Решение № 13285 от 03.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13285 гр. *****, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110139507 по описа за 2025 годи на Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражда нския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба на „Ц. К. К.“ ЕООД срещу „Т.“ ЕООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 7070,92 лв., представляваща дължимо възнаграждение, съгласно чл. 4, т. 1.2 от Тригодишен договор за предоставяне на консултантски услуги от 29.07.2021 г., сключен между „Ц. К. К.“ ЕООД и „Т.“ ЕООД, вед но със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 3.07.2025 г. до окончателното погасяване на вземането, както и сумата в размер от 1129,36 лв., представляваща обезщетение за забава за заплащане на половината от главницата, падежирала съгласно чл. 5, т.5.1 от договора, за периода от 30.12.2022 г. до 2.06.2025 г.

С исковата молба се твърди, че на 29.07.2021г., между „Ц. К. К.“ ЕООД - като изпълнител и „Т.“ ЕООД - като възложител, е сключен Тригодишен договор за предоставяне на консултантски услуги, по силата на който ищецът се бил задължил в срока на действие на договора да проследява за европейски програми за финансиране, по които възложителят е допустим ка ндидат, както и да изготвя, администрира и управлява проектни предложения, с които възложителят да кандидатства по желаните от него стартирани програми. В изпълнение на поетите с договора задължения, ищецът бил изготвил проектно предложение за модернизиране на стопанст в о т о на възложителя чрез инвестиции за производство на енергия от ВЕИ, изграждане на сондажна о б е к т на възложителя, с което проектно предложение ответникът кандидатствал за финансиране пред Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) по Процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 4.1 .

„Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4. „Инвестиции в материални 1 активи“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014- 2020г.

Твърди, че стойнос т т а на инвестицията по така изготвеното проектно предложение е била в размер на общо 499 990,00 лева, от които стой ността на финансирането /субсидията/ е била в размер на 249 995,00 лева (в хода на производството по кандидатстване, са извършени корекции на предложението, като в крайна сметка стойнос т т а на инвестицията по проектното предложение, която е била одобрена е била в размер на общо 235 697,00 лева, от които стойността на финансирането /субсидията/ е била в размер на 117 848,50 лева). За така изготвеното проектно предложение , на 30.09.2021г., между представители на страните по горепосочения договор е подписан приемо предавателен протокол, с който възложителят е го е приел без възражения и забележки. Проектното предложение е било подадено за кандидатстване в информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС - ИСУН 2020 с идентификационен №BG06RDNP001-4.012****. На 21.12.2022 г., с Уведомително писмо изх.№07-2600/9859 от 21.12.2022г., Управляващият орган - Държавен фонд „Земеделие“, уведомил ответника, че описаният по-горе проект е бил одобрен за финансиране с посочените по-горе окончателни финансови параметри, а именно с обща стойнос т на инвестицията от 235 697,00 лева, от които стой нос т т а на финансирането /субсидията/ в размер на 117 848,50 лева. На 03.02.2023г., с Уведомително писмо-покана изх.№07-2600/1187 от

03.02.2023г.,

Управляващият орган - Държавен фонд „Земеделие“, бил уведомил „Т.“ ЕООД, че следва да сключи административен договор за финансиране на гореописания проект, прилагайки същия с приложения за подписването им.

Твърди се, че на 17.02.2023г., между ДФЗ и „Т.“ ЕООД е бил сключен Административен договор с идентификационен №BG06RDNP001-4.012-****C01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ съобразно одобрения проект. Съгласно чл.3 от Тригодишен договор за предоставяне на консултантски услуги от 29.07.2021 ответникът следвало да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на сумата от 7 000,00 лева без ДДС, или 8 400,00 лева с ДДС. За същото била издадена проформа фактура №1104/29.07.2021г.

Издадена била и данъчна фактура

№100000****/02.08.2021г. Твърди се, че възложителят е извършил плащания на тази сума съответно от 8000,00 лева на 02.08.2021г. и 400,00 лева на 05.08.2021г. Твърди се още, че съгласно чл.4 от Тригодишен договор за предоставяне на консултантски услуги от 29.07.2021 г., при одобре ние на проект, изготвен от изпълнителя, възложителят му дължи допъл нително възнаграждение за успех, формирано съобразно договореното в т.т.1.1.-1.6. от чл.4 на договора, а именно в случая съгласно чл.4, т.1.2. - в размер на 5% от размера на одобрената сума на субсидията, или в случая това е сума от 5 892,43 лева, без начислен ДДС, респективно общата сума на задължението с начислен ДДС се твърди да е в размер на 7 070,92 лева. Съгласно договореното в чл.5 от Тригодишен договор за предоставяне на консултантски услуги от 29.07.2021г. (т.5.1. и т.5.2.), това възнаграждение е дължимо на две равни вноски - съответно сума от 3 535,46 лева с ДДС в осемд невен срок от получаване на одобрението за финансиране на проектното предложение и сума от 3 535,46 лева с ДДС в осемдневен срок от получаване на авансово плащане по сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Твърди се, че видно от Уведомително писмо изх.№07 2600/9859 от 2

21.12.2022г., проектното предложение с идентификационен №BG06RDNP001 4.012-**** е било вече одобрено към тази дата, респективно сумата от 3 535,46 лева с ДДС се твърди да е в просрочие за заплащане поне считано от 30.12.2022г. Твърди се, че видно от сключения на 17.02.2023г. между ДФЗ и „Т.“ ЕООД Административен договор е идентификационен №BG06RDNP0014.012-****-С01 (чл. 3 във вр. с чл.5) и информацията в системата ИСУН 2020 относно статуса на изпълнение на проекта, би следвало ответникът да е получил авансово плащане най-късно към 15.12.2024г:, респективно сумата от 3 535,46 лева с ДДС е в просрочие за заплащане, считано от 24.12.2024г. В тази връзка се сочи, че съгласно чл.12 от Тригодишен договор за предоставяне на консултантски услуги от 29.07.2021г., при забава за заплаща не на падежирало задължение, възложителят дължи на изпълнителя и законната лихва за периода на забава. Изчислена от 30.12.2022г. до 02.06.2025г. включително, върху сумата от 3 535,46 лева (частта от въз награждението, платима в осемдневен срок от одобрение т о на проектното предложение), законовата лихва се твърди да е в размер на 1 129,36 лева.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответ ника, с който оспорва исковете. Не се оспорва обстоятелството, че на 29.07.2021г, между ищеца ЦКК, в качеството на изпълнител, и Т., в качеството на възложител, е сключен Тригодишен договор за предоставяне на консултантски услуги. Не се оспорва и размерът на извършените от ответника плащания към ищеца по Консултантския договор. Не се оспорва, че ищецът е съдействал на Т. за изготвяне на първоначалното заявление за кандидатстване по проект „Модернизиране на стопанството на Т. чрез инвестиции за производство на енергия от ВЕИ, изграждане на сондажна система, софтуерна система и закупуване на технологично оборудване за животновъдния обект“, с което ответникът е кандидатствал пред Държавен фонд „Земеделие“ („ДФЗ“) по Процедура BG06RDNP001-4.012 - Процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020. Твърди се, че изпъл нителят е извършил само първоначалната работа по подбор и съдействие при подготовка на заявлението до ДФЗ за кандидатстване по посочения по-горе проект по подмярка 4.1., поради което същият нямал право да претендира размера на възнаграждението за успех съгласно Консултантския договор, тъй като не бил извършил цялата възложена по силата на Консултанския договор работа.

Поради това претенцията му за заплащане на посочените от него суми като дължимо възнаграждение по Консултантския договор, е изцяло неоснователна. Като доводи за недължимост на претендираното от ищеца възнаграждение, ответникът изтъква следните: единствената извършена от изпълнителя и ищец в настоящото производство работа било да съдейства за изготвяне на първоначалното проектно предложение на ответника. Видно било от Консултантския договор, а и с оглед същността на процедурата по усвояване на средства от фондовете на ЕС, която била сложна, комплексна и многостепенна, задължения т а на консултанта, съдействащ на кандидата за финансиране, не се изчерпват само до идентифициране на потенциални проекти и съдействие по подготовка на първоначалното заявление, с което се стартира процедурата, а обхващат цялостно професионално съдействие във всички фази на осъществяване на проекта до ефективното усвояване на 3 средствата от бенефициента, което е и смисълът на финансирането по програмите на ЕС. Твърди се, че изпъл нителят ищец категорично не е изпълнил задълженията си по чл. 1.3- 1.5 от Ко нсултантския договор, а именно да положи дължимата грижа, като консултира по най правилния начин възложителя, за да осигури максимално най-доброто финансиране на проекта на възложителя, да администрира проекта от подаване на заявлението за кандидатстване до окончателното усвояване на финансирането, както и да извършва цялостно управление на проекта до окончателното усвояване на финансирането от възложителя. Твърди се, че на практика, след изготвяне на първоначалното проектно предложение, цялата работа по придвижване на проекта е извършена от възложителя самостоятелно, за да не се загуби финансирането от ДФЗ поради бездействието и пълната липса на професионализъм от страна на ищеца. По-конкретно се твърди, че изпълнителят не бил положил дължимата професионална грижа, като не е уведомил възложителя за предвидената възможност за включване във финансирането и на консултантските разходи (включително и възнагражденията на ЦКК) съгласно т. 14.2 от Условията за кандидатстване по процедура 015, която предвижда, че: „т.7.1. допустимите разходи за консултантски услуги, свързани с подготовката и управлението на проектно предложение и разходите за правни услуги, като част от разходите по т.2 от Раздел 14.1 „Допустими разходи“ не могат да превишават: а) пет на сто от допустимите инвестиционни разходи по т.1 от Раздел 14.1 „Допустими разходи“, но не повече от 68 453 лв.“ В тази връзка се сочи, че поради пропуска на изпълнителя да включи консултантските разходи в допустимия размер в искането за финансиране по проектното предложение, такова искане не е направено своевременно и Т. не е поискало от ДФЗ финансиране на тези разходи, въпреки че е имало това законно право при ка ндидатстванет о . На следващо място се сочи, че към исковата молба ищецът е приложил извлечение от ИСУН 2020 относно актуалния статус на проектно предложение № BG06RDNP001-4.012-**** по процедура № BG06RDNP0014.012 по подмярка 4.1., но бил пропуснал да уточни, че това не е първоначално подаденото заявление със съдействието на консултанта, а Ищецът бил приложил като доказателство подаденото от ответника заявление впоследствие, след пълно преработване на проектното предложение от страна на Т., без каквото и да било участие от стра на на ищеца. Ответникът твърди, че след подаване на първоначалното заявление, изготвено със съдействието на консултанта ЦКК, с писмо от 23.09.2022 г.1, ДФЗ уведомява Т., че подаденото проектно предложение относно Инвестиционното намерение на кандидата с наименование „Модернизиране на стопанството на „Т.“ ЕООД чрез инвестиции за производство на енергия от БЕИ, изграждане на сондажна система, софтуерна система и закупуване на технологично оборудване за животновъдния обект“ на обща стойност 499 990.00 лв. не е допуснато до техническа и финансова оценка по чл. 19 от ПМС №162 от 5 юли 2016 годи на, поради множество липси на документи и други съществени нередовности. В тази връзка се сочи, че никъде в исковата молба ищецът не посочва, нито коментира постановения първоначален отказ от ДФЗ по отношение на подготвената с негово съдействие документация за кандидатстване по проекта. Твърди се, че било видно от писмото от ДФЗ, че първоначално изготвеното от консултанта проектно предложение страда от редица 4 нередовности и липси, описани подробно в отговора. Предвид констатираните множество съществени непълноти и нередовности, ДФЗ счел, че проектното предложение на кандидата не отговаря на изискванията от Условията за кандидатстване и първоначално не го допусна до техническа и финансова оценка. Твърди се, че всички тези пропуски са в резултат от некомпетентното консултиране на Т. от страна на ЦКК, тъй като ищецът не бил изпълнил основното си задължение по договора, а именно да предостави пълно съдействие на Т. в хода на цялата процедура до получаване на заявеното финансиране. По силата на сключения консултантски договор, изпълнителят е поел ясно определени и детайлно описани задължения - да окаже пълно съдействие във връзка с процедурата по кандидатстване за финансиране, включително да проследи допустимостта на възложителя, да изготви и редактира проектни предложения, да администрира подадените проекти до окончателна оценка, да консултира възложителя по възникнали въпроси и изобщо да осъществява цялостно управление на проектите до одобряване и получаване на целеното финансиране. Твърди се, че вместо това, реал но извършеното от страна на ищеца се свеждало единствено до подаване на некоректно, непълно и некомплектно първоначално заявление за кандидатстване, което е довело до отказ за допуска нето му от ДФЗ. Сочи се още, че след получаване на отказа, ответникът бил положил огромни усилия, вложил значителни средства и претърпял множество разходи, за да не изгуби напълно финансирането. Твърди се, че без съдействие от стра на на консултанта ищец, ответникът бил предприел всички възможни действия за отстраняване на значителния брой констатирани от ДФЗ пропуски и нередовности в първоначално подаденото заявление, изготвено от ищеца.