Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4221 от 12.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 19929/2024
Вид
Решение № 4221
Подписан
12.03.2025
Състав
БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4221 гр. С., 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20241110119929 по описа за 2024 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 114385/08.04.2024г. на СРС, подадена от „Топлофикация С.“ ЕАД срещу Н.П., К.П., Г.П.П. и М.П.. Ответниците са уведомени за воденото срещу тях дело по реда на чл. 48, ал. 1 ГПК чрез публикация в неофициалния раздел на Държавен вестник, бр. 71 от 23.08.2024г.

Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД чрез юрк. Р.М. е предявил срещу Н.П., К.П., Г.П.П. и М.П. искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на „Топлофикация С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот- апартамент в град С., бул. „***********“ № 40, ет. 4, апартамент, аб. № ******, всеки от тях, както следва: по 281,13 лева, а М.П. – 281,12 лева, за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба (08.04.2024г.) до окончателното им изплащане; по 35,81 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г.-06.06.2023г.; по 10,72 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2020г.м.04.2022г., а Н.П. – 10,73 лева, ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба (08.04.2024г.) до окончателното им изплащане; по 2,30 лева, а К.П. – 2,31 лева, за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020г.-06.06.2023г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена 1 дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът се представлява от ст.юрк. Дарина Кирчева, която поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Н.П., К.П., Г.П.П. и М.П. чрез назначения им особен представител адв. П.Р. – АК-С., са подали Отговор на исковата молба, вх. № 407165/13.12.2024г. на СРС, с който оспорват предявените искове като неоснователни.

Оспорва се доказателствената стойност на представените към исковата молба писмени доказателства. Претендираната за доставена топлинна енергия не била определена по количество и качество, липсвали данни за конкретни показания на измервателни уреди и количества изразходена топлинна енергия. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност. В насроченото по делото публично съдебно заседание ответниците не се явяват, като се представлява от адв. Рангелов, който оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД е депозирало Молба, вх. № 63141/21.02.2025г. на СРС /докладвана на съдията след приключване на заседанието по делото/, в която изразява становище за основателност и доказаност на предявените искове.

За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на ответниците в отговора ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите 2 условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила, за което в проведеното по делото публично съдебно заседание бяха представени за констатация печатни материали /вестници/ и е посочен броят, в който е осъществена публикацията /арг. чл. 187 ГПК/. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).

Видно от Нотариален акт № 186/26.07.2002г., т. І, рег. № 4983, дело № 160/2002г. на Нотариус № 032 – В.А., Ю.Г.П. и Б.Г.П. са признати за собственици на по 1/2 идеална част от недвижим имот – апартамент в град С., бул. „*********“ № 40 /стар № 70/, ет. 4, при описани площ, разпределение и прилежащи права и помещения. Видно от Удостоверение за наследници № 141/21.01.2025г. на Столичната община – Район „Триадица“, Ю.-Х. Г.П. /ЕГН на същия съвпада с това на Ю.Г.П., посочено в Нотариалния акт от 2002г., описан в предходния абзац, т.е. се касае за едно и също лице/, е починал на 22.06.2014г., като е наследен от децата си К.П., Н.П. и Г.П.П. и съпругата си М.П.. По делото е представен и Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 164/07.06.2018г., т. 1, рег. № 7643, дело № 147/2018г. на Нотариус № 032 – В.А.. Със същия е извършена замяна на имоти между ответниците и Б.Г.П.. Ответниците са прехвърлили на Б.Г.П. притежавана от тях 1/2 идеална част от магазин, находящ се в град С., бул. „***********“ № 40, ет. 1, съответно описан и с прилежащи площи, права и помещения. Нотариалният акт не е представен в цялост – липсва поне третата му страница, поради което остава неясно какъв точно имот са получили в замяна Н.П., К.П., Г.-П.П. и М.П.. При това положение съдът приема, че по делото е доказано само това, че ответниците общо притежават 1/2 идеална част от апартамента, като всеки един от тях с оглед чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН притежава по 1/4 идеална част от тази половина или 1/8 идеална част от целия имот, като съответно носи в рамките на тази 1/8 част задължението да заплащат сумите, свързани с доставка на топлинна енергия до имота.

Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество, на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно чл. 195, ал.

1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с техническите и нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на съдебно3 счетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане на процесните задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като неблагоприятен за него факт, следва да има съответна доказателствена сила, както и изчисляване стойността на съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ú с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на изслушването на вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение, доколкото същите, съобразно актуално действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или държавни органи.