Решение № 173 от 16.11.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Кърджали, 16.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20255140200100 по описа за 2025 година Обжалвано е Наказателно постановление № ****/ 23.01.2025г. издадено от Началник сектор в РУ- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП и отнемане на 10 точки на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР, на А. М. А. от **** с ЕГН ********** за извършено нарушение на 02.12.2024г. около 13,10ч. в гр.Кърджали на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят А., който обжалва изцяло наказателното постановление с молба да бъде отменено като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон ведно с всички законни последици. Твърди, че при издаването му административнонаказващият орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили цялото производство по установяване на административното нарушение и налагане на съответното наказание. Настоява, че е изпълнил разпореждане на съответното длъжностно лице и привел автомобила си в техническо състояние годно за регистрация, тъй като при проверката по регистрацията на МПС бил посъветван да си смени гумите, за да му се довърши регистрацията на автомобила. Поради това 1 той посетил сервиз „Апаз-68“ЕООД, който е в непосредствена близост и в съседство до КАТ, за да си закупи нови гуми. След монтирането им потеглил към сградата на РУ- Кърджали, за да го регистрира, но бил спрян за проверка от полицейски служители. С оглед изложеното жалбоподателят настоява, че извършеното от него деяние представлява маловажен случай. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като претендира направените разноски. Пледира, че се касае за маловажен случай, тъй като извършеното нарушение с оглед липсата или незначителността на вредните последици, както и с оглед на другите смекчаващи обстоятелства, представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят А. М. А. закупил лек автомобил марка „****“, която на 02.12.2024г. решил да регистрира. За целта на посочената дата подал Заявление № **** в сектор „Пътна полиция“- Кърджали, което било регистрирано в 11,25ч. Въпреки това решил да отиде да си закупи нови гуми, тъй като му било казано, че наличните били износени. Поради това със закупеното си МПС се придвижил на около 200метра от мястото за регистрация в сектор „Пътна полиция“- Кърджали до сервиз на „Апаз 4“ЕООД, където си сменил гумите. От там тръгнал да се връща обратно около 13,10ч., когато бил видян от свидетелите С. С. и Д. И., които били на работа като полицаи в Районно управление- Кърджали и се намирали пред районното управление в гр.Кърджали на ул.Осми март. Поради това свидетелят Д. И., който бил водач на патрулен автомобил, потеглил с колегата си С. към този автомобил като му подал светлинен и звуков сигнал, при което този лек автомобил марка „****“ спрял. При проверката двамата полицейски служители установили, че водач е жалбоподателят А. А., който пътувал сам и 2 нямал поставени никакви регистрационни табели. Той им обяснил, че дошъл да регистрира автомобила си, но го изпратили да си купи нови гуми, тъй като старите му били износени. Поради това посетил автосервизът, който се намирал на около 200 метра от мястото за регистрация, където подменил гумите си и се връщал отново, за да се завърши процедурата. За установеното нарушение на место срещу жалбоподателя бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, който той подписал без възражение. С мотивирана резолюция от 23.12.2024г. било прекратено административно наказателното производство по акт за установяване на административно нарушение серия GA № ****, тъй като са констатирани признаци за извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК.

Поради това била образувана преписка № ****/ 2024г. по описа на Районна прокуратура- Кърджали, която приключила с Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 09.01.2025г. и материалите били изпратени на началника на РУ- Кърджали с оглед преценка за евентуално извършено от А. М. А. административно нарушение по ЗДвП. По този повод на 23.01.2025г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 200 лв., „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, както и отнемане на 10 точки на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на показанията на свидетелите С. С., Д. И. и И. Е.; Акт за установяване на административно нарушение GA № **** от 02.12.2024г.; Постановление на РП-Кърджали от 09.01.2025г. за отказ да се образува досъдебно производство;

Заявление № **** от 02.12.2024г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Договор за покупко- продажба от 30.11.2024г., както и другите приети по делото писмени доказателства. Всички тези доказателства са еднопосочни, последователни и взаимно се допълват, поради което бяха кредитирани от съда.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 3 от ЗАНН , и за това следва да бъде разгледана по същество. На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административно наказателната отговорност на А. М. А. е ангажирана на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, според която разпоредба се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 02.12.2024г. в гр.Кърджали жалбоподателят е управлявал автомобил „****“ негова собственост, което не е регистрирано по надлежния ред и поради това е без регистрационни табели. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че така описаното нарушение е доказано по несъмнен начин, тъй като е безспорно, че жалбоподателят има качеството на водач на МПС и като такъв правилно му е ангажирана отговорността за извършеното административно нарушение описано в обжалваното наказателно постановление Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административно наказателното производство.

Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. Независимо от горното, настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай административното нарушение, за което е наказан жалбоподателят А., следва да се квалифицира като маловажен случай. Съгласно чл.28 ал.1 от ЗАНН, за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено 4 административно наказание. В § 1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН е дадена легална дефиниция на понятието маловажен случай, а именно този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В тази връзка настоящата инстанция отчете, че нарушението се изразява в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред в рамките на няколко метра и веднага след установяването му той е регистрирал автомобила си. Освен това трябва да се вземе предвид, че жалбоподателят е правоспособен водач от 1995г., през което време- почти 30 години, той е санкциониран само с две наказателни постановление и с няколко фиша, което показва доброто му поведение като водач на МПС. На следващо място от деянието не са настъпили никакви вредни последици за никой. Всички тези обстоятелства обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

Наказващият орган не е отчел степента на обществена опасност и тежестта на нарушението, поради което незаконосъобразно е издал наказателното постановление. Прочее няма данни да са налице и някои от забраните по чл.29 от ЗАНН за приложението на маловажен случай, както и следва да се вземе предвид Решение № 4 от 30.04.2025г. на Конституционния съд по к.д. № 29/2024г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.189з от Закона за движението по пътищата, която е забранявала приложението на чл.28 от ЗАНН за нарушения на закона за движението по пътищата. Предвид изложеното и поради това, че процесният случай се явява маловажен, атакуваното постановление следва да бъде отменено, като на основание чл.63 ал.4 вр.ал.2 т.2 от ЗАНН, нарушителят следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в 5 производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договореното възнаграждение в размер на 600лв. с ДДС и Списък с разноски. По делото не е направено възражение за прекомерност на възнаграждението предвид, че представеното по делото пълномощно за юрисконсулт не е заверено по надлежния ред, то не следва да се преценява този факт, а трябва да се присъди в цялост. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото. По изложените съображения, Съдът РЕШИ: