Решение № 490 от 09.05.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. Перник, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720105349 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: 823073638, подадена чрез процесуалния му представител – адв. М. М., доуточнена с молба с вх. № 22268/07.11.2022 г., срещу А. Б. Д., с ЕГН: **********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 478.51 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода за имот – находящ се в гр. *****, с абонатен номер *****, от които главница в размер на 410.93 лева за периода от 25.09.2019 г. до 30.05.2021 г. вкл, и 67.58 лева – обезщетение за забава за периода от 06.12.2019 г. до 14.06.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.10.2022 г. до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия /приети с Решение №ОУ-021 ОТ 09.06.2006 г.на ДКЕВР/, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие, и Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги /ДВ бр.88 ог 2004г., изм. и дои./. Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. В качеството си на потребители на „ВиК“ услуги абонатите били задължени да заплащат същите в предвидения в закона срок.

1

В тази връзка се прави извод, че като потребител, ответникът бил запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на формираното към „ВиК" ООД Перник парично задължение за изразходвано количество вода. За ползването на услугите на посочения адрес е била създадена отделна партида – абонатен № ***** в счетоводните регистри на доставчика с титуляр – ответникът. Посочва се, че в съответствие с посочените в ОУ срокове е извършвано отчитане на показанията на монтирания/те в обекта водомер/и /чл. 21/ съответно са начислявани сумите от потребеното количество вода. В тази връзка се уточнява, че претендираната главница се състои от сумите, начислени за доставка на вода, такса канал и такса пречистване. В сроковете, установени от ОУ обаче, ответникът не е заплатил дължимите от него суми. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. Претендират се разноски.

Представени са: извлечение от сметка и Общи условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ООД гр. Перник.

Още преди началото на законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото А. Д. Б. е постъпила писмена молба с вх. № 21731/28.10.2022 г. В същата ответницата твърди, че е заплатила всички претендирани от нея суми по делото. Поради това и иска същото да бъде прекратено. С молбата са представени касови бонове.

Препис от исковата молба е връчен на ответника лично – на 02.02.2023 г., като в едномесечния срок по чл. 131 от ГПК допълнителен отговор не е постъпил.

От ищцовото дружество от своя страна е постъпило становище с вх. № 25415/20.12.2022 г., в което се признава, че действително ответницата е заплатила процесните суми – за главница и обезщетение за забава.

Ответницата обаче сторила това след образуване на исковото дело, а с поведението си била станала причина за него. Поради това ищецът счита, че му се дължат и разноските за адвокат и държавна такса по настоящото дело в общ размер от 450 лева, които ответницата така и не е заплатила.

В съдебно заседание, проведено на 10.04.2023 г., процесуалният представител на ищеца претендира разноски. Посочва, че действително процесните суми са заплатени, но уточнява, че това е станало след образуване на делото. В тази връзка счита, че ответникът е станал причина за завеждане на делото.

Ответницата А. Б. Д., се явява лично в съдебно заседание. Посочва, че действително допуснала забава в плащанията, но това било поради лични причини – смърт на близък. Иска постановяване на решение съобразно закона.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Ответницата не е подала отговор на исковата молба. В тази връзка и същата не е оспорила реалното доставяне на ВиК услуги през процесния 2 период, нито че същите са правилното отчитани от дружеството, както и че претендираните суми са начислени правилно. Ответницата не е оспорила и че има качеството потребител на ВиК услуги за процесния имот в процесния период.

Видно от приложени по делото общо 30 броя касови бонове от 10.10.2022 г. ответникът е заплатил в полза на ищцовото дружество всички процесни суми – за главница и обезщетение за забава. Извършеното плащане не се оспорва от ищцовото дружеството, като процесуалният му представител изрично посочва че сумите от 410.93 лева – главница за периода от 25.09.2019 г. до 30.05.2021 г. вкл, и съответното обезщетение за забава са заплатени. Не се твърди и не се установява обаче да са заплатени разноските по делото.

В тази връзка видно от исковата молба същата е депозирана на 06.10.2022 г.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК – за осъждане на ответника да заплати на ищеца стойността на предоставени ВиК услуги за посочения по-горе имот.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на такива услуги съответно и тяхната стойност. В настоящия случай предвид липсата на отговор на исковата молба, а и извършеното плащане съдът приема, че по делото липсва спор, че страните са в облигационни отношения по повод доставката на ВиК услуги за процесния имот – находящ се в гр. *****, както и относно тяхното количество и стойност.

По така изложените доводи настоящият състав намира исковите претенции за доказани за сумата от: 410.93 лева – главница за периода от 25.09.2019 г. до 30.05.2021 г. вкл, и 67.58 лева – обезщетение за забава за периода от 06.12.2019 г. до 14.06.2022 г. Доколкото посочените суми са заплатени от ответника преди приключване на устните състезания по делото – а именно още на 10.10.2022 г., то исковите претенции следва да бъдат отхвърлени, поради погасяване на вземанията чрез плащане – което обстоятелство съдът съобразява по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК.

По исканията за разноски на страните:

Разноски по делото претендира единствено ищцовата страна – в размер на общо 450 лева, от които 50 лева за държавна такса и 400 лева за адвокатско възнаграждение. Същите са действително извършени, видно от представени по делото платежно нареждане и договор за правна защита и съдействие.

В тази връзка и единственият спорен по делото въпрос е дали ответникът следва да носи отговорност за посочените разноски предвид извършеното плащане на процесните суми. При формиране на извода си в тази насока съдът съобразява, че действително ответникът е заплатил претендираните от него суми. Това плащане обаче е осъществено след 3 образуване на делото – а именно на 10.10.2022 г. при искова молба, депозирана на 06.10.2022 г. По тези съображения и съдът приема, че ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, поради което не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. В тази връзка и същият следва да понесе отговорността на разноските, които е направила ищцовата страна.

В случая обаче претендираните разноски за адвокатски хонорар от страна ищеца са прекомерни предвид чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в редакцията, действала към 06.10.2022 г., когато е подадена исковата молба с приложен договор за правна защита и съдействие. Поради това разноските за адвокат следва да бъдат намалени на 300 лева. В тази връзка и на ищеца се дължи сумата от 350 лева.

Ответникът не е направил искане за разноски.

Водим от горното, Пернишкият районен съд:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: 823073638 и седалище и адрес на управление: гр.

Перник, ул. Средец № 11 срещу А. Б. Д., с ЕГН: ********** и адрес: гр.

*****, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 478.51 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода за имот – находящ се в гр. *****, с абонатен номер *****, от които главница в размер на 410.93 лева за периода от 25.09.2019 г. до 30.05.2021 г. вкл, и 67.58 лева – обезщетение за забава за периода от 06.12.2019 г. до 14.06.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.10.2022 г. до окончателното плащане на сумата, поради погасяване на претендираните суми чрез плащане след образуване на делото – плащане на 10.10.2022 г.

ОСЪЖДА А. Б. Д., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: 823073638 и седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец № 11 сумата от общо 350 лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство, доколкото с поведението си същата е станала причина за образуване на делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 4