Споразумение № 271 от 17.06.2026, Районен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 271 гр. Бургас, 17.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева

Съдебни

ГИНКА АП. ГЕОРГИЕВА заседатели: СТЕФАНКА СТ. БОГДАНОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА и прокурора Д. Ил. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Анита Хр. Велева Наказателно дело от общ характер № 20262120201688 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

СЪДЪТ намира, че така постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и на морала, тъй като престъплението, предмет на настоящото производство, е извън обхвата на визираните в чл. 381, ал. 2 НПК императивно въведени ограничения за приключване на делото със споразумение, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в чл. 381, ал. 5 от НПК. В тази връзка по приложението на материалния закон на чл.217,ал.4,вр.ал.3,пр.2,вр.чл.26,ал.1 НК следва да се посочи,че в настоящия случай заложният кредитор „В.“ЕООД е имал право да иска предаването на заложеното имущество, независимо от обстоятелството, дали то е било прехвърлено в полза на третото лице“У.“ ЕООД – по силата на сделка, сключена след вписването на пристъпване към изпълнение.

Т.е. независимо от неправомерните разпоредителни действия на Ж. Я. като управител на залогодателя „В.“ ООД, целящи окончателно да дистанцират инкриминираните вещи от патримониума на залогодателя, заложният кредитор е със запазени ex lege права по силата на чл.32,ал.3, ал.4 и чл.35,ал.1 ЗОЗ, предвид което неприложим се явява материалният закон на чл.206,ал.3 НК. Тези свои права заложният кредитор е упражнил предвид предприетите изпълнителни действия на ЧСИ Бакалов спрямо заложното имущество по реда на чл. 521 от ГПК ,рефлектирали директно в патримониума на „У.“ ЕООД. Ето защо съдът счете,че съставомерният признак по чл.206,ал.2 НК „се разпореди неправомерно без да запази правата на заложния кредитор“ , е противоположен и несъвместим с фактическите характеристики на конкретното поведение на подсъдимия и приложимото към него материално право на чл.32,ал.3 и ал.4 ЗОЗ. В този см. и с Решение № 260364 от 7.05.2021 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 97/2021 г. е прието, че след измененията в ЗОЗ, в сила от 30.12.2016 г. изземване на движими вещи по реда на чл. 521 ГПК може да бъде предприето и в случаите, когато същите се намират във владение на трето за производството лице, което не установява противопоставими на заложния кредитор права. С посоченото решение е утвърдена законосъобразността на предприетите в полза на заложния кредитор „В.“ ЕООД изпълнителни действия спрямо заложното имущество, на основание чл. 521 от ГПК чрез директно навлизане в имуществената сфера на „У.“ ЕООД..

Независимо от гореизложеното според съда оцени поведението на подсъдимия Ж. Я.

1 като съставомерно, т.к. инкриминираните разпореждания с процесните 9 бр. машини са неправомерни. В услуга на такъв един извод са разпоредбите на чл. 8,ал.3 ЗОЗ, която регламентира,че за извършване на разпоредителни сделки със заложеното имущество, извън посочените в чл. 7, е необходимо изрично съгласие на заложния кредитор, вписано в Централния регистър на особените залози и в съответния друг регистър, чл.9,ал.1,т.4,т.5 и ал.3 ЗОЗ. В случая обаче и по арг. на по -силното основание разпорежданията на подсъдимия са неправомерни и предвид абсолютния характер на вложената в чл.9,ал.4 ЗОЗ забрана, според която: „Залогодателят не може да се разпорежда със заложеното имущество след вписване на пристъпване към изпълнение.“,чийто последици са възпроизведени и в чл.32,ал.4 ЗОЗ.

С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че подсъдимият Ж. Я. е знаел и съзнавал, че в качеството му на представляващ и съдружник в дружеството залогодател „В.“ ООД, в тежест на чийто патримониум е бил учреден особен залог върху инкриминираното имущество, оставено му за пазене (по силата на договора за особен залог), няма право да се разпорежда със същото по силата на забраната по чл.9,ал.4 ЗОЗ и след като на 13.01.2020 г. бил уведомен от заложния кредитор по реда на чл.33,ал.1 ЗОЗ за вписването на пристъпване към изпълнение.

Посоченото поведение реализира хипотезата на престъпния състав, визиран в разпоредбата на чл. 217, ал.4,вр.ал.3, пр.2, вр.ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК /В този смисъл Паунова, Помагало НИП по НМП, II част, стр.213/.Така и съгласно константната практика на ВКС - Решение № 91 от 5.07.2021 г. на ВКС по н. д. № 374/2021 г., III н. о., НК е изяснено,че за съставомерността на престъплението по чл. 217, ал. 3 от НК от обективна страна се изисква неговия предмет да бъде запорирана или заложена движима вещ, като субектът на деянието има фактическа власт върху вещта на особено правно основание- тя му е оставена да я пази. Възлагането за пазене произтича от определено правно действие /разпореждане на съдия –изпълнител, сключване на договор за залог/ и деецът няма разпоредителна власт върху вещта. Изпълнителното деяние се осъществява чрез действие и представлява акт на имуществено разпореждане с вещта, което може да се осъществи чрез юридическо или фактическо разпореждане. Когато деецът, пазач на съответната вещ, наруши забраната за разпореждане с нея, реализира състава на това престъпление. Със сключване на договора за особен залог и уведомлението на „В.“ ООД за вписването му в ЦРОЗ, инкриминираните вещи – се считат ех Lеgе (по силата на чл. 9, т. 4 и т. 5 ЗОЗ) за дадени за пазене на заложния длъжник“В.“ООД, чрез неговите управители, в т.ч. подсъдимия. За това не е необходимо издаването на друг отделен акт на съдия-изпълнителя.

В случая ощетеното дружество е претърпяло "значителни вреди" ,т.к. констатираната по експертен път стойност на инкриминираните вещи -558 922 лв., превишава повече от 65 пъти критерия за това, изведен по тълкувателен път в Решение № 312/27.06.2008 г. на ВКС по н. д. 273/2008 г. при съобразяване на обвързващите предписания по т. 1 на ТР № 1/98 на ОСНК на ВКС - 14 минимални работни заплати към датата на деянието, които се равняват на 8540 лева. В тази насока на правнооценъчните изводи и по аналогичен от правна специфика казус виж и Решение № 191 от 1.08.2024 г. на ОС - Варна по в. н. о. х. д. № 853/2024 г.

.Съдът прие,че така дефинираните в параметрите на споразумението кумулативни наказания, биха били справедлива мярка за възмездие, която в еднаква степен създава предпоставки за постигане целите на чл.36 НК, и благоприятства укрепването на правосъзнанието у останалите членове на обществото предвид следното: Съдът отчита приоритетната в съзнанието на Я. до навършване на 66 г. възраст йерархия на ценности, определяща се от семейната принадлежност и трудова реализация като съдружник и управител на „В.“ООД, което поначало му придава облика на личност с непрестъпен мироглед.

Трайно в жизнения си път подсъдимият е следвал позволена линия на поведение, в съответствие с общоприетия морал и правни норми. Поначало наказанието, следва да бъде израз и на укоримостта на поведението на подсъдимия в конкретния случай, при който той, макар и за първи път е предпочел да влезе в разрез с нормите на обществото и закона. В случая се касае за еднократна и инцидентна проява за подсъдимия Ж. Я., при това 2 реализирана от него в напреднала възраст /66 г./, което също следва да се цени като фактор със смекчаващо значение. Безспорно не може да бъде изведено съществуване на закономерност между напредването на възрастта и снижаването на прага на самокритичност и дисциплинираност при съблюдаване абсолютно обвързаващото действие на императивните забрани и норми с равноценна важимост спрямо всички граждани.

В случая в обсега на отегчаващите отговорността фактори и съгл. изводите в Решение № 260442 от 15.06.2021 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 2595/2020 г. съдът отчита,че с действията си като управител на „В.“ ООД, Ж. Я. посредством бракуването на инкриминираните вещи, е целял не постигане на непротивопоставимост на сделките на окончателно разпореждане, респ. не е целял последният приобретател „У.“ ЕООД да придобие собствеността, а единствено е целял да се затрудни проследяването на веригата на правоприемството до „В.“ ООД, респ. да се осуети принудителното изпълнение върху тях.

Случаят носи своите специфични особености, свързани с броя на разпоредителните действия – 6 сделки, с механизма, който разкрива многоходовост и предварителна планираност, целяща да затрудни идентифицирането на вещите, обект на заложно право и ефикасното упражняване на изпълнителната принуда, както и равностойността на процесните вещи,сумарно покриваща признака „големи размери“. Изискването, установено с чл. 35, ал. 3 НК е наказанието да е съответно на извършеното престъпление. Чрез тази разпоредба законът е установил като водещ аргумент и основна ценност критерия за справедливост, с който съдът е длъжен да се съобрази, преценявайки вида и размера на приложимото наказание. Защото само справедливата санкция може да обезпечи поправяне и превъзпитание на извършилия престъпление и оказване на предупредително въздействие върху обществото. Ето защо съдът прие, че договорените в споразумението, в т.ч. след внесената корекция в правната квалификация наказание „лишаване от свобода“ в размер на 10 месеца, отложено на осн.чл.66,ал.1 НК с изпитателен срок 3 години, както и глоба в размер на 100 лв. или 51,13 евро биха могли да насърча към ценностна преориентация извършителя на престъплението, както и да възстановят засегнатата с престъплението социална справедливост

, Ето защо споразумението следва да бъде одобрено, а наказателното производство по делото да бъде прекратено,предвид което и на основание чл. 382, ал. 7, вр. чл. 24, ал. 3 от НПК, СЪДЪТ

СПОРАЗУМЕНИЕ:

ОДОБРЯВА постигнатото споразумение между подсъдимия Ж. Ж. Я., неговия защитник адв. Т. Д. и Районна прокуратура - Бургас, съгласно което:

ПРИЗНАВА подсъдимия Ж. Ж. Я., ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН, за това, че в периода от 16.06.2020 г., до 25.06.2020 г., в гр. Бургас, в условията на продължавано престъпление, като съдружник и управител във „В.“ ООД, с ЕИК *****, се разпоредил с оставени му за пазене и собственост на „В.“ ООД, заложени вещи, съгласно договор за особен залог от 29.08.2017г., вписан в Централния регистър на особените залози под № 2017083001056/30.08.2017г., между Д. Щ.К., ЕГН ********** и „В.“ ООД, с ЕИК *****, което вземане на заложния кредитор Д. Щ.К. било прехвърлено на „В.“ ЕООД, ЕИК *****, чрез договор за прехвърляне на вземания от 13.07.2018г., вписано в Централния регистър на особените залози чрез разпореждане за допълнително вписване

№

2019122002788/20.12.2019г.,, а именно с вещите: верижен багер, марка „САТ“, модел „323EL“, с рама № ************; багер-товарач, марка „Caterpillar“, модел „428F“, с рама № *******; верижен багер, марка „САТ“, модел „304DCR“, с рама № **********; багер, марка „САТ“, модел „М318С“, с рама № *****; багер-товарач, марка „САТ“, модел „428D“, с рама № **********; товарач, марка „Caterpillar“, модел „2168“, с рама № *********; верижен багер, марка „Caterpillar“, модел „325D“, с рама № *********; верижен багер, марка „Caterpillar“, модел „320С“, с рама № *********; верижен багер, марка „САТ“, модел „303 3

CR“, с рама № **********, на обща стойност 558 922 лева, равняващи се на 285 772.28 евро, като ги продал за скрап на „М. 61“ ЕООД, с ЕИК *****, от което са последвали значителни щети за „В.“ ЕООД, ЕИК *****, равняващи се на стойността на вещите – 558 922 лева, /или 285 772.28 евро/ както следва:

1.На 16.06.2020 г., в гр. Бургас, като съдружник и управител във „В.“ ООД, с ЕИК *****, се разпоредил с оставени му за пазене заложени движими вещи - верижен багер, марка „САТ“, модел „323EL“, с рама № ************, на стойност 137 650 лева, равняващи се на 70 379.33 евро и Багер-товарач, марка „Caterpillar“, модел „428F“, с рама № *********, на стойност 79 999 лв., равняващи се на 40 902, 84 евро, собственост на „В.“ ООД, като ги продал за скрап на „М. 61“ ЕООД, с ЕИК *****;

2. На 18.06.2020 г., в гр. Бургас, като съдружник и управител във „В.“ ООД, с ЕИК *****, се разпоредил с оставени му за пазене заложени движими вещи - багер, марка „САТ“, модел „М318С“, с рама № **********, на стойност 62 590 лева, равняващи се на 32 001.76 и верижен багер, марка „САТ“, модел „304DCR“, с рама № *********, на стойност 46 000 лева, равняващи се на 23 519.43 евро, собственост на „В.“ ООД, с ЕИК *****, като ги продал за скрап на „М. 61“ ЕООД, с ЕИК *****;