Решение № 109 от 23.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Пловдив, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20235300502073 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от Община Пловдив, ЕИК 000471504; против решение № 2694/13,06,2023 г., постановено по гр. д. № 12762/2022 г. на РС Пловдив. С оплакване за незаконосъобразност на решението поради противоречие с материалния закон, необоснованост и допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, жалбоподателят иска от въззивния съд да го отмени и да реши спора като отхвърли предявените искове.

Ответникът по жалбата В. Р. А., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Производството е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД. Предявени от В. Р. А., ЕГН **********; против ОБЩИНА ПЛОВДИВ. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца: сумата от 8615,69 лв., 1 представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в нанесени повреди на собствения му лек автомобил – БМВ 520 И с рег. № ***, настъпили на 17,07,2022 г. вследствие падане на част от дърво върху автомобила, паркиран на обособено за това паркомясто в гр. ***; както и сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – стрес и негативни преживявания, вследствие на описания инцидент.

Ответната община оспорва исковете като твърди, че не са налице основания за ангажиране на отговорността ѝ.

С постановеното по спора решение първостепенният съд е приел исковете за основателни.

При извършената проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт в изпълнение разпоредбата на чл. 269 изр. първо от ГПК, не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия. Относно законосъобразността на първоинстанционното решение, като извърши служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

Обстоятелствата във връзка с повдигнатия спор са изяснени в първоинстанционното производство, пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства. РС е извършил задълбочен анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност и е достигнал до фактически изводи, които изцяло се споделят от въззивната инстанция:

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД за чужди виновни противоправни действия има обезпечително-гаранционен характер. Основание за възникването й е кумулативното осъществяване на следните предпоставки: вреди за пострадалия ищец; причинени виновно (при неполагане дължимата грижа), при или по повод изпълнението на работа, възложена от ответника; наличие на причинноследствена връзка между противоправното действие или бездействие на служител на ответника и настъпването на вредите. Установяването на посочения фактически състав при условията на пълно и главно доказване е поставено в тежест на ищеца.

Пред въззивния съд не се спори, че ищецът е собственик на посочения по-горе лек автомобил марка БМВ модел 520 И с рег. № ***, както и че на 17,07,2022 г. автомобилът на ищеца е бил паркиран на посочения по-горе адрес: гр. ***. Видно от Телефонограма № 174/18,07,2022 г. (л. 74), на 17,307,2022 г. в сектор СОД е получено съобщение за настъпило произшествие и необходимост от техническа помощ за отстраняване на опасни предмети – „дърво върху леки 2 автомобили“, находящо се на пътното платно в гр. *** За отстраняване последствията от произшествието са заминали (в 13,50 ч.) посочените в телефонограмата три автомобила със съответните служители на ГДПБЗН, които са отстранили „дървото върху леки автомобили БМВ рег. № *** и Форд ….“ и са се завърнали в 17,05 ч.. Тези обстоятелства се потвърждават и от представеното с исковата молба удостоверение от РДПБЗН Пловдив (л.4) и от събраните пред РС гласни доказателства. Свидетелят Г. – очевидец на последиците от инцидента, сочи, че върху автомобила на ищеца бил паднал „дебел клон“ от дървото, което било „като чатал„ и едната му страна била паднала. Косвено тези обстоятелства са посочени и в Протокол № 3655-2Н/18,07,2022 г. (л. 52) за санитарна експертиза, извършена от нарочна комисия при Община Пловдив, Район Северен. Протоколът удостоверява, че в деня след процесния инцидент комисията е извършила оглед на находящото се на тротоара пред сградата на ул. *** дърво от вида „американски ясен“ и установила, че „след пречупване на 1/2 част от короната“ на дървото, останалата 1/2 част е разбалансирана и с наклон на тежестта към пътното платно, поради което е предложила изкореняване на цялото дърво с оглед избягване на евентуални бъдещи инциденти с граждани.

В издадените от РДПБЗН документи се сочи да е паднало дърво, в свидетелските показания се сочи да е паднал голям клон, описан като „едната страна“ на разклоненото като чатал дърво, а в протокола за оглед на общинската комисия се сочи, че е пречупена половината корона на дървото. Независимо от посочените различия в описанието, несъмнено става ясно, че върху автомобила на ищеца е паднала част от дърво, която е била толкова голяма, че отстраняването й е извършено със сили и средства на РСПБЗН в продължение на три часа. С това твърденият от ищеца инцидент следва да се приеме за установен.

Видно от извършената пред РС съдебно-техническа експертиза, в резултат на инцидента на автомобила на ищеца са причинени механични увреди (деформации и посукване на таван и лява страна, промени в геометричния профил на предна лява и на предна дясна врата, счупване на обзорно стъкло, задирания и наранявания по предна част и лява страна). Отстраняването на повредите и подмяната на увредените части е технически възможно и необходимите за това средства възлизат на 8615,69 лв.

С това настоящата инстанция приема за установени предпоставките за основателност на предявения иск за обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди:

3

1/ относно противоправното действие или бездействие: Като противоправно следва да се характеризира всяко действие или бездействие, осъществено без наличие на правно основание, с което се нарушава публичноправната забрана да се вреди другиму. В случая при изпълнение на възложената им работа по поддържане на зелената растителност, служителите на ответната община са допуснали наличие на дърво, застрашаващо сигурността на гражданите и безопасността на движението;

2/ относно вредата: Както се посочи, в резултат от падането на част от короната на дърво, автомобилът на ищеца е претърпял механични повреди, за чието отстраняване е необходимо извършване на ремонт;

3/ относно причинната връзка: Причинната връзка е зависимост, при която деянието (действието или бездействието) е предпоставка за настъпване на вредата, а последната е следствие от него. Такава е налице, когато при типично, обичайно развитие на обстоятелствата, вредата закономерно произтича от деянието. Такава връзка в настоящия случай безспорно е налице – в случай, че дървото беше подрязано или премахнато при полагане на дължимата грижа, нямаше да настъпи процесният инцидент.

С оглед изложеното, предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди следва да се приеме за доказан по основание и размер.

Налице са предпоставките за основателност и на иска за обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. От събраните гласни доказателства се установява, че при узнаване за процесния инцидент и при непосредственото възприемане на последиците от него ищецът изпитал негативни емоции – притеснение и страх, тревога. Впоследствие търпял дискомфорт и неудобства, свързани с отнемане възможността да ползва автомобила си, финансови неудобства, свързани с липсата на средства за ремонт. Като взе предвид изложеното, настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че справедливото обезщетение, отговарящо най – пълно и адекватно на вида и интензитета на причинените на ищеца болки и страдания, следва да се определи в размер на 400 лв. Поради това заплатеното от ищеца обезщетение на пострадалия следва да се приеме за изцяло дължимо по размер.

Като е достигнал до същите правни изводи, РС е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

На въззиваемия следва да се присъдят разноски за въззивното производство, които се констатираха в размер на 1000 лв.

4

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2694/13,06,2023 г., постановено по гр. д.

№ 12762/2022 г. на РС Пловдив.

ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК 000471504; да заплати на В. Р. А., ЕГН **********; сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляваща деловодни разноски за въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от връчването на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5