Решение № 17250 от 25.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17250 гр. София, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20241110146255 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с предявен от К. Б. Д. срещу „Соф Кънект“ АД конститутивен иск с правна квалификация чл. 357 КТ, вр. чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на Заповед ДП-7/05.06.2024 г., издадена от А.Д. главен директор „Човешки ресурси“ в „Соф Кънект“ АД, ЕИК 206155179, с която на К. Б. Д. е наложено наказание „предупреждение за уволнение“.

Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен писмен Трудов договор № 625/11.10.2013 г. с определена длъжност „Техник, промишлена електроника” към Дирекция „Поддръжка и строително инвестиране“, отдел „Инженерни мрежи“, сектор „сградна информатика“. Към момента на нагалването на наказанието заемал длъжността „Организатор ремонт и поддръжка Автоматизация“, в сектор „Сградна автоматика“, отдел „Отопление, вентилация, климатизация и автоматизация“, Главна дирекция „Техническа“ в „Соф Кънект“ АД, в качеството на работодател, предвид изборът на „Соф Кънект“ АД за концесионер на летище София. Посочва, че на 05.06.2024 г. му била връчена Заповед № ДП-7 от 05.06.2024 г., с която на основание чл. 187, ал. 1, т. 8 (злоупотреба с доверието на работодателя), във 1 връзка с чл. 186, чл. 189 и чл. 192 КТ наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“. Твърди, че наложеното наказание е незаконосъобразно, а издадената заповед е незаконосъобразна поради противоречие с императивни материалноправни норми. Твърди, че липсва извършено нарушение, както и че е налице неяснота по отношение на твърдяното извършено нарушение. Счита, че не е налице ясно мотивиране на заповедта, доколкото липсвало описание на нарушение, както и дата на извършването му. Твърди, че заповедта била издадена въз основа на документи, които обосновават налагане на оспорваното наказание, но същите не му били връчени и не бил запознат с тях. Посочва, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ, тъй като работодателят не е обосновал, преценил и мотивирал тежестта на извършеното нарушение спрямо наложеното наказание и наложеното наказание не отговаряло на тежестта на извършеното нарушение. Счита, че заповедта е издадена в нарушение на специалния закон по чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Твърди, че не е нарушавал заповед, с която е бил запознат. Твърди, че не е имал правомощия да определя в кои дни се полага труд. Сочи, че не е разполагал с правомощия да възлага извънреден труд, с оглед на което не са настъпили вредни последици за работодателя. Твърди, че е налице противоречие в мотивите в заповедта, доколкото от една страна се твърдяло, че не е представил отчетните форми за месец януари 2024 г., а от друга е извършен извод, че „съгласно представените данни в главна дирекция „Човешки ресурси“ относно отчитането на работното време (месец януари 2024 г. - месец април 2024 г.)“ е допуснато полагането на извънреден труд. Счита, че заповедта не отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ доколкото била неясна и неразбираема. Твърди, че съобразно броя на служителите, които били под минимума било невъзможно изготвянето на графици, в които да не са налице часове за извънреден труд. Посочва, че в периода от 2021 г. до юли 2024 г. многократно уведомявал, че назначения персонал не достига да покрива смените. Твърди, че на 17.01.2022 г. и 20.12.2022 г. е входирал доклади до работодателя, с които съответно е уведомил, че в сектора се полага извънреден труд и се иска разрешение за заплащането му. Освен това на 17.02.2022 г. изпратил имейл до Директора на дирекция „Техническа“, с пълен анализ на персонала, в сектор Автоматизация, отдел ОВКА, дирекция Техническа, с ясна обосновка за 2 необходимостта от назначаването на служители в сектора. На 28.03.2024 г. изпратил имейл до Фасилити мениджъра на Главна Дирекция Техническа, относно обективна невъзможност за изготвянето на предварителен график за периода май-август 2024 година. Същият бил препратен от него (в същия ден) до Ръководител отдел Заплати с молба за съдействие. Твърди, че с оглед противоречивите твърдения в заповедта се достигнало до нарушение на чл.

193 КТ, тъй като е било невъзможно да се изискат и дадат адекватни обяснения при наличието на противоречията в мотивите в заповедта. Посочва, че не носи отговорност за разрешен платен годишен отпуск за на 24.04.2024 г. и 25.04.2024 г. на Л.З., доколкото не разполагал с правомощия във връзка с разрешаването на ползването на платен годишен отпуск. Посочва, че по отношение на нарушенията, свързани с графиците за отчетния период септември-декември 2023 г. и за януари 2024 г. е изтекъл давностния срок за тяхното налагане. Оспорва да е налице злоупотреба с доверието на работодателя. Твърди, че доколкото е информирал за несъответствие на броя на служителите спрямо изискванията на закона, като работодателят вместо да изпълни задълженията си е предприел действия спрямо него, с оглед на което твърди, че бил нарушен специалния закон по чл. 33, ал. 1, т. 1 Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. С оглед изложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че ищецът бил служител въз основа на трудов договор № 625/11.10.2013 г. на длъжност „Техник, промишлена електроника“. Въз основа на Концесионен договор за възлагане на концесия за строителство на обект „Гражданско летище за обществено ползване София“ от 22.07.2020 г. между „Соф Кънект“ АД и Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) и чл. 123а КТ трудовото правоотношение между К. Д. и „Летище София“ ЕАД не е прекратено, а правата и задълженията по него са прехвърлени към „Соф Кънект“ АД. Посочва, че ищецът бил запознат и получил екземпляр срещу подпис от Длъжностна характеристика, утвърдена на 26.09.2016 г. за длъжността „Организатор ремонт и поддръжка“, „Автоматизация“ на 02.04.2020 г., а освен това бил запознат и със Заповед № ЧР-133/05.06.2023 г., с която било въведено сумирано изчисляване на 3 работното време с четиримесечен период на отчитане за служителите, заемащи длъжности в Сектор „Сградна автоматика“, Главна дирекция „Техническа“. Не е спорно и обстоятелството, че със Заповед № ДП 7/05.06.2024 г. на К. Д. било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, която му била връчена срещу подпис на 05.06.2024 г. Оспорва останалите твърдения на ищеца за незаконосъобразност на заповедта. Твърди, че ищецът е извършил нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187. ал. 1, т. 8, злоупотреба с доверието на работодателя КТ. Сочи, че съгласно КТ и Правилник за вътрешния трудов ред ищецът е имал задължения да бъде лоялен. Твърди, че по силата на Заповед № ЧР-37/13.06.2022г. ищецът имал задължение да изготвя предварителните графици за разпределение на сумирано изчисляване на работното време от името и за сметка на работодателя, които графици били основание за изчисляване и изплащане на основното и съответните допълнителни трудови възнаграждения, в това число и допълнително възнаграждение за извънреден труд. Посочва, че не било необходимо изготвените документи да бъдат утвърждавани от друго лице. Твърди, че съгласно чл. 30 от вътрешни правила за работната заплата (ВПРЗ), с които К. Д. бил запознат срещу подпис на 30.06.2023 г., нарушение на трудовата дисциплина представлявало подаването на непълна, невярна или несвоевременна информация, свързана с изчисляване и изплащане на трудовите възнаграждения, за което спрямо служителите се реализира дисциплинарна отговорност, а при вреди за работодателя и имуществена отговорност. Сочи, че съгласно длъжностната си характеристика ищецът имал задължение планирането и отчитането на работното време по начин, който да гарантира нормалното протичане на работния процес, като Наредба за работното време, почивките и отпуските е уреждала начина, по който ищецът е следвало да осъществява задълженията си. Твърди, че в предварителните графици ищецът не е следвало да възлага извънреден труд. В допълнение на това той разполагал с необходимите знания и умения, а освен това забраната за възлагане на извънреден труд му била изрично пояснена.

Твърди, че ищецът извършил нарушение като не предоставил подписани на хартиен носител предварителните работни графици за последното четиримесечие на 2023 г. (месец септември-декември 2023 г.) и за първото четиримесечие на 2024 г. (месец януари - април 2024 г.), а освен това изготвените предварителни графици за първото четиримесечие на 2024 г.

4 работните смени са разпределени по начин, който не обезпечава броя служители, който е необходим и достатъчен за ефективно изпълнение на дейността, доколкото Л.З., П.Д. и С.Д. не изпълнявали индивидуалната си норма и бездействали, а С.А. и Н. М трябва да полагат извънреден труд.

Посочва, че в резултат на лошо изготвените от ищеца графици работодателят е претърпял вреди, изразяващи се в загуби, тъй като е задължен да им изплати допълнително възнаграждение за извънреден труд, като резултат от „изкуствено намалената“ норма и ползваният разрешен платен годишен отпуск, като по този начин ищецът е злоупотребил с доверието му. Счита, че Заповед № ДП-7/05.06.2024 г. съдържа необходими по смисъла на чл. 195 КТ елементи, мотивирана е и е законосъобразна. Посочва, че са изискани писмено обяснения от ищеца, като той депозирал такива в срок. Твърди, че заповедта била връчена в законоустановените срокове. На следващо място счита, че дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ отговоря на тежестта и обществена опасност на извършеното дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 189 КТ, доколкото ищецът злоупотребил с доверието на ответника с цел облагодетелстване на някои от служителите. Твърди, че Заповед № ДП 7/05.06.2024 г. не е издадена в нарушение на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Посочва, че действително ищецът е изготвил доклад с вх. № 100 9790/27.08.2021 г. и доклад с вх. № 100-529/17.01.2022 г. като същите представлявали коректно и точно изпълнение на вменените му трудови задължения и въз основа на тях работодателят го кредитирал с доверие относно неговия професионализъм и компетентност да изготвял предварителните и отчетни работни графици в съответствие с действащата нормативна уредба. Сочи, наложеното дисциплинарно наказание на ищеца не е във връзка с изготвените от него доклади и не представлява ответна мярка по смисъла на ЗЗЛПСПОИН. В заключение, счита че наказанието е законосъобразно, с оглед на което моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна следното:

В отношенията между страните по делото е безспорно, а и от 5 представения трудов договор № 625/11.10.2013 г. се установява, че същият е сключен между „Летище София“ АД като работодател и ищеца като работник/служител на основание чл. 70, ал. 1 КТ, по силата на който ищецът заемал при ответника длъжността „Техник, промишлена електроника“ с код по НКПД: 3114-3003, към дирекция „Поддръжка и строително инвестиране“, отдел „Инженерни мрежи“, сектор „сградна информатика“. По делото е безспорно, а и от представеното допълнително споразумение № 158/31.03.2020 г. се установява, че по силата на същото ищецът е заемал длъжността „Организатор, ремонтни дейности и поддръжка“, първоначално в Дирекция „Поддръжка, строителство и ремонт“, а впоследствие в Дирекция „Техническа“.