Решение № 159 от 21.11.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Шумен, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова в присъствието на прокурора М. Г. Г. като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Частно наказателно дело № 20233600200558 по описа за 2023 година

Производство по чл. 32 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Производството е образувано въз основа на изпратено Решение за постановяване на финансова санкция. Решението за постановяване на финансова санкция е на държава членка на Европейския съюз – Кралство Нидерландия и се отнася за деяние, което съставялва административно нарушение и по българското законодателство по ЗДвП – държане в ръка /използване/ на мобилен телефон по време на управление на МПС.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира искането за признаване съдебното решение за неоснователно и предлага да бъде отказано. Предлага да се откаже изпълнение на същото, като за това обстоятелство се уведоми изпращащата страна и Министерството на правосъдието, тъй като санкционираното лице по българското законодателство към датата на деянието, а и към момента не е навършило пълнолетие – чл.

35, т.8 от ЗПИИРФОРНФС.

От изготвената служебна справка на база данни НБД население се установява, че с дата на раждане 09.09.2006 год. е лицето А. Б. К., с ЕГН - **********, с постоянен адрес: гр.

В. П., обл.Шумен, ул.”Л.” № 62. Засегнатото лице А. К. преди това е запознато с Решението на изпращащата държава. Изпращащата държава – Кралство Нидерландия сочи, че върху дължимата сума няма направена частична вноска. Засегнатото лице – А. К. нередовно призован, не се явява. Предвид това обстоятелство и на основание чл.16, ал.3 от ЗПИИРФОРНФС му е назначен служебен защитник и се представлява от него. Защитникът изразява становище, че не са налице основанията за признаване на решението и за неговото изпълнение, тъй като санкционираното лице е непълнолетно.

1

Съдът като се запозна с изпратеното Решение за постановяване на финансова санкция и Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и приложените по делото доказателства намира за установено следното:

Производството е образувано въз основа на изпратено от Кралство Нидерландия Решение за постановяване на финансова санкция. Санкцията е наложена за това, че засегнатото лице е извършило нарушение на разпоредбите за движение по пътищата: На 02 декември 2022 година в 15:36 часа по време на шофиране държи в ръка мобилен телефон.

Нарушението е извършено на

Schiedam, Stadserf и представлява нарушаване на разпоредбите на Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата – чл.2. Решението е влязло в сила на 24.01.2023 година.

Решението за постановяване на финансовата санкция е на държава членка на Европейския съюз – Кралство Нидерландия и се отнася за деяние, което съставлява административно нарушение и по българското законодателство по Закона за движение по пътищата. Нещо повече - Съгласно чл. 30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС – двойна наказуемост не се изисква за деянията посочени в чл. 14, ал.2, т. 1-32, както и за деяния съставляващи едно или повече от следните престъпления или административни нарушения според законодателството на издаващата държава: “поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни товари;”. Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Шуменска област / съдебен район на Окръжен съд Шумен /, то Окръжен съд гр. Шумен е компетентен да разгледа Решението – чл. 31 от ЗПИИРКОРНФС.

Засегнатото лице е нередовно призовано за съдебното заседание, не се явява, не представя доказателства за пълно или частично изпълнение, в която и да е държава членка на Европейския съюз. Поради което съдът пристъпи към разглеждане на Решението за постановяване на финансова санкция във връзка с основателността на искането за признаването му и допускането му за изпълнение.

Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението – копие от решение на наказващия несъдебен орган на Кралство Нидерландия. Не са събрани доказателства, че срещу санкционираното лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата /Кралство Нидерландия/ и от изпълняващата /Република България/ е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции.

Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които: а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.

Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В разглеждания казус наложената финансова санкция е в размер на 140 – сто и четиридесет евро. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /EUR/ съгласно чл. 32, ал.1 вр. чл. 16, ал.8 от ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността и в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Решението е постановено на 13.12.2022 2 година. От представена справка е видно, че на тази дата курса на БНБ бълг. левове /евро е 1.95583 лв. за 1 EUR. Следователно равностойността на 140 EUR в български левове е 273,82 лева /двеста седемдесет и три лева и осемдесет и две стотинки/. Решението се отнася за деяние, което съставлява престъпление или административно нарушение и според българското законодателство – нарушаване правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП. Видно от представеното удостоверение съответното лице – А. Б. К.

- е било уведомено лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване. Производството е било писмено.

Независимо от това съдът счита, че е налице основание за да откаже признаване и изпълнение на решението за наложената финансова санкция. Основанието за това е визирано в чл. 35, т.8 от ЗПИИРФОРНФС, тъй като решението е било постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянията, които обосновават решението. А. Б. К. е роден на 09.09.2006 год. – обстоятелство посочено в решението, а видно също и от изготвената служебна справка от НБД Население. Деянието е извършено на 02.12.2022 год. – когато лицето е било шестнадесетгодишно, т.е. непълнолетно по българското законодателство. И към датата на санкционирането и датата на съдебното заседание същото все още е непълнолетно. Съгласно българското законодателство на непълнолетни лица не се налага наказание глоба и когато тя е предвидена като такова наказание, съдът или административно наказващия орган следва да я замени с друг вид наказание. В случая това е невъзможно, тъй като наказващия орган на изпращащата държава Кралство Нидерландия изрично в Решението е записала, че ако наложената финансова санкция не може да бъде изпълнена да не се издават решения за алтернативни санкции. Т.е. наложената финансова санкция не подлежи на замяна с алтернативно наказание.

Т.е. от така представените доказателства се установява, че представеното удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Но е налице основание, при което може да се откаже признаване и изпълнение.

Предвид изложеното съдът намира, следва да откаже представения акт да бъде признат и да бъде изпълнен. Предвид изложеното съдът приема, че е налице основание за отказ на признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 35, т.8 от ЗПИИРКОРНФС, съдът

РЕШИ:

Отказва да признае и да допусне изпълнение на Удостоверение на Centraal Justitieel Incassobureau /Централно инкасаторско бюро към Министерството на правосъдието/ с адрес: Postbus 185, 8900 AD Leeuwarden Nederland, рег. № EGS 254256292 и Решение № 1062 5422 5425 6292 от 13.12.2022г на наказващия несъдебен орган при Кралство Нидерландия, влязло в законна сила на 24.01.2023 година, с което на А. Б. К., роден на 09.09.2006 год., с ЕГН – **********, с постоянен адрес: гр. В. П., обл.Шумен, ул.”Л.” № 62 е наложена финансова санкция в размер на 140 EUR – сто и четиридесет евро с равностойност в български лева - 273,82 лева /двеста седемдесет и три лева и осемдесет и две стотинки/.

На основание чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава, както и копие от решението да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.

На основание чл. 13 от ЗПИИРКОРНФС разноските по признаването и изпълнението 3 на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции на територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок, считано от днес пред Апелативен съд Варна, а за засегнатото лице – от датата на узнаването.

Обжалването не спира изпълнението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4