Решение № 174 от 18.05.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Смолян, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20215400500297 по описа за 2021 година

И за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 и следващите ГПК във връзка с чл. 178 ЗМВР.

С Решение № 219/29.06.2021г., постановено по гр.д.№ 2 24/2021г. по описа на Смолянския районен съд е осъдена Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при МВР-гр.София, ул."Пиротска" № 171А, представлявана от директора Николай Николов да заплати на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР на Д. Д. Д., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „Наталия“ № 7, сумата от 1 767,68 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за положения извънреден труд в периода 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2021 г., като е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска в частта за разликата над уважения размер от 1 767,68 л в . до пълния претендиран размер от 2 077,56 лв., както и за периода 01.10.2020 г. – 15.02.2021 г.,както и сумата от 288,09 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко месечно възнаграждение за извънреден труд, за периода, считано от първо число на месеца, следващ съответното отчетно тримесечие, в което е положен извънреден труд, до 15.02.2021 г., като е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска в частта за разликата над уважения размер от 288,09 лв. до пълния претендиран размер от 290,82 лв., както и за периода 01.01.2021 – 15.02.2021 г.

Със същото решение е осъдена Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР – София да заплати на Д. Д. Д. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 347,20 лв., пропорционално на уважената част от исковете.

Със същото решение е осъден Д. Д. Д. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК да заплати на Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР - София юрисконсултско възнаграждение в размер на 39,60 лв., пропорционално на отхвърлената част от исковете. Със същото решение е осъдена Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР – София на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по 1 сметка на РС - Смолян сумата от 240,71 лв., от която 120,71 лв. държавна такса и 120 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 4406/15.07.2021г. от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при МВР-гр.София, представлявана от главен комисар Николай Николов-директор, чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт Светослав Стоянов с оплаквания за неправилност и необоснованост.

Във въззивната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Излагат се доводи, че районният съд неправилно е тълкувал и приложил нормативната уредба относно полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители по ЗМВР, като не са отчетени последните изменения на ЗМВР за процесния период - 01.01.2018 г. до 15.02.2021 г. Направено е оплакване, че с последните промени в ЗМВР (д.в.. бр.60 от 7 юли 2020 г.), законодателят още по- ясно и точно разписва спорните текстове в чл. 187 от ЗМВР, съгласно която нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни е коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.

Направено е оплакване, че съдебният състав не е съобразил и тази законова промяна и е отчел като основателен искът на служителя и за този вече безспорен период, при действие на изрична правна норма, което прави решението незаконосъобразно.

Твърди също, че съдебният състав не е коментирал настъпилата законодателна промяна в сила от 11.07.2020година и обхващаща част от процесния период, като след тази дата коефициентът за превръщане на нощен в дневен труд е 1, какъвто е и иска за преобразуване, а не за извънреден труд в буквалния смисъл.

Развива оплакване, че в процесния период са действали няколко наредби, които уреждат въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за- компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР-Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР обн. д.в. бр.

60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. до 09.01.2020 г. - Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи – д.в., бр. 3 от 10 януари 2019 г., в сила от 10.01.2020 г. до 02.11.2020 г. - Наредба № 8121з-1174 от 21 октомври 2020 г. за реда за организацията и разпределението на работно време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи – д.в., бр. 93 от 30 октомври 2020 г., в сила от 03.11.2020 г. до 31.12.2020 г. - Наредба № 8121з-1353 от 15 декември 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работно време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи - ДВ, бр. 107 от 18 декември 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. Твърди още, че правоотношенията по служба уредени в специален закон са създадени, за да може, поради специфичният статут и служебни задължения на служителите 2 да се постигне баланс между правата и задълженията им (какъвто е настоящия случай с тези по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР), тъй като тези служители имат специфична функция и съответно специфични и сами по себе си отличаващи се от общите права и задължения. За работещите на сумирано работно време служители по ЗМВР са установени 8-, 12- или 24часови смени.

В разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от Кодекса на труда е записано, че максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите е намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В настоящия случай ищецът полага труд при работна смяна от 24 часа, а не 12 часа и същата е определена по ЗМВР, а не от КТ. Максималната продължителност на работното време за една смяна, определена в КТ е максимум 12 часа. Твърди още,че това само по себе си доказва, че е несъвместимо да бъде прилаган КТ и НСОРЗ за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като техният статут е изключителен и различен от общия, като законодателят е съобразил това с разделянето на служителите по ЗМВР на три групи.

Всяка от обособените групи служители има гарантирани права, които от своя страна са скрепени и с различни отговорности и задължения. В жалбата се поддържа,че в подкрепа на тезата, че в Министерството на вътрешните работи е налице равнопоставеност и обособеност спрямо права и задължения е решението на законодателя да обособи служителите в три групи съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗМВР -държавни служители полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; държавни служители; лица, работещи по трудово правоотношение. В чл. 142, ал. 2 от ЗМВР е записано, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон (т.е ЗМВР).

В чл. 142, ал. 4 от ЗМВР е записано, че статутът на държавните служители по ал. 1, т.

2 се урежда със Закона за държавния служител. В чл. 142, ал. 5 е посочено, че статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон. В случаите на препращане към кодекса на труда законодателят изрично (пряко) е посочил съответните разпоредби.

В чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България се прогласява, че работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон. В тази връзка върховният закон на страната прогласява основните и неизменни права, каквото безспорно е правото на труд, като е оставил на законотвореца да прецезира тези права с оглед правоотношението. С оглед спецификата служебните правоотношения на държавните служители в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1,т.1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл.189, ал.1 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл.234, ал.1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1 ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредният труд по неговата продължителност - до 280 часа за година по чл.187, ал.5,6 и 7 ЗМВР и други. Това далеч не поставя тези служители в по-неблагоприятно положение.

Заплащането на трудово възнаграждение за положеният нощен труд е със самостоятелна функция и значение. Предвидените условия за разграничение на нощен и извънреден труд в ЗМВР кореспондират и с Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време, включително по въпроса за начина на компенсиране на положеният нощен труд. Повече от мотивите за неприложимост на общата уредба на трудовите правоотношения към предмета на спора подробно съм изложил в отговора на исковата молба и в писмена защита представена по делото.

3

Според жалбоподателя нормалната продължителност на нощния труд в МВР, преди изменението (д.в. бр.60 от 7 юли 2020 г.) е регламентирана в законовата норма на чл. 187, ал. 3, изречение последно от ЗМВР. Нормата на чл. 187, ал. 3, изречение последно от ЗМВР определя, че продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение. Това е идеята на законодателя и смисъла на тази норма. Иначе тя би била напълно излишна, защото нощен е трудът ( и по КТ, и по ЗДСл и по ЗМВР и други специални закони) полаган между 22 часа и 6 часа. Законодателят отбелязва, че работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, което е достатъчно ясно и ненуждаещо се от коментар, че е имал в предвид, с това пояснение, че трудът през нощта за тези служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е осем часа. Освен това те полагат труд на 24-часови смени като този труд е по график, същият е изплатен и не може да става дума за претенция за извънреден труд. С оглед на гореизложеното според жалбоподателя нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Направен е извод,че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143.