционното производство.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено:

По реда на чл. 422 от ГПК са предявени искове с правно основание чл. 500, ал.1, т. 1, предложение второ, от Кодекса за застраховането и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

1

Ищцовата страна - “ЛЕВ ИНС“-АД, гр. София - излага в исковата си молба, че на *** ответникът, управлявайки лек автомобил „Ш.", причинил транспортно произшествие – сблъсък с насрещно движещ се автомобил, от което последвали увреждания на пътник в последния – М.П.М.. Въз основа на договор за застраховка, покриваща риска гражданска отговорност на автомобилистите, ищецът заплатил на пострадала обезщетение. Д.ието ответникът осъществил след употреба на наркотични вещества. По реда на настоящото производство претендира да се приеме за установено, че има регресно вземане за 5 660 лв., стойност на платеното на пострадалата, ведно със законна лихва върху него, считано от 17.01.2025 година. Претендира разноски.

Ответната страна - Д. Д. В. – оспорва факта на вредите и стойността им. В хода на устните състезания навежда довод за недоказаност на претенцията.

След преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК съдът приема за установено от фактическа страна:

Не се спори, установено е от обясненията на страните и протокол от ***, съставен от служител на пътна полиция, ОД МВР, гр. В.Т., че на ***, около 13:00 часа на ПП I- 5 км. 104 + 100, ответникът е предизвикал транспортното произшествие, от което е пострадала пътничката в автомобил „М." М.М.. Няма спор, че за управлявания от ответника автомобил – „Ш.", с дружеството-ищец е сключена застраховка, покриваща риска гражданска отговорност, и на това основание на пострадалата е изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на исковата сума. В тази насока е и неоспореното откъм съдържание споразумение № 866 от 09.11.2020 година между ищцовото дружество и М.П.М..

Искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Ищцовото твърдение ответникът да е шофирал под въздействието на наркотици е голословно. На това обстоятелство следва да се настои, защото основен елемент в състава на чл. 500, ал. 1, т. 1, предложение второ, от Кодекса за застраховането е употребата на наркотици и шофиране под тяхно въздействие. В общата хипотеза на застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ застрахователят няма право на регрес. Това прави нормата на чл. 500 от КЗ изключителна, а прилагането й може да бъде само стриктно. Липсата на елемент от фактическия състав на регресното вземане – шофиране под въздействие на наркотично вещество, налага то да бъде отречено.

Доводите на ищеца не могат да бъдат съобразени. Те почиват на лаконичната констатация на прокурора в прекратителното постановление от 04.03.2020 година по досъдебно производство зм-693/2019 год., че на ответника е извършена проверка с техническо средство, отчело положителна проба с индикация за амфетамин и метамфетамин. Тази констатация повдига два въпроса, нито един от които не може да намери отговор в доказателствата по делото. На какво се базира твърдението на прокурора при положение, че в протокола на пътна полиция за установяване на транспортното произшествие отбелязване за проверка за наркотици липсва; ако проверката е направена по-късно, къде е протоколът за 2 извършването й, и къде и кога се е състояла. На второ место, ако ответникът е бил под въздействие на наркотици, защо срещу него не е образувано производство поне по текста на чл. 343б, ал. 3 от НК.

Водим от горното съдът

РЕШИ: