Решение № 65 от 24.04.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 199/2024
- Вид
- Решение № 65
- Подписан
- 24.04.2024
- В сила
- 24.04.2024
- Състав
- Васил Стоянов Гатов, Милена Бориславова Рангелова, Елена Йорданова Захова
Цитирани разпоредби
- чл. 115 · Наказателен кодекс
- чл. 124 · Наказателен кодекс
- чл. 249, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 65 гр. Пловдив, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Васил Ст. Гатов
Членове:
Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600199 по описа за 2024 година
Въззивното производство е по реда на чл. 249, ал. 3 НПК
Образувано е по частна жалба на адв. П., защитник на подс. К. И. К., срещу определението от 17.04.24 г. по н.о.х.д. № 757/24 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което в разпоредително заседание е постановен отказ за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокуратурата за отстраняване на твърдени съществени процесуални нарушения, а също отказ за изменение на взетата по отношение на него найтежка мярка за неотклонение.
В жалбата на защитата, която не е просрочена, се обосновава виждане, че обвинителният акт не съдържа откроена теза относно субективната страна на поведението на подсъдимия, като в последна сметка „не ставало ясно за кое точно престъпление трябва да се защитава – по чл. 115 НК или по чл. 124 НК“. В тази връзка се отстоява мнение, че обвинителният акт не можел да изпълни своята процесуална роля и се претендира ПАС да отмени първоинстанционния акт и да върне делото на първата процесуална фаза.
Второто искане е за смекчаване мярката за неотклонение на К., като се изтъква липсваща опасност от украване заради установеното му местопребиваване, подкрепящо поведение на майка му и процесуално добросъвестно поведение, изразяващо се в съдействие на досъдебните органи. Заедно с това се набляга и на заболяването на белите му дробове, което утежнявало чрезмерно неговия пенитенциарен престой.
1
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени съображенията на първоинстанционния съд и на жалбоподателя, прие, че жалбата не е основателна.
За да откаже прекратяване на съдебното производство по посоченото наказателно дело и връщането му на прокурора, съдът от първата инстанция е счел за неоснователно становището на защитата, че обвинителната теза била представена незаконосъобразно.
Въззивната инстанция е на същото мнение.
В акта, с който делото е внесено в съда, е описана серия удари, нанесени от подсъдимия в жизненоважни области от тялото на пострадалия, като описанието съответства на оформения в заключителната част на този акт извод за съзнание за неизбежното настъпване на смърт. Конкретизацията, че първоначалният умисъл на К., който бил за телесни повреди, прераснал в умисъл за убийство, не само не противоречи на този извод, а внася по-голяма яснота в позицията на прокуратурата. При това положение може да се каже, че прокурорът е изразил по понятен и безпротиворечив начин тезата си за наличие на всеки от съставомерните признаци на твърдяно умишлено лишаване на пострадалия от живот. Следователно, като е достигнала до подобна констатация, първата инстанция не е сгрешила.
Правилно е определението и в частта относно отказа за облекчаване мярката за неотклонение на подсъдимия. Споделим е изводът на ПОС, който накратко се изразява в това, че в контекста на обема и тежестта на повдигнатото обвинение изложените доводи относно личността, начина на живот, съдействащото поведение на подсъдимия и неизменната теза за невинност, която бил заинтересован да поддържа лично, не могат да заличат опасността от укриване и извършване на престъпление. Що се отнася до здравословното му състояние, не са налице данни за негово влошаване, като съдът няма основание да се съмнява, че при подобно влошаване обслужващите затвора медицински лица биха подходили според правилата на ЗИНЗС за оказване на медицинска помощ в или извън пенитенциарната система.
Вижда се, че проверяваната инстанция е приложила закона точно, поради което обжаваното определение подлежи на потвърждаване в обжалваните му части.
С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението № 631/17.04.24 г. по н.о.х.д. № 757/24 г. на Пловдивския окръжен съд, с което са оставени без уважение искането на защитата за 2 прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора и искането за изменение на взетата по отношение на подсъдимия К. И. К. мярка за неотклонение „задържане под стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3