Определение № 407 от 11.04.2024, Окръжен съд - Бургас

Мотиви на определение № 407/11.04.2024 г. по ЧНД №308/2024г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас.

Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл.

70 от НК.

Образувано е по молба от осъдения С. Г. М., ЕГН: ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода за срок от дванадесет години, наложено по НОХД № 479/2014 г. по описа на Окръжен съд – гр. Стара Загора.

В съдебно заседание представителят на началника на Затвор – гр.

Бургас изразява становище за неоснователност на молбата на осъдения, тъй като счита, че не е налице втората материална предпоставка, визирана в чл.

70, ал. 1 от НК. В тази връзка заявява позиция, че към настоящия момент не са налице достатъчно доказателства, от които да се направи извод за постигане целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК. Изтъква, че в плана на присъдата все още са залегнали дефицитни зони, по които работата следва да продължи, за да бъдат преодолени.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователност на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване и пледира същата да бъде оставена без уважение.

Намира, че предпоставките за предсрочно освобождаване, предвидени в чл.

70 от НК, не са изпълнени, тъй като осъденият М. не е дал доказателства за своето поправяне.

Назначеният служебен защитник на осъдения М., адв. Антон Фотев от АК – Бургас, пледира за уважаване на молбата за предсрочно освобождаване на подзащитния му и същият да бъде насочен към спортна кариера, за да може да се намери обществено приемлив израз на неговата агресия.

Осъденият С. Г. М. в лична защита посочва, че има семейство и желае да излезе по-рано от затвора, за да се грижи за тях. Твърди, че вече се е променил. В последната си дума изразява съжаление за постъпката си и моли за уважаване на молбата му за условно предсрочно освобождаване, за да се прибере при семейството си.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и като прецени поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, прие следното:

Лишеният от свобода С. Г. М. е роден на *****.

С присъда № 67/18.12.2014г., постановена по НОХД №479/2014г. по описа на Окръжен съд – гр. Стара Загора, потвърдена с решение №46/17.04.2015г. по ВНОХД № 35/2015г. по описа на Апелативен съд – гр.

Пловдив, влязла в сила от 21.05.2015г., С. Г. М. е бил признат за виновен за извършено на 25.05.2014 г. престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 12, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК и е осъден на лишаване от свобода за 1 срок от дванадесет години, което наказание да изтърпи при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода било приспаднато времето, през което М. бил задържан, считано от 26.05.2014г. до влизане на присъдата в сила.

За начало на изтърпяване на наложеното наказание дванадесет години лишаване от свобода е приета датата 26.05.2014г., когато осъденият М. е бил предварително задържан във връзка с наказателното производство по НОХД №479/2014г. по описа на Окръжен съд – гр. Стара Загора, като същият е бил приведен в затвора в гр. Стара Загора на 20.11.2014 г.

На 21.07.2017 г. осъденият М. е бил приведен в затвора в гр. Бургас за доизтърпяване на наказанието /на основание заповед № 1-3284 от 07.07.2017 г. на началник на отдел СДВРП при ГД „ИН“/, като на 03.08.2017 г. е бил разпределен в Затворническо общежитие „Дебелт“ при Затвор – Бургас.

Към датата на разглеждане на делото от настоящия съд - 11.04.2024 г., осъденият М. е изтърпял фактически 9 (девет) години, 10 (десет) месеца и 15 (петнадесет) дни, и от работа 1 (една) година, 6 (шест) месеца и 14 (четиринадесет) дни или всичко 11 (единадесет) години, 4 (четири) месеца и 29 (двадесет и девет) дни. Остатъкът за изтърпяване по данни от приложената по делото справка изх. № 31380/17 от 05.04.2024 г. от Затвор - Бургас е 7 (седем) месеца и 01 (един) ден.

По данни от документите, приложени в затворническото досие на М. и от справката му за съдимост се установява, че преди осъждането му по НОХД №479/2014г. по описа на Окръжен съд – гр. Стара Загора, по отношение на същия са били постановени 10 отделни осъдителни съдебни акта /присъди и споразумения/ за извършени престъпления от общ характер, наказанията по които са били предмет на групиране по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, като М. е изтърпявал ефективни наказания лишаване от свобода за различни периоди от време.

При постъпването си в затвора в гр. Бургас, осъденият М. е търпял наложеното му наказание лишаване от свобода при строг режим, съобразно постановеното с присъда № 67/18.12.2014г. по НОХД №479/2014г. на Окръжен съд – гр. Стара Загора. Понастоящем осъденият продължава да търпи наказанието лишаване от свобода в ЗО „Дебелт“ при „строг“ режим.

В условията на Затворническо общежитие „Дебелт“, от м. август 2022 г. л.св. М. е полагал доброволен труд като „бакар“ в шеста група. В средата на м. февруари 2023 г. е отказал да изпълнява задълженията си и е преустановил трудовата си дейност. През м. август 2023 г. отново му е била предоставена възможност да полага доброволен труд в коридора на групата.

Един месец по-късно л.св. М. отново се е отказал от работата и е подал заявление за включване в учебна дейност. Бил е записан като ученик в пети клас в СУ „Аргира Жечкова“ към Затвор – Бургас, но два месеца по-късно отново сам е решил да напусне учебните занимания. Включвал се е в 2 организирани спортни мероприятия.

В хода на поправителното въздействие в местата за лишаване от свобода по отношение на осъдения М. са извършени множество оценки на риска от рецидив и значителни вреди.

Според първоначалната оценка, изготвена на 29.06.2015 г., величината на риска от рецидив е фиксирана на 94 точки, във високите стойности с идентифицирани проблемни зони – настоящо правонарушение, криминално минало, отношение към правонарушението, образование и обучение, трудова заетост, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с алкохол и умения за мислене. Рискът от вреди първоначално също е определен като висок.

Ежегодно на л.св. М. е бил изготвян нов доклад във връзка с отчетените промени в поведението, нагласите и оценката на риска от рецидив и вреди. В зависимост от настъпилите промени оценките на риска от рецидив и вреди са намалявани до средни нива.

При последната актуална оценка, извършена на 07.02.2024 г., стойностите на риска от рецидив са определени в средни параметри - 72 точки. С необходимост от корекционно въздействие остават отново зоните: отношение към правонарушението; образование и обучение; умения за мислене. Рискът от вреди спрямо обществото също е в средни стойности съществува опасност в условията на свобода и след употреба на алкохол М. да извърши нови насилствени престъпления.

В изготвените от затворническата администрация доклади е отразено, че лишеният от свобода М. е добре адаптиран в условията на живот в затворена среда. Заема средни позиции в затворническата общност.

Наблюдава се променливо и неустойчиво поведение. Понякога действа под влияние на емоция и импулсивност. Не умее да разрешава проблемите по конструктивен начин.

За извършени при изтърпяването на наказанието дисциплинарни нарушения осъденият М. е наказван със заповеди №№ Б-251 от 30.08.2016г. и Б-290 от 27.09.2016г. на началника на ЗО при Затвора - Стара Загора, с наложени наказания „Изолиране в наказателна килия за 5 денонощия“ както и със заповеди № 741 от 23.07.2019г. на началника на Затвора-Бургас и № 280 от 05.11.2021г. на началник сектор ЗО „Дебелт“ при Затвор - Бургас, с наложени наказания „Изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия“ и съответно „Писмено предупреждение“. Само през 2023 г. л. св. М. има наложени три дисциплинарни наказания, както следва: - със заповед № 3/04.01.2023 г. на началника на ЗО „Дебелт“ - „Писмено предупреждение“ за нерегламентиран контакт с друг лишен от свобода; - със заповед № 4/04.01.2023 г. на началника на ЗО „Дебелт“ - „Забрана за участие в колективни мероприятия във и извън МЛС за срок от 3 месеца“ за отправени заплашителни думи и изрази спрямо длъжностно лице; - със заповед № 79/01.03.2023 г. на началника на ЗО „Дебелт“ - „Изолиране в наказателна 3 килия за срок от 4 денонощия“ за физическа саморазправа с друг лишен от свобода.

Същевременно, до настоящия момент осъденият е награждаван за участия в спортни мероприятия с „Писмена похвала“, „Извънредна хранителна пратка“, „Удължено свиждане за срок от 2 часа“ и „Заличаване на дисциплинарно наказание“.

По отношение на осъдения М. дадените от затворническата администрация становища са в посока на това, че не е постигната устойчивост в проблемните зони, по които се работи с осъдения. От информацията в докладите е видно, че зоните, върху които е необходимо корекционната работа да продължи са: - „Отношение към правонарушението“ - формално признава извършеното криминално деяние, устойчивост на криминални нагласи, формално заявена мотивация за положителна промяна в поведението; - „Образование и обучение“ - л.св. М. не може да чете и пише, въпреки че има завършено начално образование; - „Начин на живот и обкръжение“ - липсва цялостна социална интеграция на личността, социалното обкръжение е от криминално проявени лица, лесно се влияе от околните, манипулативен и хищнически начин на живот, рисково социално поведение; - „Умения за мислене“ - не разпознава проблемите, липсват умения за вземане на законосъобразни решения, не осъзнава негативните последици, не се замисля за последствията от действията си, импулсивност в поведението си, липсват способности за генериране на алтернативни решения.

Становището на началника на затвора в гр. Бургас за условно предсрочно освобождаване на осъдения М. е отрицателно. В подкрепа на същото се посочва, че поставените цели в индивидуалния план на присъдата по отношение на дефицитните зони не са изпълнени в необходимата степен.

Изтъква се, че за да бъдат изпълнени целите на наказанието, визирани в чл.

36 от НК, е необходимо корекционната работа да продължи в посока мотивация за водене на законосъобразен начин на живот в условията на свобода и преодоляване на нагласите, подкрепящи криминалното поведение.

С оглед на така установените фактически положения, настоящият съдебен състав счита, че за осъдения С. М. не са налице всички предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК за прилагането на института на условното предсрочно освобождаване. Действително, в случая е налице първата предпоставка по чл.

70, ал. 1 от НК, тъй като осъденият М. е изтърпял фактически повече от две трети от наложеното му наказание от дванадесет години лишаване от свобода, а именно 11 (единадесет) години, 4 (четири) месеца и 29 (двадесет и девет) дни, с остатък за изтърпяване от 7 (седем) месеца и 01 (един) ден.

При извършване на преценката за наличието на втората предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК - дали осъденото лице със своето поведение и отношение към труда е дало доказателства за своето поправяне, настоящият съд намери, че от данните по делото не може да се 4 направи извод за настъпили трайни, съзнателни и цялостни положителни промени в поведението на осъдения М., които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил.

В разпоредбата на чл. 439а (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) от НПК са регламентирани обстоятелствата, които сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието и които следва да се отчитат като доказателства за поправяне на осъдения – доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон , както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

И след влизането в сила на цитираната норма на чл. 439а от НПК продължава да бъде приложима и задължителната за съдилищата, установена с Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/1975 г., изм. с ППВС № 8/1987 г., съдебна практика, която приема, че констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.