Решение № 116 от 02.05.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. М., 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М., ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело № 20251600500103 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се провежда по реда на чл. 258-273 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на общо четири въззивни жалби, с всяка от които се обжалва Решение № 550 от 12.12.2023 г., постановено по гр. д. № 1189/2021 г. по описа на Районен съд-гр. М., 4-ти състав.

Подадена е въззивна жалба с вх. на МРС № 790/22.01.2024 г. (л. 4-10 от първото дело) от З. К. И. , ЕГН **********, действаща чрез процесуалния си представител адвокат Д. Д., срещу решението, което е обжалвано в цялост.

В тази въззивна жалба се твърди, че съдебното решение е недопустимо, а също и неправилно, поради постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Сочи се, че по делото липсват доказателства твърденият от ищците отказ от наследство на един от наследниците да е вписан по предвидения в закона ред в специална книга, което водело до неконституирани в процеса необходими другари на страната на ищеца. След направен анализ на съдържанието на мотивите към решението задълбочено се излагат конкретни нарушения водещи до неговата 1 неправилност. За неправилно се намира направеното от районния съд позоваване в мотивите на решението на заключение по съдебно-техническа експертиза на вещото лице Н.Т., тъй като последното било отведено и това доказателство не било приемано по делото. По делото липсвало приложена Заповед № 2474 от 29.07.1931 г. като писмено доказателство, поради което отново неправилно съдът се бил позовал на нея. Такова нарушение се твърди и по отношение на коментирани в решението укази. Твърди се, че в мотивите не било обсъдено наличието на противоречие в писменото и устното изложение на второто вещо лице Е.Н., което заключение се счита за необосновано. Не била установена и идентичност на имота по посочената стара и нова регулация. От решаващо значение бил неизследваният въпрос на какво основание е налице разлика между площта на целия имот 832 кв. м и сбора на площта на съдържащите се в него по скици имоти с обща площ 1015 кв. м. Неправилно районният съд бил приел, че искът е доказан. Погрешно било прието и че жалбоподателката не била доказала възражението си за изтекла в нейна полза придобивна давност на имота. За пропуск се счита необсъждането на въпроса, че жалбоподателката е придобила цялата собственост с нотариален акт за покупко-продажба, сключен между нея и праводателката й-другата ответница по делото, а не въз основа на констативен нотариален акт. Твърди се, че от датата на тази сделка тя е владяла непрекъснато имота. Не се споделя изводът на районния съд, че давността се смята за прекъсната в случаите, когато се прекрати гражданско производство.

В подкрепа на този негов извод се прави цитиране на актове на ВКС. Твърди се, че съдът не е изпълнил задължението, което има да обсъди всички доказателства по делото. Сочат се конкретни такива, които не били обсъдени, но са от съществено значение.

Въз основа на изложеното от въззивницата се прави искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и за постановяване на друго решение, с което искът да бъде отхвърлен.

Претендира се за присъждане на направените от нея разноски както за първоинстанционното производство, така и за въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите Б. Л. В. и К. Л. К., действащи чрез процесуалния си представител адвокат Б. Н., са подали отговор (л. 22-23 от първото дело) на въззивната жалба. Въззивната жалба 2 се счита за неоснователна. Твърди се, че жалбоподателката преповтаря всички вече изложени от нея твърдения и възражения, които обаче не били доказани пред районния съд. Пространно се прави изложение какво точно е прието от съда за установено и защо в случая не са настъпили последиците от изтекла в полза на жалбоподателката кратка придобивна давност. Чрез собствен анализ на показанията на доведените от ищците двама свидетели за доказан се намира фактът на владение на родителите им.

Молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира се за присъждане на направените във въззивното производство разноски.

По време на размяна на книжа по делото, свързана с първата въззивна жалба, е констатирано, че Я.Д. е починала на 20.10.2023 г., един ден след провеждане на устните състезания в откритото съдебно заседание пред първата инстанция на 19.10.2023 г. и преди подадената от нейно име въззивна жалба. Предвид това районният съд с Определение № 364 от 20.03.2024 г. на практика е заличил това лице (макар и употребената в него дума прекратяване), като на нейно място по делото са конституирани наследниците й по закон, синовете й И. В. А., В. И. А. и Я. И. А. (видно от удостоверение за наследници намиращо се на л. 475, 476 от първоинстанционното дело), на които е изпратен препис от решението.

Така, по делото е подадена и въззивна жалба с вх. на МРС № 4367/12.04.2024 г. (л. 52-61 от първото дело) о т В. И. А., ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адвокат Ц. Д., срещу решението, което е обжалвано в цялост.

Във въззивната жалба се твърди, че по делото не бил конкретизиран ясно предметът на доказване и съдът бил разгледал непредявено основание, респ. бил се произнесъл по непредявен иск. Твърди се още, че в исковата молба не е посочено еднозначно основанието, на което ищците твърдят, че са станали собственици. Прави се препращане към изложението на въззивната жалба изготвена от адвокат Д. касаещо експертизите. Сочи се, че съдът само е посочил приетите по делото доказателства, без обаче да изясни какво е тяхното значения за конкретния спор. За нарушение се счита необсъждането в мотивите на показанията на доведените от ответниците свидетели. По същество се сочи, че не ставало ясно как след като ищците са считали двата 3 парцела за един общ-собственост на наследодателите на Я. и на ищците, то след появата на другия ответник през 2005 г., не са предприели действия по установяване правото им на собственост, а това е станало едва през 2015 г. От изложеното следвало, че ищците не са владели процесния имот. Сочи се, че другата ответница била добросъвестна, като намерението й за своене се изразявало в сключването на договора за покупко-продажба и от този момент за нея е започнала да тече кратката придобивна давност. В този случай се счита, че придобивната сделка се явява демонстриране на завладяване и е достатъчно владелецът да упражнява фактическа, в която насока се цитира и акт на ВКС.

От въззивника се прави искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и за постановяване на друго решение, с което искът да бъде отхвърлен.

Претендира се за присъждане на направените в двете съдебни инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите Б. Л. В. и К. Л. К., действащи чрез процесуалния си представител адвокат Б. Н., са подали отговор (л. 77-79 от първото дело) на въззивната жалба. За неоснователни се намират всички възражения за нарушение на материалния закон.

Изложението по същество е тъждествено с това на вече подадения отговор.

Молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира се за присъждане на направените във въззивното производство разноски.

По делото е подадена и въззивна жалба с вх. на МРС № 4715/22.04.2024 г. (л. 83-93 от първото дело) от Я. И. А., ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адвокат Ц. Д., срещу решението, което е обжалвано в цялост.

Съдържанието на тази въззивна жалба, в структурно и смислово отношение, преповтаря това на подадената преди нея жалба от В. И. А..

Идентични на тази жалба са както изложените в нея твърдения за недопустимост и за неправилност на решението, така и нейният петитум.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите Б. Л. В. и К. Л. К., действащи чрез процесуалния си представител адвокат М. Л., са подали 4 отговор (л. 23-25 от второто дело) на въззивната жалба. Въззивната жалба се счита за неоснователна. По съдържание тя възпроизвежда изложеното в подадените до момента отговори от предишния процесуален представител на въззиваемите.

По делото по електронната поща на съда е подадена и въззивна жалба с вх. на МРС № 6306/31.05.2024 г. (л. 102, 103 от първото дело) от И. В. А., ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адвокат А. М., срещу решението, което е обжалвано в цялост.

Във въззивната жалба се твърди за допуснати от районния съд процесуални нарушения. За такова се сочи позоваването в мотивите на неприето по делото заключение. Намира се, че по делото не била установена идентичност на имота, а също и на какво се дължи различието по отношение на площта. За пропуск от съществено значение се намира необсъждането на съдебно-графологичната експертиза, чийто обект на изследване била разписка, на която ищците се позовават като основен документ. За нарушение се счита необсъждането на показанията на двама от свидетелите. Предвид това, на тях, в жалбата се прави кратък собствени доказателствен анализ.

Счита се, че петитумът на исковата молба е неясен, което от своя страна довело до постановяване на неправилно решение. Твърди се, че З. е добросъвестен владелец, владяла имота в изискуемия петгодишен давностен срок.

Моли се решението на районния съд да бъде отменено, а искът отхвърлен.

Претендира се за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите Б. Л. В. и К. Л. К., действащи чрез процесуалния си представител адвокат Б. Н., са подали отговор (л. 117-120 от първото дело) на въззивната жалба. Въззивната жалба се счита за неоснователна. Твърди се, че жалбоподателят преповтаря всички вече изложени твърдения и възражения, които обаче не били доказани пред районния съд. Пространно се прави изложение какво точно е прието от съда за установено и защо в случая не са настъпили последиците от изтекла кратка придобивна давност.

Молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

5

Претендира се за присъждане на направените във въззивното производство разноски.

В подготвително (закрито) заседание проведено по реда на чл. 267 от ГПК, се установява, че въззивните жалби са подадени в законоустановения за това срок, от процесуално легитимирани страни-ответници в първоинстанционното производство, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, при наличие на правен интерес обусловен от неблагоприятния за тях краен резултат, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са допустими за разглеждане. Същите отговарят на изискванията на закона за форма и съдържание по чл. 260 и чл.

261 от ГПК, поради което са редовни.

За проведеното открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Въззивницата З. И. не се явява. От процесуалния й представител адвокат Д. преди заседанието е подадена писмена молба, в която се сочи, че жалбата се поддържа и се иска отмяна на решението и отхвърляне на иска.

Претендира се за присъждане на разноски в двете съдебни инстанции.

Жалбоподателите В. А. и Я. А. не се явяват лично. От процесуалния й представител адвокат Д. преди заседанието е подадено писмено становище, в което въззивните жалби се поддържат. Претендират се разноски.

Жалбоподателят И. А. не се явява лично, а вместо него участва адвокат М., който поддържа жалбата. Моли за отмяна на решението и за отхвърляне на исковете. Претендира за разноски. Въззиваемата Б. В. се явява лично и с адвокат Л., която представлява и неявилия се въззиваем К. К.. Молят за потвърждава на решението на районния съд. Претендира се за присъждане на направените във въззивното производство разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвокат Д..

В срока предоставен от съда за писмени защити, такава е представена от въззивника И. А., чрез процесуалния му представител, в която са развити на кратко някои от вече въведените от страната съображения.