Определение № 2331 от 20.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2331 гр. София, 20.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Жана Ив. Маркова

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501910 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 87794/26.06.2026 г., допълнена с молба вх. № 89376/30.06.2026 г., от Т. Х. К., ЕГН **********, с местожителство в *** срещу Определение № 13365/19.06.2026 г., по гр.д. № 12803/2024 г., на СГС, ГО, I-ви възз. бр. с., с което е оставено без уважение искане за освобождаване от заплащане на такси и разноски в производството.

Първото оплакване в жалбата е за незаконност на състава на съда, от което се извежда нищожност на атакуваното определение. Второто оплакване е за липса на достатъчно доходи у ищцата, което й пречело да заплаща таксите и разноските за водените от нея в защита интересите на детето дела. Сочи, че е безработна и няма фирми и имоти на свое име. За издръжката си своята и на детето си разчитала на своя баща. По същество моли за прогласяване нищожността на определението, евентуално неговата отмяна като неправилно, необосновано и незаконно. В допълнителна молба жалбоподателя е отправил искане за разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание и е изложил цитати от Конвенция за правата на детето, Конституция на РБ и Закона за закрила на детето.

Частната жалба е подадена в срок, доколкото по делото не са налице данни за съобщаване на атакуваното определение, от надлежно легитимирана страна, чрез процесуален представител, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

В проведено на 09.06.2026 г. съдебно заседание въззивникът е отправила искане за освобождаването й от такси и разноски в производството. Във връзка с това искане и в същото заседание на страната са дадени указания за 1 представяне на доказателства във връзка с искането и декларация за семейно и имотно състояние. Указано е, че при неизпълнение съдът ще се произнесе при наличните по делото доказателства. Тъй като въззивникът е присъствала лично и е била представлявана предоставения срок е изтекъл на 16.06.2026 г., без в границите му указанията на съда да са били изпълнени.

С атакуваното Определение № 13365/19.06.2026 г. искането е оставено без уважение. Произнасянето е мотивирано с неизпълнение на дадените указания и липса на доказателства по делото въззивникът да не разполага с доходи, позволяващи й да заплати депозит до допуснатата експертиза в размер на 200 евро.

Произнасянето се преценява като неправилно.

Искането за разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание се преценява за неоснователно. Вярно е, че в разпоредбата на чл. 278, ал. 1, изр. 2 ГПК е предвидена възможност за разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание, като преценката е предоставена на съда. В случая доколкото се касае за частна жалба срещу определение, с което е отказано освобождаване на страната от такси и разноски в производството, съдът не намира основания да се възползва от предвидената в закона възможност.

Първото оплакване на страната е свързано с нищожността на обжалваното определение, като постановено от незаконен състав. По въпроса кога едно съдебно решение е нищожно, е налице формирана практика на ВКС, чрез постановени по реда на чл. 290 ГПК решения (напр. решение № 668/15.11.2010 г. по гр.д. № 1790/2009 г., на ВКС, I ГО, решение № 73/18.05.*** г. по гр.д. № 5113/2014 г., на ВКС, III ГО и др.). Макар и практиката да касае съдебните решения, застъпеното в нея становище е принципно. Според даденото разрешение съдебното решение е нищожно когато е постановено от незаконен състав на съда; когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда; когато не е изразено в писмена форма или е неподписано; когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост и не може да бъде изведена чрез тълкуване; решението предписва страните да изпълнят невъзможна престация от обективна гледна точка или дискриминационно поведение на ответника.

Постановеното определение е валиден съдебен акт. Не е налице нито една от посочените по–горе хипотези на нищожност, а именно: актът е в писмена форма, подписан е, постановен е от надлежен орган - съдът, функциониращ в надлежен състав – въззивен състав от трима правоспособни съдии, в рамките на правораздавателната власт на съда и постановеното с акта е изразено по начин, който позволява да се изведе волята на съда и тя е напълно разбираема.

От материалите по делото е видно, че са спазени формалните правила за определяне на съдия-докладчик по делото въз основа на случайния подбор.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗСВ окръжният съд като втора инстанция, какъвто е и СГС, разглежда дела в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго.

Съобразно възприетото в ТР № 6/15.01.2019 г. на ВКС, ОСГТК ограниченията за обхвата на дейността на въззивния съд (регламентирани в разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК за обжалване на решенията) не се прилагат в производството по частна жалба. Производството пред въззивния съд по частни жалби се развива при условията на пълен въззив. Съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната 2 жалба и отговора ако такъв е налице, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството.

Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК предвижда, че такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Като при преценка на възможностите на лицето следва да се вземат предвид доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възраст и други констатирани обстоятелства.

Целта на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е да се даде възможност за защита на лични и имуществени права на лица, материалното положение на които не позволява да поемат изцяло или частично разходите на съдебното производство. Преценката на материалното състояние на лицето се извършва като се вземат предвид неговите доходи, доходите на членовете на семейството му, имуществото, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта, както и други обстоятелства, които са от значение за преценката средствата, с които разполага лицето дали да достатъчни, за да заплати таксите по делото (така О № 389/20.06.2013 г., ч.гр.д. № 3691/2013 г., ВКС, IV ГО).

В конкретния случай, посоченото по-горе цялостно изследване на предпоставките за освобождаване от такси и разноски не е било извършено от съда, предвид липсата на изпълнение на указанията от страна на въззивника, в границите на предоставения й срок. Видно от материалите по делото е, че след изтичането на срока и произнасянето на съда, по електронен път – чрез електронни писма вх. №№ 87820/26.06.2026 г. и 29.06.2026 г., са постъпили доказателства за доходите на въззивника и заверено копие на декларация за имущественото й състояние. Посочените предвид правилата за пълен въззив, приложими в настоящото производство, следва да бъдат обсъдени и съобразени.

От представеното Разпореждане от 30.04.2026 г. на НОИ, ТП – София град се установява, че въззивникът е регистрирана в Агенция по заетостта на 16.04.2026 г. и й е определено и отпуснато дневно парично обезщетение за безработица в размер на 20.53 евро. С разпореждане от 21.05.2026 г. изплащането на обезщетението е възобновено за периода 16.05.2026 г. – 15.01.2027 г.

От представената декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК се установява, че ищцата разполага с недвижимо имущество – част от апартамент, придобит по наследство, както и банкова сметка в „Банка ДСК“, с наличност 780.03 евро и сметка в Револют с наличност 108.11 евро.

При извършена служебна проверка в ТР воден при АВ съдът не установи жалбоподателката да има дялови или акционерни участия в дружества или да е вписана като представляващ такива.

Така посочените доходи, при съобразяване и на обстоятелството, че същата полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето Л., роден *** г. и при съобразяване на размера на дължимия депозит по допуснатата експертиза – 200 евро, по повод на който искането е отправено, водят до извод, че отправеното искане по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, за освобождаване на въззивника от заплащане на такси и разноски по делото е основателно и следва да бъде уважено. Несъвпадането на изводите на двете 3 инстанции, налага обжалваното определение да бъде отменено, като бъде постановено друго в посочения вече смисъл.

Разноски в настоящото производство не се дължат.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание, на осн. чл. 278, ал. 1, изр. 2 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за прогласяване нищожността на Определение № 13365/19.06.2026 г., по гр.д. № 12803/2024 г., на СГС, ГО, Iви възз. бр. с.

ОТМЕНЯ Определение № 13365/19.06.2026 г., по гр.д. № 12803/2024 г., на СГС, ГО, I-ви възз. бр. с. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Т. Х. К., ЕГН **********, с местожителство в *** от задължението й да заплаща такси и разноски по гр.д. № 12803/2024 г., на СГС, ГО, I-ви възз. бр. с., до приключването му, на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4