Определение № 505 от 27.07.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 505 гр. Шумен, 27.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Димчо Ст. Луков

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно частно гражданско дело № 20233600500307 по описа за 2023 година Делото е образувано по постъпила въззивна частна жалба вх. № 3969/21.03.2023 от адв. Т. К. от САК, в качеството й на процесуален представител на В. Й. В. срещу Определение № 231/30.01.2023 г. по частно гражданско дело № 20223630101554 по описа на Районен съд - Шумен. С обжалваното определение, съдът е оставил без уважение подадената молба от процесуалния представител на ищеца, с пр. осн. чл. 248 от ГПК с рег.№ 402/11.01.2023 г. за изменение на Решение №1/03.01.2023 г., постановено по гр.д. № 20223630101554/2022 г. по описа на РС-Шумен, в частта за разноските. С посочената молба съдът е бил сезиран с искане да се измени съдебното решение, в частта за разноските, като: 1/ да се присъди на адв. К. възнаграждение за осъществено процесуално представителство по първоинстанционното исково производство пред РС-Шумен по общо 7 бр. искове, както и в производство по обезпечаване на доказателства; и 2/ да се редуцират разноските, които ищецът е бил осъден да заплати на ответника, като се отчете направеното в откритото съдебно заседание възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.

С определение № 326/19.05.2023г. по в.ч.гр.д. № 20233600500169 по описа на ОС – Шумен, съдът е върнал жалбата на РС – Шумен, за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК, по отношение на искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК - за намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ответника по делото поради прекомерност, доколкото с обжалваното определение, липсва произнасяне в тази част на молбата. С определение № 1212/26.05.2023г. съдът е оставил без уважение молбата и в тази й част, тъй като е приел, че се касае за множество искове, по всеки от които се дължи възнаграждение, независимо от формата на съединяване и присъденото такова с решението в размер на 435.50 лева на 1 основание чл. 78, ал. 3 от ГПК от общо претендираното 1 730лева с ДДС, не е прекомерно.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда да го отмени. Излага, че претендирания адвокатски хонорар е на осн. чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗА и в посочената разпоредба, не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за безплатна правна помощ. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна помощ са адвоката да е оказал безплатна адвокатска помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗА и в съответното производство насрещната страна да носи отговорност за разноски. В настоящия случай тези предпоставки били налице и при своевременно заявено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът е длъжен да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по – нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, като осъди другата страна да го заплати.

Позовава се на редица съдебни актове и моли съда да отмени обжалваното определение, като се допълни решението в частта за разноските и да и се присъдят дължимите такива в нормативно установеното минимално адвокатско възнаграждение. По отношение на възражението за прекомерност, на присъденото на ответника адвокатско възнаграждение, моли същото да бъде намалено до минимално предвиденият по наредбата размер, съразмерно на отхвърлената част от исковете, като счита и, че във присъденото възнаграждение не следвало да се включва ДДС, доколкото по делото липсвали доказателства, че данъкът е бил начислен и внесен т.е., че разходът за този косвен данък действително е бил направен.

Ответната страна по жалбата, редовно уведомена е депозирала отговор, в който моли съдът да я отхвърли, като недопустима, незаконосъобразна и неоснователна. Счита, че адвоката не е направил в срок съобразно ГПК искането за разноски, съответно и в списък по чл. 80 от ГПК, поради което постановеното решение, в частта за разноските е правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с възраженията изнесени в жалбата, становището на ответника и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на В. Й. В., против „Напоителни системи“ ЕАД клон Шумен, в която, в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение, са предявени, както следва: 1/конститутивен обуславящ иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване прекратяването на трудовото 2 правоотношение между страните за незаконно и отмяна на Заповед № 13/25.05.2022 г. на управителя на „Напоителни системи“ ЕАД, клон Шумен;

2/обусловен иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, ищецът да бъде възстановен на заеманата при ответника длъжност: „Инженер ХМС, водоподаване, язовири, ОПВВВ“; 3/иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за присъждане на обезщетение поради незаконно уволнение за времето, през което ищецът е останал без работа, но за не повече от шест месеца, в размер на 500 лв., частично от 5000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от исковата молба – 22.07.2022 г. до окончателно плащане; 4/иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано от ответника в трудовата книжка на ищеца; 5/иск с правно основание чл. 220 КТ, за присъждане на обезщетение поради неспасен от ответника срок на предизвестие, в размер на брутното трудово възнаграждение, с цена 500 лв., частичен от 5000 лв., ведно със законната лихва от исковата молба – 22.07.2022 г., до окончателно плащане; 6/иск с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ, за присъждане на обезщетение за оставане на ищеца без работа поради съкращаване в щата на ответника, в размер на брутното трудово възнаграждение, но за не повече от 1 месец, с цена 500 лв., частичен от 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 22.07.2022 г., до окончателно плащане; 7/иск с правно основание чл. 224 КТ, за присъждане на обезщетение за неползван платен годишен от ищеца, с цена 500 лв., частичен от 5000 лв., ведно със законната лихва от исковата молба, до окончателно плащане.

С решение № 1 от 03.01.2023г. съдът е признал уволнението на В. Й. В. с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. Велики Преслав, ул. „....” № 4, извършено със Заповед на Директора № 13/25.05.2022 г., по описа на „Напоителни системи“ ЕАД, клон Шумен, с която, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - „поради съкращаване на щата“, след извършен подбор съгласно чл. 329, ал. 1 КТ, трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, за незаконно и го е отменил, като е отменил и посочената заповед като незаконосъобразна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Възстановил е В. Й.

В. с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. Велики Преслав, ул. „....”, № 4, на заеманата преди уволнението от него длъжност „Инженер ХМС, водоподаване, язовири, ОПВВВ” в отдел „Технически – Водоподаване, язовири ОПВВ“ в „Напоителни системи“ ЕАД, клон Шумен, на основание чл.

3

344, ал. 1, т. 2 КТ. Осъдил е „Напоителни системи“ ЕАД - клон Шумен, с ЕИК: 8311600780272, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.

„...., № 1, да плати на В. Й. В. с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр.

Велики Преслав, ул. „....”, № 4, сумата от 500.00 (петстотин) лв., частично от 5000 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, за времето от 26.05.2022 г. до 26.11.2022 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано 22.07.2022 г., до окончателно плащане, платима по банкова сметка BG 05 STSA 93000013910091, BIG STSABGSF, с титуляр В. Й. В., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. 225, ал. 1 КТ. Осъдил е „Напоителни системи” ЕАД - клон Шумен, с ЕИК: 8311600780272, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „...., № 1, да извърши поправка на основанието за уволнение в трудовата книжка на ищеца В. Й. В. с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. Велики Преслав, ул. „....”, № 4, като заличи вписаното прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. Отхвърлил е предявения от В. Й. В. с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. Велики Преслав, ул. „....”, № 4, срещу „Напоителни системи” ЕАД - клон Шумен, с ЕИК: 8311600780272, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „...., № 1, иск с правно основание чл. 220 КТ за присъждане на обезщетение, в размер на брутното трудово възнаграждение, с цена 500 лв., частичен от 5000 лв., поради неспазен от ответника срок на предизвестие, като неоснователен, поради плащане преди завеждане на исковата молба. Осъдил е „Напоителни системи” ЕАД - клон Шумен, с ЕИК:

8311600780272, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „...., № 1, да плати на В. Й. В. с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. Велики Преслав, ул. „....”, № 4, сумата 500.00 (петстотин) лв., частично от 5000 лв., представляваща обезщетение поради съкращаване в щата, в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 22.07.2022 г., до окончателно плащане, платима по банкова сметка BG 05 STSA 93000013910091, BIG STSABGSF, с титуляр В.

Й. В., на основание чл. 222, ал. 1 КТ. Отхвърлил е предявения от В. Й. В. с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. Велики Преслав, ул. „....”, № 4 срещу „Напоителни системи” ЕАД - клон Шумен, с ЕИК: 8311600780272, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „...., № 1, иск с правно основание чл.

224 КТ за присъждане на обезщетение за неползван платен годишен, като 4 неоснователен, поради плащане преди завеждане на исковата молба. Осъдил е В. Й. В. с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. Велики Преслав, ул. „....”, № 4, да плати на „Напоителни системи” ЕАД - клон Шумен, с ЕИК:

8311600780272, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „...., № 1, сумата 435.50 (четиристотин тридесет и пет лева и петдесет стотинки) лв., с ДДС, представляваща доказани разноски за адвокатско възнаграждение за водене на делото, съразмерно с отхвърлената част на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и е осъдил „Напоителни системи” ЕАД - клон Шумен, с ЕИК: 8311600780272, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „...., № 1, да плати, в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - Шумен, с IBAN BG20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 520.00 (петстотин и двадесет) лв., държавни такси и разноски по производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, процесуалният представител на ищеца адв. К. е депозирала молба с рег.№ 402/11.01.2023 г. с искане за изменение на Решението, в частта за разноските, като и се присъди възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство по първоинстанционното исково производство пред РС-Шумен по общо 7 бр. искове, както и в производство по обезпечаване на доказателствата и да се намалят разноските, които ищецът е бил осъден да заплати на ответника, поради прекомерност на същите, за което своевременно е направила възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.

Първоинстанционния съд е оставил и двете искания без уважение. По отношение на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е приел, че първата предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА е да е оказана безплатно помощ и съдействие на лице попадаща в някоя от посочените категории, което в случая не било налице. В договора за правна защита и съдействие, било посочено само чл. 38 от ЗА и нито в исковата молба, нито в списъка по чл. 80 от ГПК и в молбата за допълване на решението, се съдържало някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗА, на което е оказана помощта, което поставяло другата страна в невъзможност да проведе насрещно доказване, още повече, че в случая било налице и изрично възражение от ответника по делото. По искането за намаляване на присъдения адвокатски хонорар, поради прекомерност е приел, че същия не е прекомерен, предвид фактическата и правна сложност на производството, в доста по висока степен от характерната за този вид производства, предвид предявените множество искове, независимо от съединяването им по арг. от чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.