Решение № 3574 от 13.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3574 гр. Пловдив, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330102784 по описа за 2025 година

Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК и по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Ищецът С. Г. Д. ЕГН **********, с адрес: ****, със съдебен адрес: ***, в исковата си молба против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1404, район „Изгрев", ул. „Незабравка" № 25, ет. 5, представлявано от Б. К. Б. и С. И. Г., е предявила обективно кумулативно съединени искове, с които е поискала от съда да прогласи нищожността на договор за кредит от ***г., сключен с „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, като противоречащ на принципа на добрите нрави - чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, заобикалящ материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК както и да осъди ответното дружество да възстанови на ищеца заплатените от него в периода от 27.05.2022 г. до 14.01.2025 г. без правно основание суми в общ размер на 187,71 лв., съставляващи престирани от него в парични плащания без основание. Претендира направените по делото разноски, включително възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

Ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество договор за кредит № ***, съгласно чл.9 от който, същият дължи такса бързо разглеждане в размер на 136,80 лева и такса динамично плащане в размер на 217,20 лева.

1

Твърди, че така предвидените клаузи очевидно заобикалят закона и накърняват правата на другата страна по облигационното отношение. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксите и извършените услуги от заемодателя. Съгласно чл. 144, т. 9 ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146, ал. 1 ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ищецът е потребител на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Оттук така предвидените клаузи имат неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, като с тях се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тези такси, представляват и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такси преди отпускането и усвояването на кредита и с тях се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Съгласно пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл, макар да е предвидена като такса експресно разглеждане в договора и такса експресно обслужване, сумата представлява предварително отчетена в падежните вноски сума, която не е включена в ГПР.

Поради невключванего на такса бързо разглеждане и такса динамично плащане в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката.

Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР, представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.

Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР води до недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. Не е изпълнено и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договорът да бъде посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят е бил заблуден относно действителния му размер в разрез с изискванията на добросъвестността.

2

Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща такса бързо разглеждани и такса динамично плащане се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена на ПМС № 426/14г. Реално няма допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва.

Ответникът „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, ЕИК 201513004, оспорва исковете, като поддържа, че договорът е валиден, че потребителят е получил необходимата преддоговорна информация и че процесните такси представляват доброволно избрани допълнителни услуги, които не следва да участват при изчисляване на ГПР.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По искът с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД.

От договора за потребителски кредит се установява сключването на договор № ***г., предоставена главница от 600 лева, договорен лихвен процент 36,15 %, ГПР 43,33 %, както и уговорени такси „бързо разглеждане“ – 136,80 лв. и „динамично плащане“ – 217,20 лв.

Представените погасителен план и договорни клаузи индивидуализират размера на задълженията и начина на формиране на общата дължима сума.

За да бъде уважен така предявеният иск за нищожност на договор за кредит№ **** г., ищецът следва да установи, че са налице нищожни клаузи на договора, които водят до неговата нищожност като цяло. В тежест на ответника е да докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна клауза за такса за бързо разглеждане и такса за динамично плащане.

В чл.5 от договора е посочено, че годишният процент на разходите на заема не включва възможни разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите съгласно тарифата за таксите на заемодателя.

Тази уговорка има съществено значение за настоящия спор, защото самият договор предвижда, че определени такси, включително процесната, не са включени в посочения ГПР, въпреки че могат да бъдат дължими във връзка със сключването и изпълнението на договора.

По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В. Ш.. Вещото лице е извършило проверка въз основа на приложените по делото документи, както и въз основа на представените от ответното дружество справки.

Експертизата е дала отговор на поставените въпроси относно компонентите на ГПР, процента на оскъпяване на кредита с таксата за бързо разглеждане и динамично плащане.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема като 3 компетентно, обективно и основано на договора и на счетоводните данни, представени от ответника, се установява, че при изчисляването на договорния ГПР от 43,33% е включена единствено възнаградителната лихва в размер на 60,01 лв. Уговорените такса „бързо разглеждане“ в размер на 136,80 лв. и такса „динамично плащане“ в размер на 217,20 лв., общо 354 лв., не са включени в договорно посочения ГПР, макар да са заложени в погасителния план и да увеличават всяка погасителна вноска. Вещото лице е установило, че при включването им вещото лице е изчислило ГПР в размер на 738,28%. Установено е още, че кредитът е погасен предсрочно на 30.06.2022 г., като ищецът е заплатил общо 787,71 лв., от които 600 лв. главница, 19,16 лв. възнаградителна лихва, 125,20 лв. такса „бързо разглеждане“, 40,57 лв. такса „динамично плащане“ и 2,78 лв. обезщетение за предсрочно погасяване.“

Съдът кредитира заключението като компетентно, обективно и изготвено въз основа на счетоводните данни на самия ответник. Същевременно съдът приема, че въпросът дали таксата за експресно разглеждане представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, е правен въпрос, който не се решава от вещото лице, но фактическите констатации на експертизата са решаващи за правната преценка относно икономическата функция на таксата.

Доказателствата по делото установяват, че процесният договор е потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК. Кредиторът е търговско дружество, предоставящо кредити в рамките на професионалната си дейност, а заемателят е физическо лице, което е сключило договора извън рамките на търговска или професионална дейност. Поради това към правоотношението са приложими императивните правила на ЗПК, както и правилата за защита на потребителите, включително служебното задължение на съда да следи за недействителност на договорни клаузи, противоречащи на императивни норми, добри нрави или създаващи значително неравновесие във вреда на потребителя.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, включително лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Неспазването на това изискване води до недействителност на договора съгласно чл.22 ЗПК. Целта на тази разпоредба е потребителят да получи ясна, точна и пълна информация за реалната цена на кредита, така че да може да 4 сравни различни предложения и да вземе информирано решение.

Процесните такси за експресно разглеждане и динамично плащане не може да бъдат квалифицирана като обикновена външна, самостоятелна и факултативна услуга, която няма връзка с договора за кредит. Те са уговорени в самия договор за кредит, включени са в индивидуалните условия на договора, посочена е заедно с размера на заема, погасителната вноска, ГПР, лихвения процент и общата сума за плащане.

Съдът отчита и размера на таксите. При главница от 600,00 лева таксата за експресно разглеждане е 136,80 лева, а таксата за динамично плащане е 217,20 лева. Тези размери са явно несъразмерни спрямо твърдяното действие - разглеждане на документи в кратък срок.