Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12463 от 26.06.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 7415/2025
Вид
Решение № 12463
Подписан
26.06.2025
Състав
КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 12463 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110107415 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на ТС” ЕАД, ЕИК *************, срещу К. Ц. Л., ЕГН: ********** и Ц. И. Л., ЕГН: **********, и двамата с адрес:

****************************, с искане да бъдат осъдени ответниците заплатят в условията на разделна отговорност сума в размер на 760.11лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба/07.02.2025 г./ до изплащане на вземането, и 111.34лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2023г. до 03.02.2025г., както и сума за дялово разпределение за периода м.05.2022г. - м.04.2024г. в размер на 65.30лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба/07.02.2025 г./ до окончателното изплащане на сумите и 13.08лв. - мораторна лихва за периода от 17.07.2022г. до 03.02.2025г.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: ****************************, ID номер:

****, номер на инсталация: ***********, абонатен №: **************.

Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици на процесния топлоснабден имот са клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл.

153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ТС“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им 1 приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.

2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия Поддържа се, че в топлоснабдения имот е използвана доставяната от дружеството топлинна енергия за абонатен № ************** през процесния период, като ответниците не са погасили задължението си.

Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имат са начислявани от “ТС” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „Н” АД., на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16334 от 06.04,2007 г. за топлоснабдяването. За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, като съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най - старото.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. Ц. Л. оспорва исковете като неоснователни.

Сочи се, че не са представени никакви доказателства какъв дял от имота притежава ответника. Сочи се, че ако е подадена Молба-Декларация лицето е встъпва в облигационни отношения, което изключва правната връзка със собственика. Оспорва се дължимостта на сумите за лихва за забава, като ответникът се позовава на ОУ на ищеца от 2014 г. Твърди се, че няма основание и за дължимост на суми за дялово разпределение, след като самият ищец признава, че същото се води от фирма за дялово разпределение и не е доказано ищецът да има основание да изисква сумите.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Ц. И. Л. оспорва исковете като неоснователни.

Сочи се, че ищецът признава неизгодният за него факт, че друго лице, е в договорни отношения, като носител на партидата, а ответникът не е потребител на топлинна енергия в имота, след като не е вещен ползвател на имота. Оспорва се наличието на договорна връзка с ищеца.

Оспорва се размера на претендираната топлинна енергия.

Твърди се, че вземането при служебно начислена енергия поради неосигурен достъп има и известен характер на неустойка, доколкото потребителят има договорно задължение да осигурява достъп за реален отчет, което води до уважаването на иска на различни от твърдените от ищеца факти и признаването на различно от претендираното от ищеца вземане. встъпва в облигационни отношения, което изключва правната връзка със 2 собственика. Оспорва се дължимостта на сумите за лихва за забава, като ответникът се позовава на ОУ на ищеца от 2014 г. Твърди се, че няма основание и за дължимост на суми за дялово разпределение, след като самият ищец признава, че същото се води от фирма за дялово разпределение и не е доказано ищецът да има основание да изисква сумите.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД

С Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на **************** К.

Ц. Л. и Ц. И. Л. закупуват апартамент ****************

Видно от представения протокол от проведено на 30.08.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в **************** етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Н И“ ООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Представен е договор от 30.09.2002 г., сключен между „Н И“ ООД, и етажната собственост с адрес: ************ по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.

Ангажиран е договор, сключен между „ТС“ ЕАД – възложител и „Н“ АД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната станция топлозахранва два входа- В и Г в процесната сграда. Общия топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.

„терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334.

В процесния имот е имало 3 броя отоплителни тела с монтиран ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление/ в помещения: хол, кухня и стая с визуален отчет. В банята има щранг-лира без техническа възможност за монтаж на уред. На 01.03.2024г. разпределителите са подменени е нови с радио отчет, като са свалени показанията на демонтираните разпределители. Показанията на уредите с дистанционен отчет не се нанасят на хартиен носител. Същите фигурират в изравнителните сметки, представени на в.л. За процесния период има служебни изчисления за щранг-лирата в банята, извършени на база инсталирана мощност, умножена по к-фактор, умножена по МСРС/максимален специфичен разход на сградата и умножени с ТЕ за 1-ца редуцирано показание.

През процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е 3 изчислена по формула приложена в Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на база пълната отопляема кубатура 142 куб.м. съгл. списък с разпределение на кубатурите в сградата, представен на в.л. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части.

В процесния имот има монтирани един брой водомери за топла вода, като за процесния период показанието на водомера „старо“ и „ново“ е 1 куб.м. и за процесния период няма изчислена ТЕ за БГВ.

СТЕ счита, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.

Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за сградна инсталация и имот е в размер на 760.14 лeвa.

Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице лица е използвало документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./.

Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.

Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.