Определение № 31 от 11.01.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 9/2024
- Вид
- Определение № 31
- Подписан
- 11.01.2024
- В сила
- 11.01.2024
- Състав
- Милен Петров Славов, Диана Вълева Джамбазова, Мария Кръстева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 76 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31 гр. Варна, 11.01.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Диана В. Джамбазова
Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20243000500009 по описа за 2024 година намира следното:
Производството е образувано по подадена частна жалба от Н. П. Т. с посочен адрес в гр. София, ***, ет. 1, ап. 3, чрез адв. Б. Й. от АК-София, насочена против определение № 4532/04.12.23г. по гр.д. № 2273/23г. на ОС-Варна, с което e оставена без уважение молбата й за освобождаване от такси и разноски по делото, на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Оспорва се извода на съда, че ищцата притежава жилище в гр. София, тъй като по делото е било представено съобщение по изп.д. № 1688/22г. на ЧСИ г.к., гр. София с рег. № 924, от което се установява, че единственото жилище на ищцата е било продадено на публична продан, за което е било издадено Постановление за възлагане от 29.08.23г. Поради това в частната жалба се предполага, че „най-вероятно ищцата вече е изведена от жилището си и е изхвърлена на улицата“. Отделно от това се оспорва извода на съда, че след като на 01.11.23г. ищцата е продала последните притежавани от нея имоти, представляващи земеделски земи, то същата има средства да заплати дължимата ДТ по настоящото дело. Изложено е, че след последната промяна в размера на получаваната от ищцата пенсия от 01.07.23г., доходите й възлизат на 780 лв. след извършени удръжки в размер на 28.78 лв. от общо получаваната сума от 808.78 лв. Сочи се, че цената на предявените искове по делото е в общ размер на 51 899.95 лв. и дължимата ДТ възлиза на 2 076 лв., която сума ищцата няма възможност да заплати, имайки предвид и нейната възраст от 68 години и липсата на възможност за получаване на други доходи.
Позовава се на чл. 6 от ЕКЗПЧОС, за да обоснове правото си на достъп до справедлив съдебен процес за защита на накърнените си субективни права.
Отделно от това се сочи, че ищцата е предявила искове против кредитора си „Ново финанс“ ООД за прогласяване нищожността на клаузите за договорна 1 неустойка по 6 договора за заем, сключени за периода от 18.07.19г. до 18.02.20г. и за обявяване нищожността като неравноправни на клаузите за възнаградителни лихви по тези договори. По това дело е било допуснато обезпечение на предявените искове с определение № 2553/13.10.23г. по в.ч.гр.д. № 2674/23г. на АпС-София чрез спиране на изпълнението по изп.д.
№ 1688/22г. на ЧСИ г.к., но при условието на внесена парична гаранция от 20 000 лв. Поради липсата на средства да се заплати гаранцията, спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело не е осъществено.
Претендира се отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата на ищцата за освобождаването й от такси по делото.
Частната жалба, която е подадена в предвидения срок, от страна с правен интерес от обжалването на подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличието на надлежна представителна власт, се явява допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Първоинстанционното производство пред ВОС е образувано въз основа на изпратена по куриер на 10.11.23г. искова молба от Н. П. Т., насочена против д.м.т.., с искане за осъждането на ответницата да заплати главница от 46 984.46 лв. и законна лихва върху същата за периода от 03.01.23г. до 12.11.23г. (съобразно уточнение в молба от 08.12.23г.) в размер на 4 915.49 лв. Съобразно наведените в исковата и в уточняващата молба твърдения, между ищцата и ответницата в качеството й на адвокат, са били сключени 2 договора за правна защита и съдействие на 16.10.20г., въз основа на които да бъде защитавана по т.д. № 2687/19г. на СГС (образувано по искове на кредитора „Ленно“ АД против длъжниците Н. П. Т. и „Аркадия 2012“ ЕООД) – единият бил подписан от ищцата като физическо лице, а вторият – като представляваща собственото си ЕООД „Аркадия 2012“. По двата договора ищцата заплатила възнаграждения от по 3 500 лв. на ответницата. По посоченото дело на СГС, в полза на ответниците са били издадени два обратни изпълнителни листи, въз основа на които адв. Д.Т. е образувала две изпълнителни дела (с №№ 1713 и 1714/22г. по описа на ЧСИ г.к.). По тези две изпълнителни дела на 03.01.23г. са били преведени по сметката на адв. Д. Т. суми в общ размер на 46 984.46 лв., които тя е отказала да предаде на доверителката си Н. Т.. Освен това в исковата молба е било изложено, че адв.
Д. Т. е станала процесуален представител на ищцата Н. Т. чрез посредничеството на „Пауър систем“ ЕООД, за което е бил подписан договор, по силата на който Н. Т. да плати 50% от дължимата й сума от 46 984.46 лв. на дружеството-посредник. Наред с горното, за да осигури парични средства за погасяване на паричния си дълг към „Ленно“ АД, ищцата Н. Т. е била принудена да сключи договори за кредит с „Ново финанс“ ООД, които също били обявени за предсрочно изискуеми и понастоящем са налице образувани изпълнителни дела срещу ищцата. Процесуален представител на взискателя по тези изпълнителни дела срещу ищцата се явявала ответницата адв. Д.Т..
След получаване на сумата от 46 984.46 лв. по своята банкова сметка, без знанието и разрешението на ищцата, адв. Д. Т. е превела по сметката на 2
„Пауър систем“ ЕООД сума в размер на 23 000 лв., а остатъка от сумата задържа и не я заплаща на ищцата. Поради всички тези действия на ответницата като адвокат, ищцата е подала жалба до АК-Варна, където е било образувано дисциплинарно производство. Въз основа на тези твърдения се поддържа, че ответницата е нарушила норми на ЗАдв. и на Етичния кодекс на адвоката, с което е нанесла вреди на ищцата, чието обезщетение са съизмерява с претендираните по делото суми.
В исковата молба е било отправено искане за освобождаването на ищцата от заплащането на такси и разноски по делото поради липсата на достатъчно доходи. В представената декларация от 02.11.23г. за материално и гражданско състояние ищцата е посочила, че получава месечен доход от пенсия в размер на 780 лв., не е в граждански брак, притежава жилище с площ от 49 кв.м. в гр. София, не притежава МПС и парични влогове, нито дялове и акции в търговски дружества; не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи. От извършената служебна справка от съда се установило, че постоянния и настоящ адрес на ищцата е в гр. София, ул. „Добруджа“, № 11, ет. 1, ап. 3.
От приложените към исковата молба документи се установява, че на 03.11.23г. по изп.д. № 1688/22г. (с взискател „Ново финанс“ ООД) на ЧСИ г.к., рег. № 924, гр. София, е изпратена до Н. П. Т. като длъжник, призовка за принудително изпълнение за насрочен въвод във владение на купувача Е.С.М. за апартамент с идентификатор *** по КККР на гр. София, с адрес ***, ет. 1 , ап. 9, с площ от 49.15 кв.м., прилежащи мазе и таван (имот, ипотекиран в полза на взискателя с НА № 80/18.02.20г. на нотариус Цв. Симеонова, рег. № 030, гр. София). Срещу ищцата са образувани и други изпълнителни дела с взискател „Ново финанс“ ООД – с № 14890/23г. и № 15048/23г. по описа на ЧСИ г.к., рег. № 924, гр. София за събиране на парични вземания по договор за заем от № 669-сф-18.02.20г. – в общ размер на 13 108.07 лв. и в общ размер на 9 319.03 лв. (видно от ПДИ от 01.11.23г. на л. 9 и 18 от делото).
Видно от представената от ищцата Н. Т. справка от 09.11.23г. относно вписванията, отбелязванията и заличаванията по нейната партида като физическо лице за всички служби по вписвания, че: на 21.12.2005г. тя е закупила ¾ ид.ч. от апартамент в гр. София на ***, ет. 1, ап.
5, с площ от 49.15 кв.м.; на 09.09.11г. са били вписани възбрани върху имоти на ищцата в гр. София - на ***, ет. 1, ап. 5, с площ от 49.150 кв.м. и на ***, ет. 1, ап. 3, с площ от 26.380 кв.м., които са били заличени на 02.05.12г.; на 29.05.12г. ищцата е продала имота си на ул.
„Добруджа“, № 11, ет. 1 , ап. 3 на Филип Бойков Ангелов; вписани са били и учредените от ищцата договорни ипотеки в полза на „Ново финанс“ ООД за имота на ***, ет. 1 , ап. 9, с площ от 49.15 кв.м. – на 1.11.19г. и на 18.02.20г. На 01.11.23г. ищцата и още две физически лица са продали на търговско дружество собствените си земеделски земи в с.
Странджа, община Болярово, обл. Ямбол, с площи: от 7 216 кв.м., 3 000 кв.м., 3
3 491 кв.м., 2 315 кв.м. и 4 498 кв.м.
С оглед наведените с уточняващата молба от 08.12.23г. нови твърдения по фактите, с разпореждане № 6118/11.12.23г. първоинстанционният съд е оставил без движение производството по делото с указание да се отстранят нередовностите на исковата си молба, като ищцата конкретизира твърденията си досежно причинените й вреди. Указано е на страната, че в уточнителна молба от 08.12.2023г. е посочено, че с ответницата в качеството й на адвокат са сключени два договора за правна помощ от една и съща дата – 16.10.2020г., един от ищеца в лично качество и един в качеството й на представляващ търговско дружество. При тези твърдения в обстоятелствената част на исковата молба се формулира петитум за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди на ищцата единствено в лично качество, което противоречи на изложението в обстоятелствената част на исковата молба и петитума на иска, което противоречие следва да бъде отстранено.
При наличието на повече от един договор за правна защита и съдействие е указано, че следва да бъде посочено по кой договор, на кого – на ищцата – лично и/или на търговското дружество, което е представлявано от нея са нанесени имуществени вреди, какъв е размера на същите – за ищцата и отделно за търговското дружество по всеки договор, да бъде формулиран надлежен петитум от увредените лица (ищцата и търговското дружество), с който се иска осъждане на ответника да заплати на всеки съответните имуществени вреди. Указано е, че отделно от посочването на два отделни договора за правна защита и съдействие – лично с ищцата и с представлявано от нея търговско дружество, се сочи, че са издадени и два изпълнителни листа, твърди се, че са образувани две изпълнителни дела, по които сумите на 03.01.2023г. са получени от ответницата. Посочено е, че следва да бъдат конкретизирани твърденията, като бъде посочено по кой изпълнителен лист от 28.09.2022г., съответно 17.11.2022г., съответно кое изпълнително дело е образувано - № 1713/2022г., съответно №1714/2022г. по описа на ЧСИ Костов. По всяко едно каква сума е получена от ответницата и в какво й качество, а т.е. в какъв размер възлиза получената сума от нея в качеството й на пълномощник лично на ищцата и в какъв в качеството й на представител на търговското дружество, което се представлява от ищцата. При разграничаване на тези суми следва да бъдат разграничени и имуществените вреди настъпили за ищцата и отделно за търговското дружество, което се представлява от нея, както и да бъде формулиран петитум съобразно дадените в пункт първи указания. След като бъдат разграничени вредите, които са настъпили за ищцата и за представляваното от нея търговско дружество за всеки един от главните искове, е указано да се формулира и петитум на акцесорния иск за мораторна лихва в рамките на общата претендирана сума.
Съобразно приетото в теорията и съдебната практика (така Определение № 487 от 17.12.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3917/2020 г., IV г. о., ГК), идеята на законодателя да даде възможност за освобождаване на страна от заплащане на такси и разноски по производството, е мотивирана от 4 социални съображения и е установена в полза на хора с ниски материални възможности. Това значи, че не е достатъчно само твърдение за липса на достатъчно средства за заплащане на дължимите по делото разходи за такси и разноски, но и наличие на данни за това. Производството по чл. 83, ал. 2 ГПК не е спорно, като законодателят е предвидил установяване на твърдяното материална затруднение с представяне на имуществена декларация от страната-молител. Той носи наказателна отговорност за невярност на декларираните обстоятелства, а съдът извършва преценката си на базата на декларираното. По делото може да има и други доказателства, имащи отношение към обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК. Съдът прави съвкупна преценка конкретно за всеки случай, предвид наличните доказателства за това.