Решение № 232 от 17.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 171/2024
- Вид
- Решение № 232
- Подписан
- 17.04.2024
- В сила
- 19.07.2024
- Състав
- Теодорина Димитрова, Еманоел Вардаров, Йордан Воденичаров
Цитирани разпоредби
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.17 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.225 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.44 · Закон за задълженията и договорите
- чл.12 ал.2 · Закон за наследството
- чл.13 · Закон за наследството
- чл.16 · Закон за наследството
- чл.16 ал.1 · Закон за наследството
- чл.16 ал.2 · Закон за наследството
- чл.25 · Закон за наследството
- чл.25 ал.1 · Закон за наследството
- чл.27 ал.3 · Закон за наследството
- чл.28 · Закон за наследството
- чл.29 · Закон за наследството
- чл.29 ал.1 · Закон за наследството
- чл.30 · Закон за наследството
- чл.30 ал.1 · Закон за наследството
- чл.31 · Закон за наследството
- чл.31 ал.2 · Закон за наследството
- чл.35 · Закон за наследството
- чл.42 б."б" · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 232 гр. Велико Търново, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Теодорина Димитрова
Членове:
Еманоел Вардаров
Йордан Воденичаров при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20244100500171 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение№25/11.01.2024г. по гр.дело№799/2023г. на ГОРС, съдът е: -отхвърлил к ато неоснователен предявения иск от Г. К. Г. с ЕГН**********, с адрес: с.Д, ул."Т" № ...
Общ.Лясковец срещу Е. К. Г. с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.Д, ул"О" № ... Общ.Лясковец, по чл.42 б.“б“ от ЗН ввр. чл.25 ал.1 от ЗН за обявяване за нищожно завещателно разпореждане, направено от К. Г. К. с ЕГН**********(починал на 03.12.2022г.) в полза на Е. К. Г. с ЕГН**********, със саморъчно завещание от 24.07.2012г., обявено на дата 16.12.2022г. от нот.И.М, и вписано под акт№...г. по описа на Служба по вписванията гр.Г.О.; -отхвърлил като неоснователен предявения при условията на евентуалност иск от Г. К. Г. с ЕГН**********, с адрес: с.Д, ул."Т" № ... Общ.Л. срещу Е. К. Г. с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.Д, ул"О" № ...
Общ.Л., с правно основание чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената част на Г. К. Г. от наследството на К. Г. К. с ЕГН**********(починал на 03.12.2022г.) в размер на 1/3ид.част от наследството, чрез намаляване с 1/3ид.част на завещателно разпореждане, направено от К. Г. К. с ЕГН**********(починал на 03.12.2022г.) в полза на Е. К. Г. със саморъчно завещание от дата 24.07.2012г., обявено на дата 16.12.2022г. от нот.И.М и вписано под акт№... г. по описа на Служба по вписванията гр.Г.О.; -осъдил Г. К. Г. с ЕГН**********, с адрес: с.Д, ул."Т" № ... Общ.Л. да заплати на Е. К. Г. с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.Д, ул"О" № ... Общ.Л. сумата 1900.00лв.
- съдебно-деловодни разноски.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от Г. К. Г.(чрез адв.П.
Г.Г.-А. от ВТАК) против Решение№643/02.12.2022г. по гр.дело№2326/2021г. на ГОРС в частта, с 1 която е отхвърлен като неоснователен предявения при условията на евентуалност иск от Г. К. Г. с ЕГН**********, с адрес: с.Д, ул."Т" № ... Общ.Л. срещу Е. К. Г. с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.Д, ул"О" № ... Общ.Л., с правно основание чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената част на Г. К. Г. от наследството на К. Г. К. с ЕГН**********(починал на 03.12.2022г.) в размер на 1/3ид.част от наследството, чрез намаляване с 1/3ид.част на завещателно разпореждане, направено от К. Г. К. с ЕГН**********(починал на 03.12.2022г.) в полза на Е. К. Г. със саморъчно завещание от дата 24.07.2012г., обявено на дата 16.12.2022г. от нот.И.М и вписано под акт№... г. по описа на Служба по вписванията гр.Г.Оряховица . Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение в обжалваната част с която е отхвърлен евентуалния иск за възстановяване на запазена част от наследството. Счита, че процесът се водел тенденциозно и съдът не предоставил равни права на страните. Практика на съдебните състави в региона била да изопачават в своя съдебен акт случилото се вътре в кориците по делото, да игнорират напълно възражения, становища, писмени обяснения, свидетелски показания и да изместят установеното по делото. Използвали се и преклузиите. В общи линии съдът си търсел причини и начини да реши спора, както на него му било угодно, а не както трябвало. Това водело до неудовлетвореност на гражданите и до цялостно негативно отношение към съдебната система, което само лицата, работещи в нея не виждали и не проумявали на какво се дължи. След като по закон завещанията били два вида - универсални и частни(чл.16 от ЗН). В завещанието К. К. бил изписал: че завещава цялата си земеделска земя. Текстът на завещанието следвало да се тълкува не буквално, а с оглед на цялото му съдържание и обстоятелства по делото. Според жалбоподателя тoва завещание било универсално, предвид факта, че по делото не бе открито никакво друго имущество на името на завещателя(той продал или дарил всички други свои имоти). Към момента на съставяне на завещанието, К. К. добре съзнавал, че единственото имущество, което има са неговите земеделски земи, затова завещанието следвало да се отчете като универсално, тъй като наследодателят е искал да остави всичко, което притежава, на сина си Е. К.. Ako се приемело, че е налице универсално завещание, то не следвало да се определя наследствена маса и се извършвало аритметично пресмятане. В тези случаи намаляването се свеждало до дроб, която е равна на запазената част от наследството. Неизяснен по делото е останал въпроса кои именно са имотите, притежавани от наследодателя към момента на смъртта му, както и момента на придобиване и режима, при който били придобити имотите, за които били представени доказателства по делото, за да се определи квотата на наследодателя. От една страна се посочва, че вещите лица не събират доказателства по делата, а само дават експертни оценки. От друга страна, се твърди, че „вещото лице оценило целия имот в с.Д. ул.“О., а е трябвало да оцени 2/3ид.части, като оценката на имота била меко казано смехотворна“. За да се определяла разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образувала се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл.12 ал.2 от ЗН. След това се прибавяли към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите вещи. Жалбоподателят счита, че дарението спрямо Г. К. не трябвало да се включва.
Това не било обичайно дарение, а са две дарения, при което първо Г. К.а дарявал на баща си К. К. и после в съвсем кратък период К. К. връщал имота отново с дарение. Иначе казано, Г. К. получил имота си обратно по техни вътрешни уговорки и този имот не бил част от наследствената маса.
Щом имотът бил върнат в патримониума на Г. К. и не следва да влиза в наследствената маса, и с това не се намаляла наследствената маса, защото този имот не бил придобит от наследодателя К.
2
К.. По инициатива на съдебния състав трябвало да се приспаднат подобренията на имота в с.Д. ул.“О.“№.... В периода от 1995г. до 2003г. имотът бил притежаван в съсобственост между 4 лица.
Неизяснен останал въпросът какви подобрения и кога са били извършвани. Счита, че какъвто и съдебен акт да издаде съда, дори и изцяло в полза на жалбоподателя, същият щял да бъде порочен, поради несъбиране на всички важни и нужни доказателства по делото, така щото да се осигуряло правилно изчисляване на запазени части и на наследствена маса, ако изобщо това било необходимо. Моли съда да отмени решението на ГОРС и да се определи, че е накърнена запазената част на Г. К. Г., като се присъди дял от земеделските земи като дроб или да се допусне нова експертиза за оценка на имотите, така както било редно. Претендират се разноските в процеса – ДТ и адв.възнаграждение.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Е. К. Г.(чрез адв.Н. Б. от ВТАК ), с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено, като правилно и законосъобразно, по съображения по същество, развити в отговора на жалбата. Счита, че оплакванията на жалбоподателя са неоснователни и не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Оспорва твърдението в жалбата, че процесът се водeл тенденциозно и че съдът не гледа на казуса обективно и безпристрастно, като не предоставял равни права на страните. В тази насока не били ангажирани никакви доказателства. Направените оплаквания били общи и не се свързвали с конкретни доказателства и не можело да се твърди, че това повлияло на правилността на постановеното решение. Оспорва оплакването в жалбата, че имало съществено значение по делото дали завещанието е универсално или частно относно това как е следвало да подходи съдът при решаване на въпроса дали следва да уважи иска за възстановяване на запазена част. Няма как завещанието да е универсално при положение, че в текста му е казано, че се завещават само ниви, а при откриване на наследството в наследствената маса освен нивите са били налице и парични средства, за което са представени писмени доказателства по делото, които не били оспорени. При всички положения съдът бил длъжен да вземе предвид направените дарения. За даренията били представени писмени доказателства/нотариални актове/ и никоя от страните не била оспорила тези писмени доказателства. Твърдението в жалбата, че едното дарение било фиктивно не значело, че било оспорено като дарение. Не били ангажирани доказателства за наличие на друго имущество, притежавано от наследодателя. Оспорва твърдението в жалбата, че дарението на Г. К. Г. не следвало да се взема предвид при решаване на втория иск по същество. Счита, че съдът е постановил правилно решение като е взел предвид това дарение(без значение по какъв начин е било придобито имуществото, предмет на дарението). Оспорва твърдението в жалбата, че вещото лице било дало невярна оценка на имота, дарен в полза на Е. К. Г.. Вещото лице взело предвид само подобренията, извършени след придобиването на имота от Е. К. Г.. Моли да се отхвърли жалбата и се потвърди решението на ГОРС. Претендира направени по делото разноски. В съдебно заседание въззиваемата страна Е. К. Г.(чрез адв.Н. Б. от ВТАК ), моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу 3 подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.II от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна.
Предмет на разглеждане по делото пред ГОРС са предявени : установителен иск с правно основание чл.42 б.„б” ввр. чл.25 ал.1 от ЗН, и евентуално съединен иск с правно основание чл.30 от ЗН.
В тази връзка, по делото се установи, че н а 29.07.2012г. К. Г. К. съставил саморъчно завещание, с което завещал на Е. К. Г. цялата си земеделска земя. Завещанието било предадено(запечатаното в плик) за пазене на нотариус Ив.М. с район на действие ГОРС. С Решение№28/24.02.2012г.
Решение№42rg/08.02.1995г.,
Решение№42/03.10.1994г.;
Решение№42rg/08.02.1995г.,
Решение№598п/08.02.1999г.,
Решение№28/24.02.2012г.,
Решение№42/03.10.1994г. – всички на ОС“З“ гр.Лясковец по реда на ЗСПЗЗ на завещателя и негови наследодатели било възстановено правото на собственост спрямо недвижими имоти: земеделски земи, а именно: 1/9ид.част от нива 0.637дка, находяща се в с.Д. Общ.Л.местност „Б.“, категория на земята: четвърта, ПИ с идентификатор№...; 1/9ид.част от лозе 0.968дка, находящо се в с.Д. Общ.Лясковец ница, местност Ч., категория на земята: четвърта, ПИ с идентификатор№...;
1/9 идеална част от нива 3.797 дка, находяща се в с.Д. Общ.Л., местност З., категория на земята: втора, ПИ с идентификатор ...; 1/9ид.част от нива 3.475дка, находяща се в с.Джулюница Общ.Л., местност Л., категория на земята: четвърта, ПИ с идентификатор№...; 1/9ид.част от нива от 2.784дка, находяща се в с.Д. Общ.Л., местност Б., категория на земята: трета, ПИ с идентификатор№.., като тези пет имота в наследство били наследени от прадядото Д. Г.;