Решение № 200 от 10.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Георгиева

Членове:

Даниела Росенова

Красимира Райчева при участието на секретаря ЕЛИ ИВ. ДИМАНДИЕВА в присъствието на прокурора Л. К. като разгледа докладваното от Красимира Райчева Наказателно дело за възобновяване № 20241000600294 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.341 ал.1 чл.419-424 НПК.

Образувано е по искане на осъдения М. Й. Ц. чрез защитника му адв.В. К. за възобновяване на производството по ВНОХД №3506/23г. по описа на СГС III въззивен състав и отмяна на постановеното по делото решение №762 от 31.10.2023г., поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – чл.422 ал.1.т.5 вр. чл.348 ал.3 от НПК, довело до нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Изложени са съображения, че посоченото решение не подлежи на касационен контрол, а наложеното наказание на осъдения Ц. от 1 /една/ година и 3 /три/ месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим и глоба 1000 лв, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години е явно несправедливо. В тази насока в искането са изтъкнати съображения, че в хода на производството пред първата и втората инстанция не били разгледани и обсъдени всички доводи на защитата на осъденото лице, концентрацията на алкохол в кръвта не била установена по надлежния ред съгласно Наредба №1 от 19.07.2017г., тъй като Ц. не бил запознат с възможностите за избор на изследването на алкохол в кръвта посредством доказателствен анализатор или медицинско и химическо лабораторно изследване. Задържането на осъдения по ЗМВР го лишило от възможността да се запознае с талона и да направи своя избор. Подписаната от него декларация, с която отказвал кръвна 1 проба не била съобразена с действащата наредба, като в този смисъл направените от първата и втората инстанция изводи, че концентрацията на алкохол в кръвта на Ц. била установена по надлежния ред били неправилни и незаконосъобразни. Не било възприето и като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство ежедневните грижи, които М. Ц. полагал за възрастната си болна майка на 93 г., поради което наложеното му наказание било явно несправедливо и следвало да се приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Иска се на основание чл.425 ал.1 т.4 от НПК възобновяване на наказателното производство, отмяна на посоченото решение и признаване на подсъдимия за невиновен, алтернативно връщане на делото за отстраняване на съществените процесуални нарушения или намаляване значително размера на наказанието под законовия му минимум.

В съдебно заседание осъденият М. Й. Ц. се явява лично с адв.В. К..

Поддържат искането за отмяна на постановената влязла в сила присъда и възобновяване на производството, като претендират отмяната й с оглед недоказаност на обвинението по чл.343б ал.2 от НК от обективна и субективна страна по изложените в искането доводи за нарушаване на закона и процесуалните правила. Алтернативно претендират за значително намаляване наложеното наказание 1 г и 3 мес. „лишаване от свобода“ като явно несправедливо предвид наличието на изключителното обстоятелство – необходимостта осъденият Ц. да полага грижи за болната си майка.

Прокурорът намира искането за неоснователно, което следвало да бъде оставено без уважение, тъй като счита, че определеното наказание съответствало на обществената опасност на деянието и дееца и би изпълнило предвидените в чл.36 от НК. Наложеното наказание от СРС и СГС определя като справедливо, като при индивидуализацията му, която се оспорва били отчетени, както смекчаващите, така и отегчаващите отговорността обстоятелства. Извършен бил обстоен анализ на доказателствените източници, в това число подробно мотиви и съображения относно релевантите факти и укоримото поведение на Ц. при спазване принцитие на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Всички факти и обстоятелства по делото били проверени детайлно, като крайните решения на съдилищата били взети по вътрешно убеждение, основано на пълното и всестранно тяхно изследване.

Апелативния съд, като прецени изложените в искането на осъдения М.

Й. Ц. доводи, становищата на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

Искането за възобновяване е подадено в срока по чл.421 ал.3 от НПК, 2 от лице което има право на това срещу влязъл в сила акт, подлежащ на контрол по реда на чл.424 ал.1 вр. чл.419 от НПК.

Същото е ДОПУСТИМО, но разгледано по същество е

НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:

С Присъда №70 от 20.02.2023г. постановена по НОХД №6591/2022г.

СРС 115 с-в е признал подсъдимия М. Й. Ц. за виновен в извършване на престъплението по чл. 343б ал.2 от НК, за това, че на 04.01.2020г. около 13.51 часа в гр.София по бул.“Сливница“ в посока на движение от бул.“Христо Ботев“ към бул.“ Княгиня Мария Луиза“ е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег № ******** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 0.93 на хиляда установено по надлежния ред предвиден в Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества и техни аналози с Алкотест Дрегер 7510 и № ARDM 0211 и проба 2397, след като е бил осъден с влязла в сила на 02.06.2015г. присъда по НОХД №23583/2014г. на СРС, НО 22 с-в за престъпление по чл.343б ал.1, поради което и на основание чл.343б ал.2 вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1/ една/година и 3/три/ месеца, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б“б“ от ЗИНЗС е постановил да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.59 ал.1-2 от НК е приспаднато от така наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият Ц. е бил задържан. На основание чл.343г вр. чл.343б ал.2 вр. чл.37 ал.1 от НК на подсъдимият е наложено и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като е приспаднато времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.

Присъдата е била обжалвана от подсъдимия и негови защитник пред СГС, като с Решение №762/31.10.2023г. същата е била потвърдена и е влязла в законна сила.

От материалите по делото се установява, че актът на СГС е обстойно мотивиран, в това число и по отношение на наложеното наказание, не са допуснати при разглеждането на делото нарушения на закона, както и съществени нарушения на процесуалните правила, поради което настоящият въззивен състав намира искането за възобновяване лишено от основание. В мотивите на решението на СГС детайлно са обсъдени абсолютно всички 3 писмени и гласни доказателства, взети под внимание и от първостепенния съд при извършения от него анализ. Отговорено е на всички възражения на осъденото лице, които отново се поставят на вниманието на настоящият състав на САС в това производство. Правилна е преценката на съдилищата, че в конкретния случай концентрацията на алкохол в кръвта на осъдения Ц. на инкриминирата дата 4.01.2020г. е била установена по надлежния ред посредством Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDM 021 1 и извършена проба №2397 съгласно чл.3 ал.1 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества.

Подсъдимият е бил спрян от автопатрул за рутинна проверка, при която е било установено, че управлявал моторното превозно средство без свидетелство за управление и лъхащ на алкохол, като съобразно чл.3 ал.1 от Наредба №1 задължително в подобни случаи се използва техническо срество за установяване концентрацията на алкохол в кръвта.

Положителния резултат на Алкотест Дрегера е потвърден, както от приобщените по делото писмени доказателства – извлечение от памет на посочения тест, извършената проба № 2397 с отчетен резултат 0.93 промила, Акт №22715 от 4.01.2020г., но и показанията на двамата полицейски служители свидетелите П. и С., които паралелно с извършения тест посредством използваното техническо средство са издали на подсъдимия и талон за медицинско изследване, в това число придружили са го в УМБАЛ“Света Ана“, за извършване на кръвното изследване. Изрично направения отказ да се подложи на кръвен тест не се оспорват от подсъдимия и неговия защитник, но се излагат съображения, че Ц. при отвеждането му в болничното заведение не бил запознат с възможностите да направи избор на изследването на алкохол в кръвта посредством доказателствен анализатор или медицинско и химическо лабораторно изследване. Направените възражения в тази насока са изцяло неоснователни, тъй като се оборват от доказателствата по делото, подробно анализирани и от двете съдебни инстанции. Нарочно издадения за целта талон на Ц. за кръвно изследване съобразно чл.3 ал.2 от Наредбата е бил задължителен, тъй като концентрацията му установена с техническото средство е над 0.5 на хиляда. Талонът е получен от подсъдимия срещу подпис, в него същият е отбелязал, че приема положителния резултат от Алкотеста 0.93 промила на хиляда и обуславя предоставената му законова възможност освен измерването с техническо средство да направи и кръвен тест за установяване на алкохолната концентрация в кръвта, което обаче същият е отказал, установено посредством собственоръчно подписаната декларация/л.9 от дп/ и отделно от това отказ от кръвна проба на листа от прегледа на пациент в МБАЛ“Света Ана“ гр.София /л.10/, подписано от Ц. и преглеждащия лекар.Правилно СГС е изложил обстойни мотиви относно направения отказ от страна на осъдения, както и че не следва това обстоятелство да бъде отразявано в издадения му талон, доколкото се е съгласил да го получи срещу подпис и е приел изследването с Алкотест Дрегер. Мотивирано е и приложението на параграф 25 от Преходните 4 разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №1 от 2017г./ ДВ бр.81/2018г./ за приложението на старите бланки по Приложение №1 към чл.3 ал.2 по отнемената Наредба №30/2001г., които са били използвали до изчерпване на количествата. В случая за съставомерността на деянието по чл.343б ал.2 от НК са ирелевантни причините, поради които подсъдимият е отказал да даде кръвна проба за изследване на алкохолното съдържание в кръвта му. В тази насока вярно СГС е коригирал изводите на първата инстанция, че към датата на деянието 04.01.2020г. пандемия от Ковид- 19 все още не е била обявена, което е ноторно известен факт случил се на по-късен етап – през месец март 2020г. Неоснователно е и възражението на осъдения Ц., че бланкта на издадения му талон не бил съобразена с действащата Наредба №1 от 19.07.2017г. съгласно ДВ бр.81 от 02.10.2018г., а с отменената такава №30/2001г. Видно от приложения на л.5 от досъдебното производство талон за изследване №0058383 става въпрос за бланка отпечатана през 2018г., съобразно нормативната уредба действала към момента на извършване на деянието. В случая задържането на осъдения по ЗМВР на посоченото в Заповедта основание не го е лишило от възможността да се запознае с талона и да направи своя избор. Подписаните от него документи за отказ от кръвна проба са били съобразени с действащата нормативна уредба като в този смисъл направените от първата и втората инстанция изводи относно съставомерността деянието, както и доказателствената обезпеченост на обвинението са правилни и законосъобразни. По отношение на наказанието отчетени са били от СГС както смекчаващи отговорността обстоятелства грижите, които осъденият Ц. полагал за възрастната му майка, но са били съобразени и отегчаващите такива – предходните осъждания, определящи го като лице с по-висока степен на обществена опасност застрашаващо здравето и живота на останалите участници в движението. Правилно е мотивиран и отказа от приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК за определяне на наказанието, поради липсата на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства в конкретния случай, поради което и в тази част възраженията на осъдения и неговия защитник са неоснователни. Наказанието на М. Ц. правилно и законосъобразно е било отмерено при условията на чл.54 от НК, същото не е прекомерно по своя размер и е съответно на извършеното противоправно деяние, като вярна е преценката за приложението на режима относно изтърпяването му съгласно нормата на чл. 57 ал.1 т.2 б“б“ от ЗИНЗС.