Решение № 644 от 04.10.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 644 гр. Русе, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20234520201291 по описа за 2023 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Н. Ч., чрез адв. Н. Т., депозирана против наказателно постановление № 23-1085-001848 от 07.06.2023г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 638, ал. 3 КЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева, за нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон и се моли за неговата отмяна.

В подкрепа на тези твърдения се релевират доводи, че АУАН и НП са издадени от лица, извън кръга на тяхната компетентност и че неправилно е ангажирана отговорността на нарушителя, тъй като управляваното от него моторно превозно средство не е било регистрирано по надлежния ред, предвид това, че е било с прекратена регистрация, за което жалбоподателят е бил санкциониран. Развиват се съображения, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН. Моли се за отмяна на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява. Депозирана е молба от процесуалния му представител с искане за отмяна на наказателното постановление по изложените в жалбата доводи.

1

Претендират се разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 873539 от 30.04.2023г. против жалбоподателя, за това, че на 30.04.2023г., около 09,10 часа, в село Червена вода, ул. „Георги С.

Раковски“ до бензиностанция Бенита, посока град Русе управлява лек автомобил *****, собственост на Посолство на Република Турция, без да има сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на проверката, за управляваното от жалбоподателя МПС, които факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ.

АУАН бил подписан от жалбоподателя без възражения. Такива не били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация идентични със съдържащите се в АУАН, като на жалбоподателя, на 2 основание чл. 638, ал. 3 КЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева за нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, приобщени посредством показанията на актосъставителя Н. П. К., както и писмени доказателства и писмените доказателствени средства, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, досежно приетите за осъществили се факти, включени в предмета на доказване по чл.

102 НПК, което да налага, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства кредитира и кои отхвърля.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи:

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото часът на нарушението. Същото е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на наказаното лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните 3 правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.

В настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализира на правото си на защита, както по фактите, така и по правото и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Без опора в доказателствата по делото са твърденията в жалбата, че АУАН и НП са издадени от лица, които не притежават материална компетентност. Видно от служебно изисканите от съда и приложени по делото Удостоверения и Заповеди, както актосъставителят, така и наказващия орган притежават материална и териториална компетентност във връзка със съставянето на актове и издаване на НП за нарушения по КЗ.

По изложените мотиви неоснователни се явяват твърденията в жалбата, касаещи допуснати съществени процесуални нарушения в хода на протеклото административнонаказателно производство.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1 КЗ Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което:

1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.

2. управлява моторно превозно средство от трета държава при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка.

В настоящия случай от доказателствата по делото безспорно се установява, че се касае за МПС по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, регистрацията на моторните превозни средства според срока на валидност 4 регистрацията е:

1. постоянна - без срок на валидност;

2. временна - с определен срок на валидност над 3 месеца;

Няма спор, а и от всички доказателства по делото еднозначно се установява, че управляваното от жалбоподателя МПС е било с временна регистрация, на основание чл. 25, която е била със срок на валидност до месец януари 2023г.

С оглед това към дата 30.04.2023г., жалбоподателят е управлявал МПС, което е било с прекратена регистрация, поради изтичане на срока на временната такава и за същото не е било налице задължение да има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.

По гореизложените мотиви наказателното постановление се явява незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл.

143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 400 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1, вр. чл.58д, т. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление

№

23-1085001848/07.06.2023г., с което на А. Н. Ч., ЕГН: **********, с адрес ****, на основание чл. 638, ал. 3 КЗ е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 (четиристотин) лева, за нарушение по чл. 638, ал.

3 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – РУСЕ ДА ЗАПЛАТИ на А. Н. Ч., ЕГН:

**********, с адрес ****, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК, СУМАТА в размер на 400 (петстотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе 5 в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6