Решение № 276 от 15.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Пловдив, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20225330114454 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно осн. чл.240 ЗЗД.

Ищцата Е. С. Д. поддържа, че тя, нейният **** и ответникът били близки ****.

Тъй като ответникът имал финансови затруднения, ищцата и нейният *** често му представяли в заем парични средства. На 10.10.2017г. ищцата превела от нейна лична банкова сметка по банкова сметка на ответника като заем сумата от 9000 лв. По силата на предаването на сумата на ответника между него и ищцата е възникнало правоотношение по договор за заем. Страните не били уговорили падеж на задължението, поради което ищцата сочи, че исковата молба има характер на покана за връщане на сумата. Предвид това се прави искане да бъде осъден ответника да заплати сумата 9000 лв., както и законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба.

Особения представител на ответника Д. С. И. оспорва иска по основание и размер. Твърди, че между страните не е възниквало заемно правоотношение, съответно по банкова сметка на ответника не е постъпвала като заем сумата от 9000 лв. Сочи се и че към 10.10.2017г. ответникът е бил представляващ на няколко търговски дружества и би могло заемната сума да е била предоставена не на ответника в лично качество, а на някое от търговските дружества. Сочи се, че дори и да се установи, че сумата от 9000 лв. е преведена от сметка на ищцата към сметка на ответника, то не е ясно какво е основанието за посочения банков превод. Счита, че иска е неоснователен и следва да се 1 отхвърли.

Съдът намери за установено следното:

Установява се от представеното от ищцата извлечение от банкова сметка, че на ***** г. Е. Д. наредила от личната си банкова сметка с номер ****** по сметка ***** открита на името на ответника Д. И. сумата 9000 лв. с отразено основание за превода "*** ****" /лист 4 и 51/. Според представените от представените от третото лице "ОББ" АД документи, че банкова сметка *****, която след миграция в електронната система на "ОББ" АД е с номер ***** е с титуляр ответника Д. С. И.. На **** г. началното салдо по тази сметка е било 17,38 лв. като на **** г. по нея са постъпили 9000 лв. с наредител Е. С. Д. и основание "*** ****" / лист 62 и 63/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

При така събраните по делото доказателства се налага извод, че между страните е сключен договор за заем. Квалификацията по чл.240 ЗЗД се налага предвид основанието за превода, с оглед изричното посочване, че преводът на сумата е извършено под формата на заем лично на физическото лице. Ответникът е получил сумата на посоченото от ищцата основание, като видно от приложеното извлечение от сметка е започнал да се разпорежда с нея, теглейки суми / лист 63/. Следователно от поведението на И. е видно, че той е признал основанието на което е получил сумата, тъй като не я е наредил обратно на ищцата като погрешно преведена.

Предвид изложеното съдът намира, че са неоснователни доводите на особения представител на ответника, че не е доказано основанието за предаване на сумата, както и това, че тя не е получена от ответника в лично качество. Извод за това се обосновава от факта, че макар И. да е представител на няколко търговски дружества сумата е била преведена по личната му сметка.

След като е получил заема ответникът е следвало да го върне. Същият не е доказал, че е сторил това.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да се уважи.

Върху главницата следва да се присъди законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 07.10.2022г.

По разноските:

Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 1960 лв. от които 360 лв. държавна такса /л. 5/, 1300 лв. възнаграждение за особен представител /л. 28/ и 300 лв. адвокатско възнаграждение /л. 48/.

РЕШИ:

2

ОСЪЖДА Д. С. И. ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. Ш. с. № ***, ет. * да заплати на Е. С. Д. ЕГН **********, с постоянен дрес гр. Б., ж.к. С., бл. **, вх. **, ет.

*, ап. *, на осн. чл. 240, ал.1 ЗЗД, сумата 9000 лв. /девет хиляди лева/ дължима по договор за заем от *** г., както и законната лихва върху главницата, считано от *** г. до окончателното заплащане.

ОСЪЖДА Д. С. И. ЕГН ********** да заплати на Е. С. Д. ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1960 лв. /хиляда деветстотин и шестдесет лева/, представляваща деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3