Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1418 от 21.03.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8471/2021
Вид
Решение № 1418
Подписан
21.03.2023
В сила
21.03.2023
Състав
Здравка Иванова, Теодора Иванова, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 233 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1418 гр. София, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Цветомира П. Кордоловска Дачева

Теодора И.а при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Здравка И.а Въззивно гражданско дело № 20211100508471 по описа за 2021 година

Производството е по реда на 258 и сл. ГПК.

С решение № 2009911/13.01.2021 г. на СРС 167 с - в, по гр. д. № 6698/2020 г. М.

Р. С., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на К. Г. Т., ЕГН: **********, на основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, сумата от 1 086, 45 лв., обезщетение за имуществени вреди в периода 27.12.2019 г. - 04.02.2020 г., причинени от неизпълнение на задължение по договор за наем от 29.12.2015 г. за апартамент в гр.

София, кв. „Слатина", ул. ****, от които: 300 лв. за посреднически услуги на „С.д." ЕООД за намиране и наемане на ново жилище; 250 лв. - разликата за един месечен наем между новонаетия апартамент (600 лв.) спрямо месечния наем по договора за наем от 29.12.2015 г. (350 лв ); 480 лв. с ДДС за транспортно-товарителни услуги на „П.-****" ЕООД по преместване на покъщнината на ищеца и 56, 45 лв., равняващи се на заплатения месечен наем на процесния апартамент за 5 дни през м. 12.2019 г. (от 27.12 до 31.12), през които ищецът не е ползвал апартамента, поради преустановяване на достъпа му от наемодателя, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 07.02.2020 г. до окончателното заплащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 1 086, 45 лв. до пълния предявен размер от 2 108 лв.

Със същото решение М. Р. С. е осъдена да заплати на К. Г. Т., на основание чл.

82 вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, сумата от 1 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили през периода 27.12.2019 г. - 04.02.2020 г., причинени от неизпълнение на задължение по договор за наем от 29.12.2015 г. за апартамент в гр.

София, кв. „Слатина", ул. ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на 1 исковата молба 07.02.2020 г. до окончателното заплащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 1 000 лв. до пълния предявен размер от 3 000 лв. С решението страните са осъдени съразмерно за разноски по делото.

Решението се оспорва от ищеца К. Г. Т., в частта, в която се отхвърлят исковете за разликата до пълните предявени размери на исковете са обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Излага множество съображения, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон в посочените части.

Оспорва изводите на СРС относно липсата на обзавеждане, което да се пренася и относно обхвата на транспортната услуга. Поддържа, че нито в договора за наем, нито в изходящ от ищеца документ е посочено, че апартаментът е нает обзаведен. Не се установява впоследствие да е бил обзаведен от ответницата. Поддържа, че ищецът не е признавал нивото на обзавеждане на апартамента, поради което сочи, че изводите на СРС в тази посока са произволни. Излага съображения срещу изводите на СРС относно цената на транспортната услуга необходима за изнасяне на покъщнината на ищеца от наетия имот. Ищецът е организирал преместването на обзавеждането в гр.

Панагюрище, чрез дружество със седалище в гр. Пазарджик, защото част от него е било ненужно в новонаетия от него апартамент и за това е трябвало да се складира в гр.

Панагюрище. Излага доводи, че СРС не е съобразил цените на товаро - разтоварните услуги в периода и мястото, до което е следвало да се пренесе обзавеждането. По иска да неимуществени вреди сочи, че присъденото обезщетение е неравностоен паричен еквивалент на претърпените от ищеца вреди, от това, че към момента на прекратяване на договора за наем, когато ответницата е заключила апартамента – на 27.12.2019 г., ищецът не е знаел дали ще запази социалните, трудови и институционални връзки в гр.

София. Поддържа, че съдът не е отчел битовите неудобства и промяната в личните планове на ищеца, като определената от него сума от 1 000 лв. не може да обезщети нервите, страховете и притесненията на ищеца от създадената ситуация. Съдът не обсъжда множеството съображения в жалбата, които касаят определените от СРС разноски, тъй като е налице произнасяне по тях с определение по реда на чл. 248 ГПК, което не е оспорено. Моли да се отмени решението в оспорените части и да се уважат исковете за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди изцяло. Претендира разноски. На възразява по разноските на насрещната страна.

Въззиваемата страна по тази жалба - ответницата М. Р. С., чрез представителя си, я оспорва като неоснователна, в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че в отхвърлителните части решението е съобразено с материалния и процесуален закон и е обосновано. Сочи, че в производството е установено, че ищецът е действал недобросъвестно, в качеството на наемател, като е изпаднал в трайна забава за заплащане на месечния наем и консумативи за жилището и многократно е осуетявал предаването на фактическата власт върху имота на наемодателя. Поддържа, че при наемането имотът е бил ремонтиран и напълно обзаведен, включително с нови електроуреди, печка, пералня, микровълнова печка и т. н. Обзавеждане и оборудване, което е липсвало при предаване на имота след прекратяване на договора за наем. Като преклудирани, направени за първи път във въззивното производство, и неоснователни оспорва твърденията на ищеца, че е претърпял вреди, свързани с разходи за транспортиране на вещите си до гр. Панагюрище. В исковата молба не са изложени твърдения, че са направени разходи от ищеца за транспортиране на вещите му от гр.

София до гр. Панагюрище. В отговора на исковата молба ответницата е оспорила както причинната връзка на претендираното обезщетение с прекратяването на наемното правоотношение, така и размерът на обезщетението за такива вреди. Сочи, че са 2 представени документи за транспортна услуга в гр. Пазарджик, докато в исковата молба се твърди преместване в гр. София, а впоследствие, след възражението на ответницата, става ясно, че се касае за транспорт от София до гр. Панагюрище.

Доказателствата за извършена транспортна услуга са оспорени. Поддържа още, че твърденията на ищеца, че е „бездомен“ са спекулативни и недоказани. Моли да се потвърди решението в оспорените от ищеца части. Претендира разноски.

От своя страна ответницата М. Р. С., чрез представителя си, е подала въззивна жалба срещу същото решение в частите, в които са уважени исковете с правно основание чл. 82 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. В жалбата излага доводи, че в тези части СРС неоснователно е оставил без уважение възражението за недопустимост на иска за неимуществени вреди от договорно неизпълнение. Поддържа, че се смесват претенциите за вреди от договорна и деликтна отговорност, като не е ясно в какви действия на ответницата се изразява евентуалния деликт. Сочи, че дори да се приеме, че е допустимо съвместното разглеждане на двата иска, то те следва да са в съотношение на евентуалност, тъй като никой не може да понесе два пъти отговорност за вреди за едно и също неизпълнение. Необоснован е извода на СРС, че договорът за наем не е надлежно прекратен на 29.12.2015 г. от ответницата - наемодател. Сочи, че до ищеца е отправена покана за едностранно прекратяване на договора за наем поради незаплащане в срок както на наемната цена, така и на консумативите за имота – чл. 3.

3., чл. 3. 7, вр. с чл. 6. 3 от договора. Неоснователно съдът приема, че в поканата от 19.07.2019 г. се визира само прекратяване на договора по взаимно съгласие, изразено писмено. В поканата е посочено, че договорът се прекратява от 20.08.2019 г.

Поддържа, че при прекратяване на договора, съгласно чл. 6. 4., наемателят следва да освободи веднага имота и да предаде държането на наемодателя. Оспорва се извода на СРС относно връчването на изявлението за прекратяване на договора за наем по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, като поддържа, че при връчване на нотариалната покана до ищеца е спазена точно процедурата за връчване по този ред. Ищецът недобросъвестно не се е явил в кантората за получаване на книжата. Оспорва сумите присъдени на ищеца като обезщетение за вреди под формата на транспортни разходи за преместване, които са недоказани. Поддържа липса на причинна връзка между прекратяването на договора за наем и заплатеното от ищеца възнаграждение по договор за посредничество от 300 лв. за наемане на ново жилище или със заплатения по - висок наем с последващия наемодател. Тези плащания не са от категорията на т. н. „предвидими вреди“ за наемателя. Не се доказват и търпени от ищеца неимуществени вреди, тъй като се установява, че в началото на 2020 г. той безпроблемно е организирал преместването си.

Моли да се отмени решението в оспорената уважителна част. Претендира разноски, съгласно списък. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ищецът К. Г. Т. , в отговор по реда на чл. 263 ГПК, оспорва жалбата на ответницата като неоснователна. Поддържа, че законосъобразно СРС е установил претърпени от него имуществени и неимуществени вреди по смисъла на чл. 82 ЗЗД в резултат от неизпълнение на задължения на ответницата по договора за наем. Сочи, че наемодателят е бил недобросъвестен и е налице причинно следствена връзка между претърпените от него вреди, свързани с търсене на ново жилище, разходи за пренасяне и транспорт и стрес и неимуществени вреди. Поддържа, че при връчване на поканата за прекратяване на договора са допуснати процесуални нарушения от нотариуса. По тези и допълнителни съображения, моли да се потвърди решението в оспорената от ответницата част.

3

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от доводите на страните в жалбите.

Решението е валидно и процесуално допустимо, постановено при изцяло изяснена от СРС фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за нужно да преповтаря в цялост, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.

Тъй като въззивното производство е образувано по жалби и на двете страни, следва, че решението се оспорва изцяло.

СРС е разгледал и се е произнесъл по обективно съединени искове за вреди, имуществени и неимуществени, от договорно неизпълнение на наемодателя по договора за наем - по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД.

По исковете за обезщетение за вреди по чл. 82 ЗЗД, въззивният състав намира следното :

По общите правила на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, изправната страна може да претендира от неизправната, в случай на изпълнение на своите задължения по договора, реално изпълнение заедно с обезщетение за забава или обезщетение за неизпълнение.

Следва да се посочи, че договорът за наем е неформален и консенсуален, като за валидното възникване на наемното правоотношение е необходимо между страните, да бъде постигнато съгласие за вещта, която наемодателят ще предостави за ползване на наемателя и за възнаграждението, което наемателят ще заплаща за така предоставеното му ползване.

Трайната практика на ВКС по въпроса за обезщетението по чл. 82 ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение приема, че то обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.

Според решение № 73 от 27.07.2010 г. по т. д. № 897/2009 г., ТК, І Т. О. на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК, „претърпяната загуба“ е имуществена вреда, която се изразява в намаляване на имотното състояние на кредитора след неизпълнението. Претърпените загуби представляват реалните, ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора. По претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени загуби кредиторът следва да докаже, че за него е настъпила реална вреда, която е в пряка причинна връзка с неизпълнение на задълженията на длъжника и че такава вреда не би била налице, ако задължението беше изпълнено. Елементите на фактическия състав на обезщетението за претърпяна загуба, което ищецът претендира, включват неизпълнение на задължението по двустранен договор по причина, която може да се вмени във вина на длъжника и изправност на ищеца по договора.