Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 275 от 02.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2199/2025
Вид
Решение № 275
Подписан
02.03.2026
В сила
02.03.2026
Състав
Светлана Изева, Радостина Стефанова, Светлана Станева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • §1, т.2, б."а" · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл.318, ал.2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Пловдив, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно гражданско дело № 20255300502199 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.

Образувано е по подадена въззивна жалба от **********, против Решение № 2994/12.06.2025г., постановено по гр.д.№ 15657/2024г. от Районен съд - Пловдив, IX гр.с., с което са отхвърлени предявените от дружеството против В. А. М., ЕГН **********, с адрес гр. *******, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.318, ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 8737/13.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, изд. по ч. гр. д. № 18380/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХII гр. с., представляващо претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 19.01.2022 г. до 15.11.2023 г. в размер на сумата от 531, 42 лв. за обект, находящ се в гр. **********, както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение 1 за периода от 31.03.2022 г. до 31.10.2023 г. в размер на сумата от 45, 05 лв., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 12.12.2023 г., до окончателното заплащане. Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи изцяло исковата претенция.

От въззиваемата страна В. А. М., ЕГН **********, с адрес гр.

*********, чрез назначения особен представител адв.В. Т., е депозиран писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от *********ЕООД против В. А. М. е заведена искова молба по чл.422 от ГПК, с която е посочено, че между дружеството и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода при Общи условия (ОУ) на осн. чл.198 от Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът, потребител с № 0101401675, не е заплатил за периода от 19.01.2022 г. до 15.11.2023 г. дължимата цена за доставка на питейна вода до обект, находящ се в находящ се в гр. ***********. Изтъкнато е, че ответникът има качеството потребител по отношение на процесния обект, тъй като е наемател на ОП „Жилфонд“ и е титуляр на партидата, открита за имота. Посочено е, че последният отговаря за заплащане на задълженията в качеството му на фактически ползвател на имота, като поддържа, че законът позволява партидата да се води освен на собственика на имота, и на неговият ползвател.

Описано е, че в имота е осъществяван реален отчет на индивидуалното измервателно устройство с номер в картотеката на ищеца № 0101724427, като в карнета са полагани подписи на потребителя или на негов представител.

Посочено е също, че между страните е било сключено Споразумение за разсрочено плащане от 19.04.2022 г., което включвало и част от процесните суми, което е прекратено, поради неговото неизпълнение от страна на длъжника. Поради неизпълнение на задълженията в срок длъжникът изпаднал в забава. Към исковата молба са приложени Справка за неплатени задължения на абоната, копия от карнети и др.

2

От ответната страна В. А. М., чрез назначения особен представител адв. В. Т., е депозиран в законоустановения срок по чл.131 от ГПК писмен отговор, с който е оспорено обстоятелството, че била имала качеството на потребител на ВиК услуги. Възразява, че в имота липсва монтиран изправен индивидуален водомер, който да е измервал точно, доставените в имота количества вода, в който смисъл оспорва обстоятелството, че начислените количества вода са реално изразходвани, определено по показания на водомер.

Посочено е, че ищецът не е извършвал периодични отчети на изразходваното количество вода. Възразява, че карнетите са нередовно водени и не отговарят на изискванията на чл.32 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи. Твърди, че в по-голямата част от полетата липсват подписи на потребител, а в полетата, където такива подписи са положени – те не са изпълнени от ответната страна. Поддържа, че Споразумението за разсрочено плащане не представлява признание на задълженията, доколкото обхваща малка част от процесния период и не е посочено каква е стойността на задължението за този период.

Представен е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г.

В хода на производството е приета ССЕ, изготвена от в.л.*********.

Разпитан е и един свидетел инкасатор за процесния имот *********.

Районният съд, с обжалваното решение, за да отхвърли исковата претенция, излага основни съображения, че в производството по делото не са били представени доказателства, от които да се установява, че ответната страна е наемател на процесния имот. От представената по делото преписка от Общинско предприятие „Жилфонд“ – П. се констатира, че между Община П. и В. А. М. е сключен Договор за наем на общинско жилище № 3- 638/14.09.2018 г., по силата на който ответната страна е настанена в общинско жилище, находящо се в гр. **********, за период от 14.09.2018 г. до 05.12.2027 г.

Представена е декларация от 14.09.2018 г., с която ответната страна – в качеството на наемател на жилище в гр. **********, е изразила съгласие настанителната й заповед да бъде предоставена за служебно ползване на *********(енергоснабдяване и топлофикация) и „**********, като е 3 декларирала, че ежемесечно ще представя бележки за заплатен наем и консумативи – електроенергия, топлоенергия и ВиК. Районният съд е наложил правен извод, че ответната страна в качеството си на облигационен ползвател на общинско жилище е изявила воля за сключване на договор за доставка на ВиК услуги, като между нея и ищцовото дружество е възникнало правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги на обект, находящ се в гр. *********. От така представените доказателства не се е установило, че недвижимият имот, който ответната страна ползва в качеството на наемател да е идентичен с процесния, доколкото договорът за предоставяне на ВиК услуги е сключен по отношение на обект, находящ се в гр. *********, а ищецът претендира стойността на предоставените услуги за доставка на питейна и отвеждане на канална вода за обект в гр. ********. В производството по делото не са били представени доказателства, от които да е установено, че е налице идентичност между двата обекта. Поради тези аргументи, Районният съд е приел, че ответната страна не е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги и не дължи цената за предоставените такива по отношение на процесния имот.

С въззивната жалба на ********* е посочено, че действително е записан адрес на водоснабдения имот: гр.********** , но това не означава, че се претендират сумите за друг обект, тъй като адресът е един и същ. От доказателствата по делото, по-конкретно представените карнети и Споразумение за разсрочване на плащане № 22090 от 19.04.2022г. ставало видно, че адресът на водоснабдения имот е на ул. ******** . Това обстоятелство не било взето предвид при постановяването на решението. На следващо място, дружеството възразява, че в хода на делото, този факт не е оспорен от ответната страна в писмения отговор по чл.131 от ГПК или впоследствие в хода на производството. Счита, че се касае за непълно изписване на адреса, което не означава, че не следва да се ценят изобщо събраните в хода на делото доказателства. Също така по делото е приложено Споразумение за разсрочване на плащане, което не е било оспорено от ответника в хода на процеса. Това доказателство обуславя само по себе си изводът, че потребителят е ползвал В и К услуги за водоснабдения имот и съответно е знаел, без да възрази, че дължи заплащане на съответните натрупани суми представляващи цена за услугата, която той е използвал.

Дружеството поддържа, че е доказана облигационната връзка между страните 4 по делото, което обосновава искането за заплащане на дължимите главници за предоставените от ищеца В и К услуги. Възразява също, че не са били обсъдени и взети предвид показанията на разпитания инкасатор свидетелят Г.

В., която е описала какво представлява имота, знае къде се намира водомера и е ходила да прави опит за редовно отчитане, но се е сблъсквала с агресивно поведение на член на домакинството на ответницата. В хода на делото е доказано не само качеството на „потребител” на ответника, но и е доказан размера на задължението с приетата съдебно-счетоводна експертиза.

Дружеството счита, че непълнотата на изписването на водоснабдения адрес, който не е бил оспорен в хода на делото, за който има и представени писмени доказателства, в които е отразен сключения с ОП „Жилфонд“ договор за наем не представлява предпоставка за пълното отхвърляне на предявените искове предвид, че е налице факт на изявено извънсъдебна воля от ответника да погасява доброволно дълговите си към ищцовото дружество Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Съгл.чл.198о /Нов - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 24.09.2009 г./ ал.1 - Стопанисването, поддържането и експлоатацията на В и К системите и съоръженията, както и предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от В и К оператори по реда на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/. По силата на §1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ – „Потребители“ са: а/ юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б/ юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в/ предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

Съгласно чл.2,ал.3 от Общите условия на оператора **********, 5 одобрени от КЕВР с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. - Потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги - за времето на наемното правоотношение, при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред В и К оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, това лице /наемател/ да бъде потребител на В и К услуги за определен срок. От приложените документи по преписка, изпратена по делото с Писмо с изх.№ 351/19.02.2025г., подписано от Директора ОП „Жилфонд“-П. инж.А. Д., може да се направи извод, че с лицето В. А. М. има възникнало наемно правоотношение за общинско жилище с адрес гр.********. Съгласно Протокол-опис 1 в имота е монтиран водомер. От приетата по делото Декларация – съгласие титуляр на партидата да бъде наемател/ползвател се констатира, че е подписана на 05.12.2022г. от лицето В. Р., заместваща длъжност *********. В договора за наем с № 3-638/14.09.2018г., сключен между В. А. М., в качеството на наемател, и Община -Пловдив, чрез ОП“Жилфонд“, в качеството на наемодател, за срок от 14.09.2018г. до 05.12.2027г. е уговорено между наемодателя и наемателя, че последният се задължава да заплаща месечен наем в размер на 34,46 лв., включително и такса битови отпадъци. В преписка се намират и констативни протоколи, подписани от служители на ОП“Жилфонд“ и В. А., за извършени посещения на място в имота, които проверки са приключили с констатации, че общинското жилище е много лошо поддържано, дворът е пълен с боклуци, М. е предупредена да погаси задълженията си за наем, такса битови отпадъци и вода. М. е подписала констативните протоколи без възражения. Видно е от приетото Споразумение за разсрочване на задължение от 19.04.2022г., подписано между В. А. М. и „******, че страните са се съгласили длъжникът М. доброволно да погаси натрупаните задължения за имот, находящ се в гр.**********, на стойност общо 3736,34 лв. за периода 31.08.2016г. – 31.03.2022г., на общо 21 броя вноски, но действието на същото е било прекратено след подписването поради неизпълнение от страна на В. А. М.