Решение № 42 от 26.05.2026, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Елена, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело № 20254130100556 по описа за 2025 година

Постъпила е жалба от адв. А. Ч., действащ в качеството на пълномощник на „С. С.“ ЕООД с. К., общ. Л., представлявано от Д. З. Т., против Заповед № ПО-09-309/01.10.2025 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Велико Търново, с която е одобрено на осн. чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ разпределение на масивите за ползване на земеделските земи за стопанската 2025/2026 г. в землището на гр. Г. н. с., общ. З..

Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е издадена при грубо нарушаване на процедурата на чл. 37в от ЗСПЗЗ. На първо място, принципът, заложен в чл. 37в, ал. 3, т. 1 от ЗСПЗЗ, не бил спазен при изготвяне на разпределението, т. е. на жалбоподателя не били предоставени масиви, където преобладавало регистрираното му правно основание. На следващо място, не бил спазен срокът на издаване на заповедта, тъй като последната била издадена на 01.10.2025 г., а не до 1 октомври на съответната година, както е изискването на чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ. По тази причина заповедта била нищожна – издадена от ненадлежен орган, тъй като съгласно чл. 37в, ал.

12 от ЗСПЗЗ, ако директорът на Областна дирекция „Земеделие“ не извърши в срок разпределението на масивите, то същото се извършва от министъра на земеделието, храните и горите. На последно място, в заповедта бил посочен доклад на комисията, но никой не бил запознат с него, за да се направят възражения. С оглед на изложеното жалбоподателят счита, че са му нарушени 1 правата.

Жалбоподателят „С. С.“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваната Заповед № ПО-09-309/01.10.2025 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Велико Търново, като неправилна, незаконосъобразна и нищожна. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.

Велико Търново е депозирал писмено становище. В същото последният излага, че оспорва подадената жалба, като излага подробни съображения в тази насока. Същият твърди, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната предписана от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби по издаването му. По тази причина заповедта следва да бъде оставена в законна сила, поради законосъобразност и целесъобразност. Моли съда да потвърди издадената Заповед № ПО-09-309/01.10.2025 г., като правилно и законосъобразно постановен административен акт.

В съдебно заседание жалбоподателят „С. С.“ ЕООД се представлява от пълномощника му адв. А. Ч., който поддържа подадената жалба.

В съдебно заседание ответникът Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Велико Търново се представлява от Д. К. – главен секретар с юридическо образование. Последната заявява, че оспорва депозираната жалба.

Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли, като неоснователна и недоказана.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Със Заповед № ПО-09-127/01.08.2025 г. на осн. чл. 37в, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ била назначена комисия, която да ръководи сключването на споразумения между собствениците и/или ползвателите за създаване на масивите за ползване на земеделски земи за всяко от землищата на територията на Община З. за стопанската 2025/2026 г. Общинска служба по земеделие гр. З. чрез обява уведомила всички собственици и ползватели на земеделски земи, които са подали декларации по чл. 69 от ППЗСПЗЗ и заявления по чл. 70 от ППЗСПЗЗ за участие в процедурата за създаване на 2 масиви за ползване за стопанската 2025/2026 г., че е изготвен предварителният регистър по чл. 72, ал. 2 от ППЗСПЗЗ на всички землища в Община З., като промени в последния могат да се правят до 15.08.2025 г. съгласно чл. 72, ла. 5 от ППЗСПЗЗ.

Комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ изготвила доклад, който представила на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Велико Търново, ведно с приложения, към които и проект на разпределение. Видно от доклада, в срока по чл. 37б, ал. 2 и 3 от 3СПЗЗ били регистрирани 11 броя декларации по чл. 69 от ППЗСПЗЗ с декларирана площ 312.736 дка и 28 броя заявления по чл. 70 от ППЗСПЗ3 със заявена площ от 8440.244 дка за участие в процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ. До участие в процедурата били допуснати 18 броя собственици и/или ползватели на земеделски земи с регистрирано правно основание с обща площ 6258.055 дка. До участие в процедурата не бил допуснат 1 брой собственик и/или ползвател на земеделски земи с регистрирано правно основание с обща площ 90.746 дка, поради това, че бил длъжник по имоти ОПФ. На следващо място, било сключено споразумение при условията на чл. 37в, ал. 2, изр. 7 от ЗСПЗЗ, което било подписано от 17 броя участници, представляващи не по-малко от две трети от собствениците и/или ползвателите, допуснати до участие в процедурата и обхващало площ 6452.734 дка, представляваща не по-малко от две трети от площта в землището, определена за създаване на масивите за ползване. С оглед на това, комисията изготвила проект на разпределение за останалата една трета от площта в землището, определена за създаване на масивите за ползване с площ 5.871 дка за 1 брой участник – жалбоподателят „С. С.“ ЕООД.

Със Заповед № ПО-09-309/01.10.2025 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Велико Търново на осн. чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ и чл.

72в, ал. 3, т. 2 от ППЗСПЗЗ, както и въз основа на доклад с вх. № ПД-09-1274/30.09.2025 г. на комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, определена със Заповед № ПО-09-127/01.08.2025 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Велико Търново, било одобрено разпределението на масивите за ползване на земеделските земи за стопанската 2025/2026 г. за землището на с. Г. н. с., общ. З.. Разпределението било изготвено за останалата до една трета от площта, определена за създаване на масивите за ползване в землището, тъй като за землището било сключено споразумение при условията на чл. 37в, ал.

2, изр. 7 от ЗСПЗЗ. Споразумението включвало 17 броя участници и 3 обхващало площ 6452.734 дка. Разпределението, изготвено за останалата до една трета от площта, определена за създаване на масивите за ползване в землището, включвало 1 брой участник – „С. С.“ ЕООД и обхващало площ 6.702 дка. Масивите за ползване на обработваеми земи в землището на с. Г. н. с., общ. З., разпределени на последния съобразно изготвения проект на разпределение, включително имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, пропорционално разпределени в границите на масивите били, както следва:

- площ на имоти, ползвани на правно основание – 5.585 дка.

- площ на имоти по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, включени в масивите за ползване съгласно проекта – 1.117 дка.

- задължение за плащане на площи на основание на чл. 37в, ал. 3, т.

2 от ЗСПЗЗ – 0.182 дка.

- разпределен масив, съгласно проекта – 107, общо площ 6.702 дка.

На следващо място, било определено жалбоподателят „С. С.“ ЕООД да внесе сумата 9.28 лв., представляваща средно годишно рентно плащане за землището.

По делото е разпитан в качеството на свидетел Д. Т. М.. От показанията му се установява, че същият е син на управителя и едноличния собственик на капитала на жалбоподателя „С. С.“ ЕООД – Д. З. Т.. Свидетелят твърди, че същата не разбрала, че има сключено доброволно споразумение, тъй като никой не я уведомил, въпреки че имала желание да се включи в споразумението. Разпределената площ 5.585 дка на дружеството била в един масив.

По делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице В. Г.

М. по допуснатата съдебно-агротехническа експертиза. Същото е оспорено от ответника, но е прието от съда.

Видно от заключението, изготвено от вещото лице В. Г. М., по допуснатата съдебно-агротехническа експертиза, изискването, регламентирано в чл. 37в, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСПЗЗ, не било спазено.

Пропорцията не била изчислена в съответствие със законовоустановените изисквания. От общата площ, за която жалбоподателят притежавал правно основание по чл. 3 от ЗСПЗЗ (собственост/съсобственост), произтичало правото му на ползване в реални граници за целите имоти. Едновременно с 4 това, следвало да му бъде разпределена допълнителна площ за правото да ползва имоти по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ в такова процентно отношение спрямо общата площ на белите петна, каквото било отношението на заявените от него площи с правно основание към общата площ на имотите с правно основание в цялото землище. Към имотите - бели петна били включени и разпределени имоти от ДПФ и ОПФ, които не съответствали на категорията имоти по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ. С това била нарушена пропорцията (отношението) и площта от 1.117 дка изгубвала качеството на представителна за разпределението на масата от имоти. Дори площта да била коректно изчислена, дружеството трябвало да ползва още толкова площ (други 1.117 дка) заради другата 1/6 идеална част, която притежавало, неописана в заявлението, но известна от регистрите за ползвателите и собствениците. На следващо място, според вещото лице площта на земеделските земи, за които нямало сключени договори и не били подавани декларации от собствениците им по чл. 37б от ЗСПЗЗ, била идентична с площта на имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ. Измежду ползвателите, които били лицата по доброволното споразумение, тези имоти не били разпределени пропорционално на площта им с правно основание по чл. 3, чл. 4а и чл. 4б от ЗСПЗЗ. За всички имоти се установило, че били разпределени съобразно действителния им начин на трайно ползване.

По делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице В. Г.

М. по допуснатата допълнителна съдебно-агротехническа експертиза със същите задачи като първоначалната експертиза, но вещото лице при отговора следвало да съобрази факта, че жалбоподателят ползва част от заявените имоти на правно основание, съгласно което има определени идеални части от тях. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието от съда.

Видно от заключението, изготвено от вещото лице В. Г. М., по допуснатата допълнителна съдебно-агротехническа експертиза, при извършеното разпределение съгласно обжалваната заповед е спазено изискването, регламентирано в чл. 37в, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСПЗЗ.

Жалбоподателят е разпределен в масиви, в които преобладава регистрираното му правно основание и му е разпределена пропорционално площ на имоти по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ. Според вещото лице площта на имотите без договори за наем и без подадени декларации не била разпределена между 5 ползвателите в съответния масив пропорционално на площите им с правни основания по чл. 3, чл. 4а и чл. 4б от ЗСПЗЗ. Всички имоти били разпределени в съответствие с действителния начин на трайно ползване.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването на издадената Заповед № ПО-09-309/01.10.2025 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Велико Търново е допустимо. Направено е от надлежна страна - участник в административното производство, чиито права и законни интереси са засегнати от издадения индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на оспорване съобразно разпоредбата на чл. 37в, ал. 5 от ЗСПЗЗ.

Обжалването на заповедта е направено от жалбоподателя в законоустановения преклузивен срок от 14 дни и това е видно по безспорен начин от данните по делото.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ касае уредбата на ползването на земеделските земи, като същата дава приоритет на доброволното споразумение между собствениците и/или ползвателите на земеделски земи.

Ако този резултат не се постигне, се предприема служебно разпределение, като с изменението на ЗСПЗЗ (бр. 33/2024 г., в сила от 12.04.2024 г.) е предвидено, че споразумението влиза в сила, когато е подписано от не помалко от две трети от ползвателите, участващи в процедурата, и при условие че обхваща не по-малко от две трети от площта в съответното землище, определена за създаване на масивите за ползване. Разпоредбата на чл. 37в, ал.