Решение № 375 от 17.11.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. Шумен, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И. Й. Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20223630201257 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №21-0869-003232/16.11.2021 год. на Началник група към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция, Шумен, с което на П. П.

С., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.182, ал.5 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да по станови решение, с което да отмени наказателното постановление.

В първото съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата и моли електронния фиш да бъде отменен. В последното съдебно заседание по делото не се явява лично и не изпраща представител.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли издаденият електронен фиш да бъде потвърден изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни 1 съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Лек автомобил марка „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег.№С1191НА, съсобствен на жалбоподателя П. П. С., с ЕГН********** и на още две лица на 17.04.2021 год. в 15.57 часа се движел в Община Шумен, по път I-4 в посока към гр.Търговище, като в района на км.253+346 при ограничение на скоростта на движение, въведено с пътен знак В-26 до 60 км/час., съгласно Заповед №РД-11-39/16.01.2021 год. на АПИ, автомобилът се движел със скорост от 99 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – радарна система за контрол на скоростта на МПС тип „ARHCAM S1”, с №11743с3. Впоследствие, след установяване собствеността на автомобила и след като жалбоподателят П. П. С. подал писмена Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП на 02.09.2021 год., в която декларирал, че на 17.04.2021 год. в 15.57 часа посочения автомобил марка „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег.№С1191НА е бил управляван от него. По този повод на същата дата на последния била връчена покана, с която бил поканен да се яви в двуседмичен срок за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. След попълнената от лицето декларация било установено, че жалбоподателят П. П. С. е бил наказван за същото нарушение с електронен фиш серия К, №3271810 от 27.12.2019 год. на Сектор ПП към ОД на МВР – Търговище, връчен на 06.08.2020 год. и с електронен фиш серия К, №4050683 от 15.10.2020 год. на Сектор ПП към ОД на МВР – Шумен, връчен на 18.03.2021 год., влязъл в сила на 03.04.2021 год. След преценка, че настоящото деяние е извършено в условията на системност на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение №3232/04.10.2021 год., с бланков номер 765044, като актосъставителят е посочил, като нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Същият бил връчен на лицето на 14.10.2021 год. и подписан от него, като е изложил, че няма възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление№21-0869-003232/16.11.2021 год. на Началник група към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция, Шумен, с което на П. П. С., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.182, ал.5 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на свидетелите Й. Ж. Ж., И. Г. И., С. К. Г., отчасти на свидетелката Е. С., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът намира, че показанията на свидетелите Й. Ж. Ж., И. Г. И., С. К. Г. следва да 2 бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите имат преки впечатления над поведението на жалбоподателя по време на извършване на нарушението или по време на съставяне на акта.

Същите са еднопосочни, последователни и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.

По отношение показанията на свидетелката Е. С. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани единствено в частта, в която свидетелстват, че посочения в наказателното постановление и заснет от техническото средство автомобил е съсобствен на жалбоподателя и други лица, както и че същият често пътува до гр.Варна. Тази част от показанията на свидетелите се подкрепя и напълно кореспондира с останалия събран по делото доказателствен материал, както и с описаната по-горе фактическа обстановка. В същото време обаче останалата част от показанията на тази свидетелка, в която същата заявява, че при нарушенията, описани в електронните фишове автомобилът е бил управляван не от жалбоподателя, а най-вероятно от нея, кореспондират единствено с версията на жалбоподателя. При обсъждане на тази част от показанията на свидетелката съдът съобрази обстоятелството, че С. е майка на жалбоподателя и с оглед близките им родствени отношения, показанията й до голяма степен са предубедени и заинтересовани от изхода на делото и имат за цел неговото оневиняване за нарушението, за което му е наложено наказание. В същото време показанията й са непоследователни, противоречиви и не се подкрепят от останалия събран по делото и обсъден по-горе доказателствен материал и най-вече с представените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение извън населени места е 90 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 17.04.2021 год. в 15.57 часа лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег.№С1191НА се е движел в Община Шумен, по път I-4 в посока към гр.Търговище, като в района на км.253+346 при ограничение на скоростта на движение, въведено с пътен знак В-26 до 60 км/час., съгласно Заповед №РД-11-39/16.01.2021 год. на АПИ, автомобилът се движел със скорост от 99 км/ч. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – радарна система тип „ARHCAM S1”, с №11743с3. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила 102 км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 99 км/ч. По делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 17.04.2021 год. в 15.57 часа, както и че 3 регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е С1191НА. Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП.

Видно от представените като писмени доказателства по делото

Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 и Протокол от проверка №81-С-ИСИС/29.10.2020 год., системата за видеоконтрол е одобрена и проверена на 28/29.10.2020 год. и същата е регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч.

Съдът намира, че при установяване на нарушението и съставяне на акта за установяване на административно нарушение е била спазена предвидената в ЗДвП процедура, като техническото средство, с което е извършено заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно изискванията, въведени с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год.

С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът, собственост на жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 99 км/ч. и то в рамките на ограничението, въведено с пътен знак В-26, при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Съдът не кредитира изложените в жалбата и в съдебно заседание твърдения, че неправилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото същият не е единствен собственик на автомобила. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че както се установява от материалите по делото непосредствено след установяване собствеността на автомобила, с който е извършено нарушението, актосъставителят е положил максимални усилия, с оглед у становяване авторството на деянието. В този смисъл едва след като жалбоподателят е попълнил Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП на 02.09.2021 год., в която декларирал, че на 17.04.2021 год. в 15.57 часа посочения автомобил марка „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег.№С1191НА е бил управляван именно от него, до същия е била изпратена покана за явяване за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В този смисъл актосъставителят, а впоследствие и наказващият орган са действали законосъобразно, ангажирайки отговорността на жалбоподателя, спазвайки разпоредбата на чл.188 от ЗДвП.

Преди да пристъпи към ангажиране на отговорността на водача, актосъставителя, а впоследствие и административно-наказващият орган е съобразил данните за наличие на предходни издадени на водача и влезли в сила електронни фишове, с които е бил наказан за същото по вид нарушение, с оглед на които правилно е преценил, че деянието, предмет на обжалваното наказателно постановление е извършено в условията на „системност“.

4

Съгласно легалната дефиниция съдържаща се в разпоредбата на §6, т.62 от ДР на ЗДвП, "Системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. От материалите по делото и по-конкретно от обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, а и от приложените писмени доказателства се установява, че спрямо жалбоподателя са били издадени два електронни фиша, както следва: електронен фиш серия К, №3271810 от 27.12.2019 год. на Сектор ПП към ОД на МВР – Търговище, връчен и платен на 06.08.2020 год. и влязъл в сила на 21.08.2020 год. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и електронен фиш серия К, №4050683 от 15.10.2020 год. на Сектор ПП към ОД на МВР – Шумен, връчен на 18.03.2021 год., влязъл в сила на 03.04.2021 год. за деяние, извършено на 12.10.2020 год. по чл.21, ал.1 от ЗДвП.